Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Jazz FM хитове

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Били Холидей лекува болката с музика

Певица на болката и на любовта, ярка, дръзка, смела, силна... Днес се навършват 100 години от рождението на Били Холидей. На юбилея посвещаваме тази публикация – ретроспекция на живота й: началото в музиката, както го разказва тя, и животът след това, както го виждаме в архивни снимки.

В началото на автобиографичната си книга „Лейди пее блус“, написана в съавторство с Уилям Дъфти, Били Холидей разказва за нерадостно детство в бедност, домашно насилие, расово разделение. За бягството от този свят тя пише: „На тринадесет години все още бях истинска риба. Пътувах почти без багаж – ако не се смята вързопът с яденето, - но това не е важно. Главното беше, че пътувах.“

Започва да работи като прислужница в Ню Йорк и скоро открива възможността да заработва пари като кол-гърла. Следват четири месеца затвор, начало на икономическа криза – и необходимост да си намери работа. Обикаляйки всички локали по Седмо авеню, в един от тях й обръщат внимание – става ясно, че не може да танцува, но може да пее: „Цял живот бях пяла, но правех това за удоволствие. Никога не ми беше минавало през ума, че по този прост начин мога да си вадя хляба.“

Както правят всички, пее от маса на маса, докато не открива, че би изкарала повече пари, ако пее лично на посетителите – и така се сдобива с прозвището Лейди. „След това започнах да пея, като редувах всички клубове и локали в Харлем. И където и да пеех, навсякъде се случваше нещо.“ – разказва Лейди Дей и споменава сред своите почитатели композитора Бърни Ханигън, който е особено щедър в бакшишите, когато тя пее неговите песни – а тя ги пее от любов към тях, не за пари, а също и Бени Гудман, който й предлага да запишат плоча – записите са направени, но Били не знае нищо повече за съдбата им.

Преди да я наемат да пее в „Аполо тиътър“, консултантът на залата по творческите въпроси казва за нея: „Никога още не сте чували да се пее така бавно, така лениво с особена провлаченост.“ „Мисля, че по-голям комплимент не бих могла да получа. Преди някой да ме беше сравнил с други певци, започнаха да ги сравняват с мен.“ – казва в коментар Били Холидей.

Когато за първи път излиза на сцената на „Аполо тиътър“, коленете й така се тресат, че, разказва тя, публиката не е била сигурна дали момичето на сцената ще танцува или ще пее. Но когато запява... „И тогава публиката полудя. (...) Не ме питаха нито какъв е моят стил, нито коя съм аз, нито как съм се развивала или откъде произлизам, нито кой ми е оказал влияние, нищо не ме питаха. Само вдигнаха залата във въздуха.“

От тук започва славният път в музиката на Били Холидей, която пя за болката, за да я излекува с любов. Отпечатъка си тя остави върху музиката и върху общественото самосъзнание. Животът й след първоначалния успех, към който тя се връща в автобиографичната си книга „Лейди пее блус“, разказваме в снимки. Можете да ги видите чрез бутона „Галерия“ към основната снимка в публикацията.

Източник на снимките: фейсбук профила „Били Холидей“.

Подобни