Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Бележитите гласове

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Стефан Славов в „Джаз истории“, втора част: създава легендарния Софийски диксиленд

Във второто издание на „Джаз истории“ със Стефан Славов:

- Стефан Славов свири в Биг бенда на БНР, но, изкушен от диксиленд музиката, сформира Софийския диксиленд
- Като ученик слуша Светозар Русинов, тогава студент, на джем сешъни в Музикалната академия. После го кани в състава си
- С Йонко Татаров са приятели от деца – и двамата са от столична музикална махала
- В единствения албум на Софийския диксиленд единствен вокалист е Камелия Тодорова
- Формацията, вече с Людмил Георгиев и Емануил Манолов – Бадема, жъне успехи в Шалготарян, Дрезден и Франкфурт
- От 1995 до 2002 г. свирят редовно в „Суингинг хол“, разширяват репертоара и се преименуват на „Дикси суинг“
- В началото на 90-те с музиката си подкрепят демократичните промени у нас

Докато е част от Биг бенда на Българското национално радио, Стефан Славов създава Софийския диксиленд

През 1968 г. Вили Казасян ме покани да свиря вентил тромбон в Биг бенда на БНР. Съгласих се, защото ми беше омръзнало да пътувам. Реших да остана да свиря за постоянно в радиото. Минаха доста години, през които все още не беше разрешено да се свири джазовата музика. Постепенно нещата се уталожиха, започнаха да разрешават доста неща. Към 1977 г. дори направиха първия джаз фестивал, което даде зелена улица на джаза. Много ми хареса да участвам в този фестивал и затова реших да направя собствен оркестър. Бях слушал доста диксиленд групи по фестивали, дори веднъж в Полша чух поне 10 диксиленд състава.

Така доста се запалих по тази музика. Реших от Биг бенда да събера по-малка група и да използваме някои ноти, които имахме, за начало на този диксиленд, за да участваме във фестивала. Повечето бяхме от Биг бенда – аз, Владимир Славчев, Петър Стойков на тенор саксофон. Никой от нашите кларинетисти не искаше да свири диксиленд, затова поканих Светозар Русинов. Той свиреше на алт саксофон и кларинет, а по това време вече преподаваше саксофон в Консерваторията. Беше много добър кларинетист! Поканих го, той се съгласи. Димитър Золотович беше на контрабаса, а на пианото дойде друг преподавател в Консерваторията – бивш челист, но свиреше на пиано и обичаше тази музика. На барабаните застана Димитър Симеонов – випускник на Консерваторията. Тогава той свиреше в „Балкантон“ и се съгласи да дойде при нас. Събрахме се тази група, поработихме, дори се присъедини още един саксофонист – Цецо, който тогава беше свободен музикант.

От ляво на дясно: Владимир Славчев – тромбон, Дарчо – банджо, Димитър Симеонов – ударни, Петър Стойков – саксофон, Йонко Татаров – пиано, Светозар Русинов – кларинет, Димитър Золотович – бас, Стефан Славов – тромпетОт ляво на дясно: Владимир Славчев – тромбон, Дарчо – банджо, Димитър Симеонов – ударни, Петър Стойков – саксофон, Йонко Татаров – пиано, Светозар Русинов – кларинет, Димитър Золотович – бас, Стефан Славов – тромпет

Групата беше от 8 души, за колкото бяха нотите от репертоара на бенда. Аранжиментите бяха в Чикаго стил. От тях започнахме, за да участваме във фестивала. Хареса ни да свирим и започнахме да участваме, където ни поканят. В телевизията ни викаха, участвахме по фестивали, в провинцията ни пращаха – много участия имахме...

Всичко започна с тези ноти. След това вече сами си пишехме аранжиментите и пиесите. При първото си участие в телевизията през 1969 или 1970 г. обяснихме как се е породил диксилендът в Америка. В „Естрадна музика“ редактор беше Бобш – Любомир, той ни направи още две предавания. Участията ни бяха под формата на концерт и с продължителност около час. Включваха се много различни хора, защото някои бяха заети, други в този момент ги нямаше...

