Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Jazz FM Prime Time

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Валентин Геров в „Джаз истории“ II: импровизации на театралната сцена с „Панданс“ и балет „Арабеск“; с Румен Тосков и Росен Захариев във фрий джаз албума „Отражения“

Получил класическо образование като виолист, Валентин Геров се впуска в света на джаза, запален още в училище от Антони Дончев, първоначално с Румен Тосков – Рупето, а после и с Росен Захариев – Роко, самия Антони Дончев, Георги Дончев, Живко Петров, Васил Петров, Теодосий Спасов и много други. Той споделя своята любов към импровизацията и от театралната сцена, а днес е доайен на „София квартет“ към Софийската филхармония. В това издание на „Джаз истории“ с Валентин Геров ще научите за неговите импровизации в театъра – с „Панданс“ и балет „Арабеск“, за близостта с Румен Тосков – Рупето и Росен Захариев – Роко, от която произлиза фрий джаз албумът „Отражения“, за приятелството с Христо Йоцов.

В „Теменужена пролет“ на театър „Панданс“ с Румен Тосков – Рупето, Диана Герова и Боряна Сечанова

Среща с бъдещата му съпруга Диана отвежда Валентин Геров към театралната сцена – те са заедно в спектакъла „Теменужена пролет“ по „Пролет във Фиалта“ от Набоков с музика, композирана и изпълнена съвместно с Румен Тосков – Рупето.

Диана Герова: Там имах страхотен дует с Ники Сотиров. Рупето написа музиката към цялото представление. Моята героиня пътуваше с един влак нанякъде. Имаше виола и пиано. И една мелодия, която и досега ми е в ушите. Невероятно! Когато актьори работят с живи музиканти, е невероятно преживяване!

Спектакълът беше една любовна история между нея и него – те така и не са успели да си кажат, че се обичат. Когато той прочита обява във вестник, че тя е починала в катастрофа, тогава се връща цялата тази любовна история. Тази любов не е консумирана – тя е само между гарите, между леда и снега, лятото и зимата, но е любов.

Изпълнението на Валентин Геров беше водещо. Той винаги казва, че виолата е като женския глас – тъжна, но не винаги. Виолата бе водеща. Тя бе проекцията на моята героиня в музика.

Преди една година направихме с него 30 години брак и той накара дъщеря ни да напише във фейсбук: „Оцеляхме!“ Така че – продължаваме!

Сватбата със съпругата Диана Герова през 1987 г.Сватбата със съпругата Диана Герова през 1987 г.

Когато се запознахме, аз бях много малка, гледаща с едни огромни зелени очи. Изведнъж в заведение виждам един мъж – разрошен, с огромна черна брада, ярко червен пуловер – беше зимата – и обясняваше нещо. И аз започнах да го гледам, гледам и той само каза: „Добре, моето момиче, защо вместо да ме гледаш, не дойдеш на нашата маса?“ И аз станах и отидох. След това три години бяхме гаджета.

Със съпругата Диана Герова пред Дома на филхармонията край „Офелиите“ на ВитошаСъс съпругата Диана Герова пред Дома на филхармонията край „Офелиите“ на Витоша

След „Пролет във Фиалта“ отново с Валентин и Рупето правихме музика – имаше едно прекрасно театрално пространство „Отвъд алеята зад шкафа.“ По текстове на Теодора Димова играхме „Лечителят на скръбта“. Там бях със Стоян Алексиев и Цветан Алексиев – трима актьори, публиката беше около нас, виола и пиано. Уникален спектакъл! Много сме работили заедно.

Валентин Геров: В „Пролет във Фиалта“ участваха танцьори от „Арабеск“, Ники Сотиров, Диана Герова, Мариана Крънчева. Боряна Сечанова постави хореогрфията. Музиката беше поверена на Рупето и на мен. Направихме доста добър, стойностен спектакъл, който се игра и имаше успех.

С балет „Арабеск“

В театър „Панданс“, а след това – в балет „Арабеск“, с Валентин Геров работи Боряна Сечанова.

Боряна Сечанова: С Вальо Геров се познаваме от много години, и то покрай работата ни с театър „Панданс“, където една от актрисите е неговата съпруга Диана Герова. Харесвам музикантите, които не са просто корепетитори, изпълнители и интерпретатори на музиката, а участват по всякакъв начин – те са артисти преди всичко. Точно такъв артист е Вальо Геров – той не е само музикант. Работата ми с него датира много от отдавна. Удоволствието да го слушам по концерти и да си говорим след спектаклите прерастна в един проект – „Удоволствието да не правиш нищо.“ Самият проект се роди от Вальо. Той дойде един ден в „Арабеск“ и каза, че има прекрасна музика – предкласика, партита за виола, които са великолепни. Носеше и виолата си. Беше късен следобед, вече бяхме изморени, артистите си тръгваха и аз и Мая влязохме в залата, седнахме под станката да си почиваме и той започна да свири. И това беше нещо великолепно!

