Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Улавящият духа на времето Джеф Уилкинсън от „Us3“

Преди 18 години британската формация „Us3“ сътвори легенда. Семплирайки композиция на Хърби Хенкок, музикантите създадоха „Cantaloop (Flip Fantasia)“ – песен, която е позната на абсолютно всеки. Години наред със състава „Us3“ продуцентът Джеф Уилкинсън смесва джаз с хип-хоп и винаги е на гребена на вълната на чувствителността и на музикалните вкусове на младата аудитория. За Джеф Уилкинсън винаги са били важни колкото музикалната основа на песните социалните послания, които той и гост-рапърите отправят заедно. Вече 18 години. За култовата музика с Джеф Уилкинсън разговаря Светослав Николов. Интервюто можете да чуете тук.

Преди 18 години започнахте кариерата си, като пренесохте факела на култовата джаз музика в света на едно ново поколение меломани. Когато се обърнете назад, какъв път извървяхте и кое бе най-важно за вас?
Голям въпрос, който изисква голям отговор. През последните 18 години имаше много възходи и не толкова добри моменти. Вече издавам албумите си самостоятелно, което преди беше невъзможно, тъй като не всички имаха достъп до интернет. Опознах в детайли цялата музикална индустрия. Докато имах договор с голяма звукозаписна компания, музиката ми бе обект на мащабни маркетингови кампании. Сега вече съм се превърнал в бизнесмен, ангажиран с всеки детайл по представянето на музиката. Когато започнах, нямах такива планове. Така че – научих много. Много израснах и в музикално отношение. Развих уменията си на продуцент. Всичките албуми, които издадох самостоятелно, са с оригинална музика. В последните пет албума на „Us3“ не използвам семпли. В началото на кариерата си бях известен точно със семплирането на стари записи, тъй като това предвиждаше моят договор за работа с архива на „Блу ноут“. Много неща се промениха, но не и музикалната философия на „Us3“ – да сливаме хип-хоп и джаз. Винаги е имало толкова много различни стилове в джаза, а сега има толкова много различни течения в хип-хопа, че възможностите за смесването им са безкрайни.

Вашата музика винаги е била носител на послания. Какво е Вашето послание към младата аудитория, която Ви слуша сега, през 2011 г.?
Заглавието на новия албум е „Lie, Cheat & Steal“ (в превод: „Лъжи, мами и граби“). То ми хрумна, докато работех по музикалните основи на песните. Така че заглавието бе решено още преди да се свържа с рапърите, които се включиха в проекта.  Когато им казах как ще се нарича албумът, те веднага разбраха какво имам предвид, как искам да звучат посланията му. Стана им ясно, че текстовете трябва да засегнат сериозни проблеми. Албумът е за разочарованието от състоянието на света или по-скоро от действията на хората, които би трябвало да са наши лидери – политиците, полицията, религиозните водачи, бизнесмените, медийните империи. Като че всички те са прогнили – лъжат ни, мамят ни и ни ограбват. Досмеша ме от извиването на ръцете по време на бунтовете в Лондон, а и на други места във Великобритания преди няколко месеца. Отдавна предричах, че нещо подобно ще се случи. Усещането за разочарование витаеше във въздуха.

Вярвате ли, че музиката може да донесе промяна и да даде посока на развитие?
Опитах се да направя моментна снимка на състоянието на света. В обществото клокочи духът на недоволството. Политиците са оставили пазарът да господства, да упражнява абсолютната власт, без да има държавен контрол. А капитализмът не може да разреши всички проблеми. Той трябва да бъде възпиран, а няма политическа воля за това. Не зная дали музиката е в състояние да промени погледа на хората, но вярвам, че с „Lie, Cheat & Steal“ правдиво разказваме за състоянието на света и предаваме какво чувстват хората.

А какъв е пътят напред?
Повечето общества са смесени и затова трябва комплексно да се реагира с правителствена намеса и свобода на пазара. Не може едното да надделява за сметка на другото. Свободният пазар обаче все повече се налага и в резултат някои хора просто изпадат.