С нас вече пееха певици. Главната ни вокалистка беше Стефка Оникян. Тя имаше чувство за суинг, хубаво пееше. И сега пее хубаво. Емилия Маркова също пя с нас – тогава тъкмо беше изгряла като естрадна певица. Тя също имаше усещане за тази музика. После ни гостуваха и други певци – важното бе да си падат по тази музика. За Нова година, за празнични предавания, на много места сме свирили – по паркове, даже и в Борисовата градина, лятно време. Свирили сме пред Народното събрание – още преди 10 ноември там бяха направили естрада зад Коня – свирихме и там един час диксиленд! По друг слачай бяха направили естрада на „Св. Неделя“ – и там сме свирили на открито…

Софийският диксиленд: Стефан Славов, Владимир Славчев, Дарчо, Димитър Симеонов, Петър Стойков, Йонко Татаров, Светозар Русинов, Димитър ЗолотовичСофийският диксиленд: Стефан Славов, Владимир Славчев, Дарчо, Димитър Симеонов, Петър Стойков, Йонко Татаров, Светозар Русинов, Димитър Золотович

Като ученик Стефан Славов слуша с интерес джемсешъните на студента Светозар Русинов и след това го кани в Софийския диксиленд

Със Светозар Русинов бяхме отдавна приятели. Той учеше в Консерваторията, когато от махалата ходехме да го слушаме. Музикалната академия имаше зала в сградата на Графичното училище над бул. „Дондуков“, в която се правеха студентски джем сешъни. Там ходехме да слушаме Бате Заре. Много хубаво свиреше още тогава! Помня го от там. Поканихме го в цирковия оркестър за „Париж върху лед“ – той тогава свири алт саксофон. Взехме го и в другия състав за цирка, така че на два – три пъти бяхме по цяла година заедно. Познаваме се от тогава. Дойде в диксиленда, защото сме приятели, знаем се кой как свири. Много добър музикант!

После той правеше малки състави – квартет от солист и ритмус. Много скоро започна да преподава саксофон в Естрадния отдел на Музикалната академия. И тогава го канеха на различни места и той пак свиреше главно квартет. Много хубаво свири!

С Йонко Татаров са приятели от деца

С него сме заедно от забавачката, в 12-та прогимназия, после в 9-то основно училище. То беше на Перловската река. По време на бомбардировките бяхме преместени там, тъй като имаше опасност да бомбардират центъра, а то бе по-крайно училище. Йонко свиреше много хубаво на малко детско акордеонче. Тогава трябва да сме били първи клас. Той живееше близо да нашата махала – до Пожарната – на улиците „Екзарх Йосиф“ и „Бенковска“. Там се събирахме и играехме заедно. Събирахме се по къщите да свирим кой на каквото може – Иван Венциславов свиреше на фагот. Митко Герджиков – първият братовчед на сегашния премиер – живееше точно срещу Пожарната. Събирахме се у тях да свирим камерна музика – тромпет, фагот и обой. Откъде намирахме ноти – не знам.

На първия ред: Йонко Татаров и Божан Хаджиев. На втория ред: Любомир Борисов, Емилия Маркова, Бобш – редактора на телевизионното предаване. На третия ред: Людмил Георгиев, Стефан Славов, Георги Борисов. Най-отгоре: Христо Йоцов.  Това е вече вторият състав на диксиленда, след издаването на единствената им плоча.На първия ред: Йонко Татаров и Божан Хаджиев. На втория ред: Любомир Борисов, Емилия Маркова, Бобш – редакторът на телевизионното предаване. На третия ред: Людмил Георгиев, Стефан Славов, Георги Борисов. Най-отгоре: Христо Йоцов. Това е вече вторият състав на диксиленда, след издаването на единствената им плоча.

В нашата кооперация живееха много известни певци и артисти – Лиляна Барева и Андрей Чапразов, Симо Лазаров... Иван Венциславов беше в другия вход. Срещу нас живееше Райна Михайлова. Тя бе народна артистка – певица, сопран, а синът й Ангел Михайлов, с когото сме играли в една махала, стана пианист и композитор. После отиде да живее в Чехия, но си идваше тук и пишеше музика за филми. Има доста филми с негова музика. Събираше ни махалата, вече като големи музиканти, да свирим – записвахме музиката в „Балкантон“. Йонко – баща му беше художник, живееше малко по-далеч, на две – три преки, но и той идваше в махалата да свирим. Свирили сме и по забави.