Ето така се роди този проект. След което казах, че на всяка цена искам да го направя. Но той никога не спира само с подхвърлянето на проекта. На следващия път донесе уникални инструменти – рейнстик, бамбукови висулки, на които каза, че може да изпровизира. Така направи много интересна звукова среда и този проект се превърна в колаборация между Западното и Източното изкуство. Ние тръгнахме от едни хайку стихове и стигнахме до предкласиката.

След което той добави и истински природни звуци на делфини – въобще фантазията му е толкова необятна и наистина удоволствието да видиш как прескача през времето, през териториите, е свободата, с която борави от класическия инструмент до тези абсолютно свободни импровизации. На всичкото отгоре той обича да наблюдава танцьорите. Наблюдавайки ги, импровизира върху тях. Изведнъж залата на „Арабеск“ се изпълни с един звук, който носеше освен удоволстиве, и точно това послание за изкуството, което може да прескача граници.

Главната роля в спектакъла бе на Марина Попова. Тя е от типа артисти, които са освободени от догмата да изпълняват точни стъпки. Попита дали може да импровизира. „Разбира се!“ – отговорих. Вальо внася от една страна артистизъм, от друга – изключителна прецизност: на звука, на изпълнението.

Проектът започна по книгата на Силвия Стефанова с прекрасни хайку стихове, превод от японски. Тя дописва това свое усещане за хайкуто – като реплика на тези стихове. По същия начин една старинна музика може да се превърне в реплика на съвременна звукова импровизация и нов тип музика, близо до джаза, много свободна интепретация. Най-красивото на този първоначален проект беше, че ще го правим в неформална среда, не на сцена. Започнахме да му търсим място. Изведнъж пред очите ми, може би понеже бе свързано преди всичко със стиховете, се очерта лобното място на Вапцаров – стрелбището, където той е разстрелян. Място, където можеш да направиш равносметка за това, което правиш, което се е случило и което те очаква. Точно в тази градина решихме да засадим тази японска вишна сакура, символ на чистата красота. Тук направихме първата част на проекта с виоалата на Вальо. Вишната цъфти в момента и е много красива.

Те се събираха в студиото на Рупето и свиреха – просто така. Това го знам и от Вальо, и от Рупето. Те не знаят дали ще им послужи това, което правят в момента. Но те се събираха и импровизираха в студиото. Знам, че много от нещата са се родили в тези импровизации и след това са били издадени. Те правеха и едно трио – Вальо – виола, пиано – не само Рупето, но и Васил Пармаков, бас – Веселин Веселинов – Еко, тромпет – Роко. Те се събираха и записваха неща без предварителни идеи. Записваха го, защото обичаха да свирят заедно.

С техните великолепните импровизаторски качества на музиканти, Рупето, Вальо нямаха нужда от специална подготовка. Спомням си, в залата сме, аз съм направила мизансцен и хореография. Рупето гледа и ме помоли да го изиграя още веднъж и още веднъж. И си записва нещо в бележник. Това е една сцена в „Теменужена пролет“, където действието се развива на гарата във Виена. Попита ме дали искам да се чуе отзвук на влак. Казах му: „Както искаш, ако имаш нужда от това…“ След една седмица той донесе музиката, все едно я беше писал по нашите крака. Не само отзвук на влак, но и някакво куче беше сложил на заден план, което лаеше, виенски валсове много дискретно вървяха на заден фон. И, разбира се, неговата брилянтна импровизаторска и точна фраза, която звучи на пианото. Работата с такъв тип музиканти е много ценна, особено за съвременния театър и за съвременния танц.

Свободни импровизации с Румен Тосков – Рупето и Росен Захариев Роко в албума „Отражения“ (Reflections)

В музиката за танцовия театър – „Теменужена пролет“ – постановка на Боряна Сечанова, композитор е Румен Тосков – Рупето, а изпълнението е заедно с Валентин Геров и Росен Захариев – Роко. Дуото Тосков-Геров вече е станало трио.

Валентин Геров: Историята на нашето запознанство с Роко е изключително кратка. Една вечер Рупето ми предложи да отидем в „Арт клуба“ на ул. „Иван Асен“ да чуя неговия приятел Роко, който учи в Бостън и си е дошъл за малко. Отидохме. Беше страхотно, много готино. И понеже с Рупето вече имахме практика да свирим свободна музика, той предложи да се обадим на Христо и Тони и да отидем в студиото на „Акустична версия“ в Бояна и да направим една сесия. На другия ден направо се качихме горе. Пуснаха микрофоните – и резултатът е налице, със съвсем малки корекции. Много ни хареса. Рупето се хвана сериозно, продуцира го – и ето, точно преди 20 години продуктът излезе. Сами можете да съдите – мисля, че тогава нещо ни осени и се получи нещо уникално.

