Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Следобедни импровизации

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

„Всичко ставаше като по чудо!“ – Пати Остин разказва знаменателни истории за работата си с Гордън Гудуин по албум, посветен на Ела Фицджералд

Слушателите на Джаз ФМ са първите, които научиха подробности за новия албум на носителката на „Грами“ Пати Остин. Целият свят очаква проекта, за който се знаеше единствено, че е посветен на Ела Фицджералд. Първо пред Джаз ФМ вокалистката разкри, че аранжиментите са на едно от най-популярните имена в съвременния джаз – Гордън Гудуин. Той се прочу със сформирането на Big Phat Band – състав, обединяващ най-добрите студийни музиканти в Лос Анджелис, сред които е и соловият артист Ерик Мариентал. Гордън Гудуин е носител на награди „Грами“ за четири свои албума. В проекта за Ела брас партиите се свирят от неговия прочут оркестър Big Phat Band. Светослав Николов разговаря с Пати Остин преди изявата й на Джаз фестивала в Банско, след като стана инициатор на първото гостуване на вокалистката у нас – в София през май.

Галерия от концерта на Пати Остин в София:

Пати Остин ни изкачи на върха, за да видим надалеч

„Фантастични!“ – така Пати Остин определи аранжиментите на Гордън Гудуин в интервю за Джаз ФМ. Приказна е връзката, която те имат помежду си, докато работят по проекта – връзка без думи: „И двамата много пътувахме. Не можехме често да седнем и да поговорим как да го направим. Всичко ставаше като по чудо! Когато оставях Гордън да действа без насоки от моя страна, той правеше това, което беше в моите представи, но не бях имала възможност да споделя.“

Такъв е случаят с April in Paris: „Нямах възможност да разкажа на Гордън за идеята си песента да започне с препратка към прочутото изпълнение на Оркестъра на Каунт Бейси. Бях на път и през ден си мислех, че трябва да му звънна.“ Тя така и не прави това, но когато получава демо записа, в него е включен точно този момент от аранжимента на Уайлд Бил Дейвис от 1955 г. И то по специален начин: „Точно както исках – мотивът да присъства в песента, но не буквално като в изпълнението на Бейси.“

Пати Остин: „Правете това, което знаете, че обичате, а не онова, което мислите, че може да се хареса“

April in Paris е специална за Пати Остин, тъй като й носи спомени за първите международни изяви – след като 4-годишна излиза на сцената, поканена от приятелката на баща си Дайна Уошингтън, на 9 години Куинси Джоунс я води на европейско турне: „Тогава пях в Утрехт, Амстердам и Париж. Бях малко момиче, смаяно от величествените сгради около мен… Това усещане остана завинаги в мен и April in Paris го въплъщава.“

Затова и албумът е толкова образен: „Исках песента да бъде кинематографична – като си я пусна и затворя очи, да почувствам вълнението, което ме бе изпълнило като дете. Гордън съвършено бе успял да постигне точно това. Постоянно му повтарях: „Напиши аранжиментите като филмова музика с намигване и поклон към джаза.“ Във всички песни сбъдна моето желание...“ Резултата очакваме с нетърпение: „Толкова се гордея с този албум! На хората много ще им хареса! На нас ни беше приятно да го осъществим.“

Хитовете на Арита Франклин в нова светлина: в A Brand New Me гласът й от оригиналните сесии сияе в аранжименти на Кралския филхармоничен оркестър

Преди това на музикалния пазар ще бъде друг проект с участието на Пати Остин. Носителката на „Грами“ води беквокалите в трибют към Арита Франклин – към гласа на Кралицата от оригиналните песни са добавени беквокали, изпълнени от Пати Остин, Ледиси и още една дама, и цялата тази красота е разположена върху изящния звук на Кралския филхармоничен оркестър. Към спокойствието на горното описание обаче има много неочаквани препятствия – едно от тях Пати Остин сравнява с боядисването на „Бониг 747“ с тампон за уши: „Трябваше да направим точна реплика на беквокалите на Арита – но някои неща не са изпети вярно, а други не са в такт. Навремето са записвали по различен начин – всички са били на живо в студиото. Така че трябваше да възпроизведем нещата не както е вярно, а както е било изпято грешно навремето.“ Могат само да се забавляват: „Беше много весело! Изпяваме нещо, което звучи прекрасно, наслагваме го и се оказва, че то изобщо не съответства на оригинала. Хайде обратно в студиото!“

Едно предизвикателство никога не идва само… „И още нещо много забавно! Оказа се, че само си мислим, че знаем какво пеят беквокалистките в тези велики златни хитове... Нищо подобно!“ Веднъж изпели това, което мислят, че се пее в песента, при монтажа се установява, че е съвсем друго…

На албума A Brand New Me, донесъл толкова забавни моменти на неговите създатели, ще се насладим на 10 ноември!

По-долу можете да прочетете цялото интервю, което Светослав Николов направи с Пати Остин преди изявата й на сцената на Джаз фестивала в Банско. Можете да го чуете чрез бутона „Аудио“. На англоезичната версия на сайта ни то е публикувано в оригинал.

Имахте идея да запишете албум за Ела Фицджералд? На какъв етап на реализация е този проект?
Записите вече са направени, завършваме миксовете, остава мастерирането, което до седмица – две ще приключи.

С кого го подготвихте?
С Гордън Гудуин.

