Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Jazz FM хитове

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Владимир Кърпаров с награда за популяризиране на българската култура в Германия

Преди няколко дни беше обявено, че Министерство на културата на Република България награждава саксофониста Владимир Кърпаров и поетесата Цвета Софрониева за техния принос в популяризирането на българската култура в Германия. Признанието идва по повод 24 май и по предложение на Българския културен институт в Берлин. „Много съм трогнат от тази чисто морална награда, която е голямо предизвикателство и отговорност за мен в бъдеще.“ – казва музикантът в телефонно интервю за Джаз ФМ радио. „Тази награда дойде много на място в моя пъзел и „Тетрис“, така да се каже. Подхрани ми вярата в това, което правя. Не знам дали е заслужена от гледна точка на творчеството ми, но след като я получавам и някой ми я дава, аз я приемам като факт. Отдавам я изцяло на моя мерак и на желанието, с което съм правил нещата и които някак си се получиха непринудено – с композирането на музика, смесването на стилове и т.н. Това не беше предвидено от мен. Просто така се получи с времето, с много желание и с много работа естествено.“ – допълва Владимир Кърпаров. Той казва, че никога не е забравял България като свое вдъхновение и старт за всичко, което е постигнал до този момент. Това е и една от причините Владо да се връща често в родината си и да го слушаме в различни формации с участието на негови български колеги.

Споделяйки във фейсбук новината, публикувана на страницата на Българския културен институт в Берлин, саксофонистът написа: „Винаги съм се възхищавал на това каква отговорност носят докторите и пилотите, но си мисля, че и от хората на изкуството „зависят“ човешки животи.“ Тази мисъл занимава Владимир Кърпаров отдавна и в някаква степен е провокирана от общуването му с вече покойния пианист Васил Пармаков. Владо споделя, че се е възхищавал на таланта и идеите му и твърди, че се е опитвал да го мотивира да продължава да твори, да не се отчайва, но Пармаков е бил човек на крайностите. „В крайна сметка всеки човек решава за себе си. Аз реших, че за мен това е отговорност. Всеки трябва да осъзнае силата си, когато прави нещо – както лекарят, който оперира или пилотът, който натиска копчетата и управлява тази невероятна машина. Всъщност ние носим отговорност за изкуството. Затова смятам, че от нас също зависят човешки животи, защото човешкият живот не е само да захранваме организма си с вещества, но и да го захранваме с другото, което движи това тяло и го прави одухотворено.“ – казва саксофонистът.

В края на тази година ще станат две десетилетия откакто българският музикант живее в Берлин. В началото той учи две години в Хамбург, но професионалните му контакти, както и някои промени в личен план са повлияли на избора му да се установи в германската столица. „Много съм щастлив, че съм точно в Берлин.“ – казва Владимир Кърпаров. За разлика от своите български колеги той звучи спокоен, когато говорим за кризата в изкуството, настъпила с обявяването на пандемията. „Много бързо се намериха мерки и средства, за да се подкрепят хората със свободни професии и да оцелеят няколко месеца. Това не го очаквахме, но е много добър знак за социално отношение и мислене на хората и институциите тук.“ – казва Кърпаров, допълвайки: „Много съм благодарен на Берлинския сенат и на други германски институции, защото при мен финансово нещата се оправиха за следващите няколко месеца с разумно плащане на сметки, защото въпросът е човек да оцелее в момента.“

Думите на Владимир Кърпаров идват на фона на безпокойството на все повече музиканти, че може да се наложи да направят сериозни промени в професионалния си път. Някои от тях съжаляват, че нямат втора работа, която да ги подсигурява финансово, а други вече са започнали курсове за водопроводчици или електротехници. Владо признава, че също си е мислел за вероятността да потърси друга работа, но твърди, че това изобщо не го притеснява. „Ако на човек призванието му е да е музикант, той ще остане музикант за цял живот. В крайна сметка и Чет Бейкър е работил на бензиностанция дълго време, докато един ден не дошъл Дизи Гилеспи и му казал, че трябва да свири отново. Така че няма срамна работа. Въпросът е човек да не се отчайва и да не прибягва към други помощни средства и вещества, за да се чувства добре. Това е по-страшното, отколкото да работиш временно някаква друга работа.“ – коментира саксофонистът.

Той казва, че Берлин в момента изглежда „ведро и положително“. След отхлабването на мерките вече има някакъв социален живот и е доста по-оживено. За Владо тишината си остава тази, която му носи най-голямо спокойствие и твърди, че така му идват повече идеи за музика и получава възможност да се обърне навътре към себе си. През последните седмици споделя, че работи върху нови пиеси и също така се подготвя за представянето си в дует с Антони Дончев в шоукейс програмата на Европейската джаз конференция, която тази година е предвидено да се проведе в София през септември. Сред идеите на Владо в близко бъдеще е да запише нов албум със своя квартет, тъй като вече е готов с някои композиции. Целия разговор на Таня Иванова с Владимир Кърпаров може да чуете чрез бутона „Аудио“.

Фотография: Peter Gaensle

Подобни