Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Нова музика

Всеки ден е необикновен – с любовта: казва с усмивка „Всеки ден“ на Орлин Павлов

Животът е хубав, когато знаем какво да сложим в центъра – любовта. „Усмивка и любов – така е.“ – казва утвърдително Орлин Павлов в студиото на Джаз ФМ, когато ни гостува за представянето на новата си песен „Всеки ден“. Тя е за това колко пъстър, радостен и щастлив е животът, когато го изградим около любовта, когато се доверим на доброто. Песента е първата с новата формация на вокалиста, който, увлечен от съвместния концертен проект с Биг бенд „Брас асоциация“, сформира The Brassstones. „Искахме да направим нещо суингарско, фънки, с живо звучене.“ – обяснява той. Постигат го с лекота. Музиката на „Всеки ден“ е на Ясен Козев и Крум Георгиев, а основният брас е изпълнен от Димитър Стоев и Мартин Ташев.

Всеки ден нашите мечти са стаени, а напират да разцъфнат, във „Всеки ден“ те се сбъдват, когато обичаме и знаем, че не сме сами. Разликата ни показва режисьорът на видеоклипа Вито Бонев чрез симпатичните малки социални провокации със случайни минувачи и пътници в градския транспорт в София – как реагират, когато животът им поднесе неочаквана радост.... Както Орлин Павлов им поднася – чисто физически – топката на изненадата, за да подаде – символично – топката на усмивката и доброто настроение. Топката е и символът на света, който – да – можем дори да спрем, станали всесилни с любовта – както се пее в текста на Дони Василева. Това е топката, с която „грациите“, както те желаят Орлин да ги представя – момичетата от клуба по художествена гимнастика „Левски“, ни показват с танц колко леко се живее, когато сме разбрали истината за живота – че той е игра на общуването и на взаимността.

И точно с игра започва всичко: „Понеже не знаем как ще реагира ватманката, влизах с цвете и се обръщах към нея: „Това е подарък от Столичната община – песен с танц!“ и тя: „Хайде, влизайте!“ И вече започвахме пачангата – и хората бяха много шашнати и супер щастливи.“ – разказва Орлин Павлов за ненадейното начало на всяка от многото случайни изненади. Същата е картината и по улиците и парковете на София – които от място за преминаване от една до друга точка на решаване на стоварилите се върху нас проблеми, се превръщат в места на радостта и забавлението.

В реакциите си пътниците и минувачите са първо изненадани, а после – очаровани. „И лека-полека се включваха!“ – казва със смях Орлин Павлов. И прави анализ на една сериозна грешка в перспективата ни към живота: „Много сме се затворили – всеки сам със себе си, с проблемите си. Съвсем нормална реакция – да гледаш да си ги решиш сам и да не вярваш на никого. Но това със сигурност не е пътят“. И след секунда, осъзнал, че това е пътят, който мнозина избират, уточнява: „Не е правилният път“.

Всичко е сериозно на този свят, но нищо не е страшно: „И аз съм на същото мнение. Нещата трябва да се правят с лекота и с усмивка. Иначе – ако приемаме всичко насериозно, нещата отиват в друга посока. Започваме да се сковаваме и да си слагаме бариери... Не можем да помръднем, осъзнавайки, че може да стане нещо не-знам-си-колко страшно“. Нужно е само някой да ни обърне внимание върху това... И Орлин Павлов го прави – с танцьорите от балет „Арабеск“, с които е работил преди години, и с момичетата от клуба по художествена гимнастика „Левски“. „Търсехме хора, които да са усмихнати по природа.“ – уточнява той. Хореографията на Асен Наков е на моменти с романтичната филмова естетика на 60-те и основно ни показва, че споделените градски пространства в София не са за задълбаване в проблеми, а за радост на всички. „Искахме да сме едни хора, които се втурват из града и се забавляват по улиците. Много проста, много проста задача!“

На много мъдрост в това отношение могат да ни научат появяващите се постоянно в кадър домашни любимци – в тяхното спонтанно любопитство, отсъствие на страх, в увереността, че тази изненада може да е само приятна, че всичко неочаквано е толкова интересно. „Имаше много случайни неща, които влязоха, защото изглеждат много добре... Има много колоритни личности по улиците... И виждаш, че когато си настроен позитивно, дори отсреща да имаш леко скептични хора, които са учудени на това, което се случва, в следващия момент се отпускат. Те виждат, че някой прави изкуство, забавлявайки хората. Ако дадеш този вайб и те го поемат – това е най-хубавото!“ – удовлетворен от вярата, която е вдъхнал, разказва Орлин Павлов.

Заснетите от оператора Александър Станишев непринудени реакции показват как, когато протегнеш добра ръка, получаваш положителен отговор. „Усмивките бяха в основата на всичко. Имаше малко стрес в хората, защото ние всички си мислим, че когато някой ни снима, нещо прави по улиците и иска да ни въвлече – значи иска да ни се подиграе, да ни осмее – и след това да ни пусне някъде, за да ни видят всички и да ни се посмеят... Затова всички са малко стреснати в началото. А после виждат, че тези хора имат хореография и се забавляват по улиците – и не искат да сторят никому лошо.“ – размишлява Орлин Павлов. И ни увлича в танца на живота с ритъма на автора на аранжимента DJ Borche.

Кръстник на групата The Brassstones е Вито Бонев, доловил нещо много съществено за Орлин Павлов, който пояснява през смях: „С три „s” е по-забавно! Три за щастие!“

  • Разговора на Светослав Николов с Орлин Павлов в предаването „Джаз ден“ можете да чуете чрез бутона „Аудио“ по-горе. Видеото към „Всеки ден“ публикуваме тук:

Подобни