Нека отново да поговорим за Вашата музика. Разкажете ни как успявате толкова добре да се сработите с гост вокалистите. Как избирате участниците във Вашите албуми и какъв е механизмът на това сътрудничество?
Честно казано, не знам. Доверявам се на инстинкта си. В случая с новия ми албум, търсех музиканти, които с текстовете си могат най-добре да изразят замисъла му. Максимъс и Акала се справиха превъзходно. С интернет сега е толкова по-лесно да намериш музикални партньори и да следиш кой какво прави. Въпросът е как тези хора ще се впишат в моята концепция. Другото важно е да оставиш нещата да се случат по естествен път. Когато музикалната основа е почти готова и я изпратя на вокалистите, никога не зная какво ще ми върнат като продукт. В 90% от случаите те ми изпращат материал, който ми харесва. Само в няколко изолирани случая не е било така. Разговарям с тях, обменяме мисли по темата на албума, давам им възможност да ме опознаят и да усетят какво имам предвид с конкретния проект. Те разбират какво се изисква от тях. По същия начин работя с инструменталистите. Сега ми е много по-лесно, когато работя с музиканти, а не със семпли. Много по-лесно е да постигна резултата, който целя. Семплите ограничават, а сътрудничеството с музиканти ми позволява да имам по-богат поглед върху музиката, което е здравословно. В подготовката на албумите има и голяма доза експериментаторство, за да откриеш какво става и какво – не.

А как изглеждат проектите Ви, когато са представени на живо? Какво ще видим и чуем в София?
На сцената са осем музиканти, като сред тях няма барабанист – ударните ги пускам от лаптопа си. В студиото също никога не съм използвал барабанист – няма такъв в нито един от албумите на „Us3“. Концертите ни са смесица от бийтове и изпълнена на живо музика. Басист е страхотният Крис Дод, който участва и в новия ми албум. С Майк Горман на кийбордите работя от 10 години. Той също свири в новия проект. First Rate е диджей – той е от групата „Scratch Perverts“, известна с майсторското поставяне на скречове в основа на своята музика. Цар е на грамофона. На духовите инструменти свирят двама нови членове на групата. Тромпетистът Фреди Гавита е изгряваща звезда на лондонската сцена, макар да е само на 24 години. Саксофонистът Брендън Алън е от Австралия, но живее в Англия от 10 години. Със свиренето си той стига до най-дълбоката същност на музиката. Вокалистите са Максимъс, който участва и в новия албум, и Акил Дасан, който пее в два от предишните ми проекти – „Schizophonic“ и „Say What“. За съжаление, аз няма да се включа в концерта, защото преди десетина дни, когато бях на участие във Франция, паднах и си счупил ключицата. В момента съм в дома си в Лондон, а ръката ми е в шина. Така че в София един от групата ще отсъства. Това съм аз, за голямо съжаление. Много ми е мъчно, защото никога не съм бил в България.

Това е добра причина бързо да оздравеете и да се срещнете с българската публика. Накрая искам да Ви попитам – какво трябва да притежава една композиция, за да стане култова?
Какво прави една композиция култова? Това е много добър въпрос. Кога една композиция става култова... Честно казано, не знам. „Cantaloop“ винаги се е възприемала като култова песен. С нея уловихме нещо от духа на времето. Не е защото е смесица на хип-хоп и джаз, тъй като още няколко музиканти бяха изкарали подобни песни. Но явно с нея тогава бяхме успели може би в това, което другите се опитваха да постигнат, или в нея изкристализира нещо, което витаеше във въздуха. Много добър въпрос, на който наистина не знам отговора.

Може би той е в това да сме с отворени сетива за живота около нас?
Със сигурност е така. През цялото време трябва да си в контакт със света около себе си. Има значение и това, че харесвам много различни стилове музика. Слушам много различни жанрове. На някои може да им се е сторило, че съм бил прекалено смел с една песен от новия албум – „Uptown“, в която се усеща силното влияние на фламенко музиката. А „(You Are) So Corrupt“ е подплатена с много силен афробийт ритъм. Тази музика ми е много любима – и реших да засвидетелствам любовта си, като внеса духа й в репертоара на „Us3“.

Подобни