Музика в училище: Иван Венциславов е четвъртият от дясно на ляво, Стефан Славов е вторият от ляво на дясно, и двамата – на първия редМузика в училище: Иван Венциславов е четвъртият от дясно на ляво, Стефан Славов е вторият от ляво на дясно, и двамата – на първия ред

Беше музикална махала! Пожарникарите имаха доста голяма духова музика от 10-ина души. Всяка събота и неделя свиреха пред пожарната команда на ул. „Екзарх Йосиф“, която в този участък се разширява. Изпълняваха главно хора, а местните идваха да играят. Музикантите от оркестъра ни бяха приятели. Така се свиреше навремето…

Единственият вокалист в единствения албум на Софийския диксиленд е Камелия Тодорова

Камелия Тодорова пя на първия ни запис. „Балкантон“ ни предложиха да направим плоча в студиото на БНР. Във Второ студио направихме записите наведнъж. Хубаво станаха! Камелия Тодорова си избра песните, даже едната е на Светозар Русинов с английски текст на Иван Стайков. Сполучливо стана. Другите й две песни бяха Basin Street Blues и Hello Dolly. Много добре се получиха!

Други певци нямахме с нас. Диксилендът е повече инструментална музика. С мен свиреха хора, които също си падаха по тази музика и можеха да я изпълняват. Диксилендът е колективна импровизация. Не може да се греши хармонически и мелодически – трябва всичко да върви заедно. Избрах ги, защото си падат по тази музика, имат ухо и знаят какво трябва да се изсвири. Постепенно доста напреднахме.

По време на записите на албума на Софийския диксиленд във Второ студио на БНР. На първия ред: Камелия Тодорова, Йонко Татаров. На задния ред: Светозар Русинов, Божидар – Дарчо, Стефан Славов, Димитър Симеонов, тоноператорът Богомил – Бого, Владимир Славчев, Димитър Золотович, Петър СтойковПо време на записите на албума на Софийския диксиленд във Второ студио на БНР. На първия ред: Камелия Тодорова. На задния ред: Светозар Русинов, Божидар – Дарчо, Стефан Славов, Йонко Татаров, Димитър Симеонов, тоноператорът Богомил – Бого, Владимир Славчев, Димитър Золотович, Петър Стойков

След записите на плочата съставът се обновява

Този състав претърпя доста изменения – хората са заети, някой се разболява. Но всички, които идваха да свирят, бяха хора, които харесват тази музика и знаят какво да свирят. След като направихме плочата, Светозар Русинов, понеже преподаваше в Консерваторията, не успяваше да идва по участия и реши да се откаже. На негово място дойде Людмил Георгиев. След записа на плочата се отказа и тенор-саксофонистът ни Петър Стойков. Дойде Бадема – попитах го дали иска да свири и той с голямо удоволствие се съгласи. Каза, че много обича тази музика. Той до последно свири със състава. Остана и тромбонистът ни Владимир Славчев. Пианистите се сменяха, басистите – също, барабанистът подхвана друга работа и на негово място дойде Крум Калъчев, който също участваше в Биг бенда. И той остана с нас до края.

Софийският диксиленд участва във фестивали по целия свят

Поканиха ни да свирим в чужбина. В унгарския град Шалготарян се провеждаше диксиленд фестивал. Имахме голям успех!

На дикси фестивала в ШалготарянНа дикси фестивала в Шалготарян

Следващото участие беше в Дрезден. Този диксиленд фестивал е много известен – продължава 10 дни. Всички състави свирят на различни места, в различни зали, на площада в центъра сме свирили – невероятно количество любители, публика грамадна! Там се свиреше върху ремаркета на камиони – с пиано на платформите, с микрофони... Камионите минават по улиците, а музикантите свирят диксиленд. След тях се движи тълпа хора, която обича тази музика и харесва този оркестър. След това идва друга платформа със следващия оркестър... Имаше към 20 оркестъра – обикаляме целия град на камионите и свирим диксиленд. Не стига че отзад върви огромна тълпа, но и по улиците – прозорците отворени – и хората махат отгоре и поздравяват. До такава степен си падат по такава музика! Тогава с нас вече беше Стефка Оникян. Много голям успех имахме! Даже имаме запис от една зала – огромен успех!