Страхотно! Лидерът на Big Phat Band!
Точно така. Не с тази формация, но всичките аранжименти са на Гордън. Духачите са от Big Phat Band, а в ритъм секцията са студийни музиканти.

Какви са неговите аранжименти? Той винаги работи с размах!
Фантастични! Толкова ни беше приятно! По време на работата по този проект и двамата много пътувахме. Не можехме често да седнем и да поговорим как да го направим. Бяхме ограничени във времето – трябваше да откриваме тези редки моменти, когато можем да се съберем. Разговорите ни често бяха: „Ти тръгваш, аз се връщам. А когато ти се върнеш, аз пък заминавам.“ Така че голяма част от обсъждането на музиката ставаше по телефона.

Имаше и няколко момента, когато той можеше да започне работа по следващата песен, а нямахме време да поговорим за нея. Всичко ставаше като по чудо! Когато оставях Гордън да действа без насоки от моя страна, той правеше това, което беше в моите представи, но не бях имала възможност да споделя. Така се случи с April in Paris. Не успях да разкажа на Гордън за идеята си песента да започне с препратка към темата от прочутото изпълнение на Оркестъра на Каунт Бейси… (Пее.) Чуеш ли това, знаеш, че песента е April in Paris. Въведението обаче не е част от оригинала – то е от аранжимента за Бейси. (Автор е Уайлд Бил Дейвис, а песента е записана през 1955 г. – Б. а.) Исках да направим тази препратка, но нямах време да кажа на Гордън. Бях на път и през ден си мислех, че трябва да му звънна. Когато ми изпрати демо записа на аранжимента си, в него чух точно тази препратка… (Пее.) Точно както исках – мотивът да присъства в песента, но не буквално като в изпълнението на Бейси.

На включването на тази песен в албума много държах, защото я чувствам специална: за първи път стъпих в Париж, когато бях на 9 години и бях удивена! Тогава пях (с Оркестъра на Куинси Джоунс на първо европейско турне. – Б. а.) в Утрехт, Амстердам и Париж. Бях малко момиче, смаяно от величествените сгради около мен… Това усещане остана завинаги в мен и April in Paris го въплъщава. Затова исках песента да бъде кинематографична – като си я пусна и затворя очи, да почувствам вълнението, което ме бе изпълнило като дете. Гордън съвършено бе успял да постигне точно това. Постоянно му повтарях: „Направи го кинематографично! Напиши аранжиментите като филмова музика с намигване и поклон към джаза.“ И той точно това правеше – със и без моя намеса. Във всички песни сбъдна моето желание... Толкова се гордея с този албум! На хората много ще им хареса! На нас ни беше приятно да го осъществим.

Включихте ли специално посвещение, както направихте с песента Hearing Ella Sing в албума For Ella?
Не. Подбрах песни в почит към Ела, които не са сред най-популярните в репертоара й. Разбира се, прочути са нейните изпълнения на April in Paris и Mack the Knife – три – четири песни са такива. Но включих и две песни от ранния й репертоар с Чик Уеб, които не са толкова познати – Sing Me a Swing Song и T’Aint What You Do. Осъвременихме аранжимента на Sing Me a Swing Song, като поставихме в основата модерен груув. Целта ни бе да дадем нов живот на тези песни на Ела в съвременния свят. Както винаги казвам в интервюта, не се опитвам да я имитирам, защото в своите изпълнения тя постига съвършенството. То е недосегаемо – но с него като основа изграждаш нов свят, в който се прекланяш пред делото й.

Участвате в новия албум, посветен на Арита Франклин, с версии на нейните песни с гласа й от оригиналните записи и с акомпанимент от Кралския филхармоничен оркестър. Какво е Вашето посвещение към Арита?
В албума пея беквокали, които заместват оригиналните. Не беше лесно! Участваме три певици, едната от тях – Ледиси. Трябваше да направим точна реплика на беквокалите на Арита. Повечето навремето са изпълнени от Сиси Хюстън и Sweet Inspirations, с които тя работи дълъг период от време. От нас се искаше точно копие на изпълненото от тях – но някои неща не са изпети вярно, а други не са в такт. Тогава са записвали по различен начин – всички са били на живо в студиото. Така че трябваше да възпроизведем нещата не както е вярно, а както е било изпято грешно навремето. Трябваше буквално да изпълним с цял симфоничен оркестър онова, което първоначално е било изпято с ритъм секция. Направо непосилно! Все едно да боядисаш „Боинг 747“ с тампон за уши. (Показва на живо как би изглеждало това и се смее на абсурдността.) Но така се забавлявахме! Беше много весело! Изпяваме нещо, което звучи прекрасно, наслагваме го и откриваме, че то изобщо не съответства на оригинала. Хайде обратно в студиото!

И още нещо много забавно! Оказа се, че само си мислим, че знаем какво пеят беквокалистките в тези велики златни хитове... Нищо подобно! Ако трябва да изпълним... (Пее.) Мислим, че към гласа на Арита... (Пее.) Партията на беквокалистките е... (Пее.) Това си мислим, това сме запомнили. Е, не е това! Нещо съвсем друго е. Съвсем различни ноти, съвсем други думи... Хайде сега да видим какъв е текстът, какви са нотите, защото сме изпели нещо съвсем друго. Слушаш и си мислиш, че си сигурен, че си чул нещо... Толкова пъти ни се случи!

Снимките в публикацията са от концерта на Пати Остин в София. Автор: Димитър Алексов.

Подобни