Росен Захариев – Роко: В този момент бях в Америка и се прибрах за малко. Този запис е първата ни среща, което също играе доста голяма роля за резултата. Когато се свири свободна музика – в този случай го правим за първи път в тази конфигурация, това е до голяма степен плюс – не си знаем „номерата“ и се откриваме буквално в самата случка и това се чува в записа. Ние се учудваме и откриваме един друг. На този първи запис не е можело да има никакви очаквания, защото никога не сме свирили заедно, и второ – не знам в България, но поне аз не съм чувал за издавани и правени свободни музики. В момента има една шепа хора, които се опитват да го правят. Лично за мен този запис е един връх. След това съм записвал доста, и то с доста големи хора, но това не значи, че винаги се получава, а тогава се получи наистина. И този запис ми е на върха на всичко, което съм правил досега.

Какво означава за свободно импровизираната музика да се „получи“ – да е там тя, вие като личности, да го има разговора, откриването, общуването?

Росен Захариев – Роко: Да се „получи“ означава, ще го обясня супер елементарно – да не се разбере, че това е свободна музика. Когато се получи instant composition – моментна композиция – в нея има форма: начало, среден дял, край. Аз ги наричам спонтанни структури, които излизат от нищото – ние ги провеждаме, ние дори не ги вадим – те са вече там. Ние нищо не измисляме. Просто ги изваждаме от полето. И когато го пуснеш на някого, той няма идея, че това е правено без никакви уговорки. Често се случва да ме питат след такова свирене как се казва тази или онази пиеса. И аз им казвам, че могат да ги озаглавят те, защото то се е направило току-що и не е репетирано. Ако звучи, все едно е композирано – това е да се „получи“.

Има куп фриджийски неща – просто може да е чист експеримент, но това не значи, че се е получило музика. Музика според мен е, когато излизат неща, които са вече готови – те сами по себе си са завършени, ако и че са създадени сега, не са измислени преди това.

С Христо Йоцов в училище, в казармата и в студиото на „Акустична версия“

За албума Reflections с импровизирана музика от Румен Тосков-Рупето, Валентин Геров и Росен Захариев – Роко, разказва и Христо Йоцов, с когото Вальо Геров е съученик в Музикалното училище в София.

Съученици в Музикалното училище – с Боян Воденичаров (вляво) и Христо Йоцов (вдясно)Съученици в Музикалното училище – с Боян Воденичаров (вляво) и Христо Йоцов (вдясно)

Христо Йоцов: Още в Музикалното училище започнахме да се напипваме хората, които имаме отношение към джаза, към импровизацията. Така започнаха контактите ни с Вальото, с Боян Воденичаров, с Антони Дончев. Той освен че е прекрасен класически музикант и провокатор за много неща, които се случиха в кариерата му като лидер, още тогава се видя, че има много силно влечение и нагласа за импровизация. Импровизация не толкова в джазов смисъл, колкото изобщо като акт на правене на музика в момента. Между другото, и Боян се занимава с този аспект на импровизацията, такава, каквато е била в миналите векове за класическите музиканти.

Абитуриент в Музикалното училище, 1979 г.Абитуриент в Музикалното училище, 1979 г.

Тогава бяха първите ни опити да свирим заедно в Музикалното училище, след това се озовахме заедно в казармата. Но преди да отидем в Ансамбъла на Строителни войски, където бяхме кандидатствали и бяхме приети, трябваше да изтърпим обучение като истински войници по софийските полета около Бусманци. Нарамени с противогази, пушки, шанцови инструменти, тичахме и в малките паузи от по 5 – 6 минути с Вальото си спомням, че точно тогава бе излязъл един албум на „Брекър брадърс“, си пеехме едно парче, което тогава много ни беше впечатлило – Some Skunk Funk. И си го пеехме, и това ни поддържаше и ни връщаше към нашата си природа, въпреки положението, в което бяхме поставени.

На клетвата в казармата през 1979 г. с Христо Йоцов на барабаните и Борис Левиев, който по-късно става кларинетист в оператаНа клетвата в казармата през 1979 г. с Христо Йоцов на барабаните и Борис Левиев, който по-късно става кларинетист в операта

По-нататък нашите кариери се развиваха в по-различни коловози – той главно в класическата музика, аз отидох към джаза. Вальото е страхотен музикант, с невероятен афинитет към камерната музика. Това мисля, че му е призванието и неслучайно кариерата му се разви в тази посока, независимо, че свири в Софийската филхармония и други оркестри. Самият факт, че бе поканен от Димо Димов в неговия квартет, вече беше една абсолютно ясна атестация за неговите качества и професионализъм. По-нататък той става доайен и един от лидерите на „София квартет“, с който и до ден-днешен правят страхотни програми, които надскачат границите на класическата музика. Което е най-хубаво – техният стремеж и резултатите, които постигат, са за приобщаване на по-широк кръг от хора към класическата музика, когато тя е представена по лесен за възприемане начин. Това правят много класически музиканти в момента по света.