Стефка Оникян, Йонко Татаров, Божан Хаджиев, Христо Йоцов, Стефан Славов, Емануил Манолов – Бадема, Георги БорисовСтефка Оникян, Йонко Татаров, Божан Хаджиев, Христо Йоцов, Стефан Славов, Емануил Манолов – Бадема, Георги Борисов

В Полша сме ходили – не свирихме диксиленд, но бяхме същият състав.

Последното участие на Софийския диксиленд беше във Франкфурт на Майн през 1995 г. Това е джаз фестивал, но ние свирихме диксиленд. Също много ни харесаха. Даже свирихме на още 3 – 4 – 5 места. Представихме се в голямата концертна зала на Франкфурт с огромен успех. Бяхме единственият диксиленд. От известните имена там участваха Лес Макен, много добър джаз пианист, тромбонистът Кид Ори, Джеймс Муди. Бяха много състави в различни вечери. След като си изпълнихме програмата на голяма сцена, всяка вечер свирехме между другите състави в малка зала зад основната. Поканиха ни, тъй като свирехме и по-популярна музика, по-суинг музика. Между спектаклите хората идваха при нас. След това ни водиха на други места, даже в един друг град. Където и да свирехме, Лес Макен, който беше в нашия хотел, всеки ден ни питаше къде ще сме – после идваше при нас и си слушаше с кеф.

Статия на Людмил Георгиев във в. „Демокрация“ за фестивала във ФранкфуртСтатия на Людмил Георгиев във в. „Демокрация“ за фестивала във Франкфурт

Софийският диксиленд става „Дикси суинг“

Като свърши Джаз фестивалът във Франкфурт, започнахме да свирим в „Суингинг хол“. Една година бяхме с Людмил Георгиев, но той после започна да работи сам – канеха го на различни места и се отказа от нашия състав. В „Суингинг хол“ останахме дълго – през 2002 г. бяхме за последно там. Накрая вече сменихме името, защото не свирехме само диксиленд, а и суинг. Кръстихме състава „Дикси суинг“. Свирехме и суинг, свирехме и фънк, но през повечето време – дикси-суинг. Така остана.

През март 2002 г. „Дикси суинг“ се включват в ефира на Джаз ФМ с концерт от клуб „Бекстейдж“.

„Дикси суинг“ са активни в подкрепата чрез изкуство на демократичните промени

Свирехме по митингите – срещу Мавзолея бяха направили една естрада, доста пъти сме свирили за СДС. В Музикалния театър свирихме веднъж, докато отвън вървяха протестите. Излязохме и на голямата сцена в НДК – тогава в концертите се изреждаха много състави: по случай митингите свирехме и ние.

В първото издание на „Джаз истории“ със Стефан Славов научихме как училището създава музикални таланти, как творецът като войник става част от трупата на Военно-сатиричния театър, как джазът е звучал основно в цирка… И още: Стефан Славов и Ванко Пеев създават група, която през Македония достига до Белград, но е върната у нас – като най-добър състав, на тях е възложено да свирят с Лили Иванова. Мундхармоничен квартет „Брио“ става първият български състав за забавна музика, на който му е позволено да пътува на Запад. Български, руски и американски джаз изпълнители създават музикални приятелства. Можете да чуете записа и да прочетете текста тук.

Снимки и други спомени с артистите, за които разказваме, можете да споделяте на istorii@jazzfm.bg.

  • Чрез бутона „Аудио“ можете да чуете разказа на Стефан Славов, както и непубликуваното и неизлъчвано до момента изпълнение на Софийския диксиленд на песента When the Saints Go Marching In на Джаз фестивала в Дрезден.
  • „Джаз истории“ се излъчва по Джаз ФМ в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.

Снимките са от архива на Стефан Славов и са специално предоставени на Джаз ФМ

Подобни