Новият състав на квартет „Димов“Новият състав на квартет „Димов“

Някъде в средата на 90-те години с Антони и с още един наш приятел – Николай Палевски, направихме студио „Акустична версия“. През периода 1996 – 2006 г. то бе в Бояна – едно наистина внушително студио за акустична музика. Там се случиха много, много неща. Едно от тях е дискът, който направиха Валентин Геров, Румен Тосков и Росен Захариев. Те тримата, водени от желанието си да правят спонтанна музика, да импровизират на място и да създават музикална тъкан – много интересна, записаха албума „Отражения“. Това е страхотно постижение на този вид музициране – с невероятна интуиция и познание за форма, за мелодия, с класически прийоми, с полифонични, импресионистични, хумористични ефекти. Цялото студио бе покрито с какви ли не инструменти – те се разхождаха и създаваха една звукова магия. Различни епизоди, различни по характер пиеси – върхово постижение, аз дори не мога да се сетя след това да се е появявало нещо подобно в музикалния свят, който познаваме тук.

Така че Вальото е една много разностранна и задълбочена личност и неслучайно заема това място в музикалния живот на България. А също и отвъд границите ни – защото те със „София квартет“ са изнасяли изключително много концерти из Европа и по света.

Промени ли съвместната работа по албума „Отражения“ отношенията между вас – направи ли ви по-близки, да искате се виждате по-често, да имате повече нужда един от друг или пък да си дадете по-голяма свобода?

Росен Захариев – Роко: Нас тримата това ни сближи неимоверно. Вече имахме едно място, на което можехме да отидем винаги, когато искаме, и да говорим един език, както децата си измислят език и могат да се скрият с него. Това се случи. И също имахме и участия след това – свирехме в тази конфигурация. Георги Дончев също се присъединяваше от време на време. За мен да стигна до крачката, която е доста смела – да излезеш и да изсвириш това, което не знаеш, а не това, което знаеш, както казва Майлс, е благодарение на работата ни с Георги Дончев и Стоян Роянов – предполагам, че никой не знае, че Я-Я е невероятен фрийджия, но той просто не го прави тук и за мен е най-високата летва в джаз кларинета в България. С тях имаме предистория на поне 4 – 5 години вършеене из клубовете на Бостън и Ню Йорк, където свирехме доста свободна музика. Така се стигна до там. Рупето – той беше готов. Вальо също беше готов. Беше точният момент.

С Румен Тосков – Рупето и Георги Дончев, концерт от „Аполония“ в църквата в СозополС Румен Тосков – Рупето и Георги Дончев, концерт на „Аполония“ в църквата в Созопол

Гошо е човекът, който ме взе от улицата буквално. Аз свирех диксиленд с Георги Корназов. Със съученици щяха да ни изключват за просия. Той ме дръпна от там и директно отидохме да свирим на джаз феста през 1989 г. А Георги има ухо и може да усети потенциала. Дойде и ми каза: „Ще ти се обадя“. И ми се обади след два дни и директно се качихме на сцената с Румен Тосков, Васил Спасов свиреше тромбон още тогава, Стоян Янкулов – Стунджи и Георги Дончев. Бяхме представени като квинтет на студенти от Консерваторията със Симеон Щерев. Беше невероятно! Чарлз Лойд свиреше след нас – даже не знаех кой е той. С Фреди Хъбард си говорехме. Така че той е човекът, който буташе натам и винаги е бутал. И съм супер благодарен, защото това отваря много. Свободната музика води до пътища, които никога дори и не се зачекват в предизмислената музика. В нея мозъкът е доста по-назад от сърцето.

На „Аполония“ в СозополНа „Аполония“ в Созопол

  • Запис на разказите на творците можете да чуете тук или чрез бутона „Аудио“.
  • Предаването „Джаз истории“ се излъчва по Джаз ФМ в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.
  • В следващото издание на предаването ни за Валентин Геров очаквайте неговите разкази и спомените също на Олеся Пантикина, Антони Дончев, Живко Петров, Васил Петров, Теодосий Спасов, Николай Иванов – ОМ и др.

Снимките са от личния архив на Валентин Геров и са предоставени специално на проекта „Джаз истории“ за описване и съхраняване на историята на българския джаз чрез разказите на неговите създатели.

Подобни