Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Jazz FM хитове

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Четири от най-известните съвременни джаз вокалистки разказват за влиянието на Нина Симон (втора част)

На 21 февруари се навършват 83 г. от рождението на Нина Симон. Американската певица и пианистка не е просто една от най-ярките личности в света на музиката, но тя се е превърнала и в символ на непримиримост и борбеност в защита на човешките права. В края на миналата година Кристофър Лаудън от сп. JazzTimes покани 4 от най-известните съвременни джаз вокалистки, за да споделят своите мисли за влиянието на Нина Симон, което тя е оказала върху всяка от тях. Днес публикуваме текстовете на Ди Ди Бриджуотър и Даян Рийвз, а първата част с есетата на Касандра Уилсън и Рене Мари може да си припомните тук.

Спомням си, когато за пръв път чух песента Four Women през 60-те г. Тя остави такъв отпечатък върху мен, че използвах текста, за да направя писмената си работа по английски език през първата година в колежа. Написах текста върху черна хартия със сребърно мастило, изследвайки различния социален опит, през който преминават жените, за които Нина пее, и как различния тон на цвета на кожата на афро–американците влияе върху начина, по който ни възприемат – нещо, което се случва и днес. Мислех си, че Нина е невероятна. Тя беше много важна за мен. Тя беше изключително пряма. Харесваше ми това, че отстоява гражданските права и, че беше гласът на движението. Записах Four Women за албума Red Earth и планирам да изпълня Mississippi Goddam в някой от бъдещите ми проекти.

Нина Симон имаше тежък характер. Имам няколко ужасни преживявания с нея, става дума за конфликт между жени. Тя говореше за мен по много негативен начин в пресата в Израел, където и двете изнасяхме концерти. Това се случи през 1989 г., когато не се бях срещала с нея. Исках да се видим, за да поговорим, но тя отказа. Написах й писмо, на което не обърна внимание - за съжаление, защото това остави неприятно усещане у мен. Няколко години по-късно, когато Нина живееше във Франция, а аз участвах в различни телевизионни шоу програми в Италия, тя също беше гост в едно от предаванията. Нина Симон беше споменала на екипа на шоуто, че иска да говори с мен. Казах си: „Категорично не! Нямам какво да й кажа!“ Съжалявам, че не отидох да говоря с нея и да чуя какво имаше да ми каже, но бях изключително наранена.

И все пак аз наистина я обичам. Тя беше моят модел за подражание да бъда горда с цвета на кожата си. Заради своята способност да облича в думи всичко онова, което се случваше през 60-те г., Нина ме направи социално ангажирана и ми помогна свободно да изразявам мнението си. Даде ми усещане за смелост. Винаги съм включвала в своя репертоар социални теми и това е заради Нина. С песните си тя казваше истината за афро-американската борба и за живота като цяло. Тя просто казваше истината. И беше непримирима в своето изследване на човешкото съществуване от гледна точка на афро-американската жена.

Ди Ди Бриджуотър


 
Когато бях в прогимназията в Денвър, бях от първите деца, които имаха осигурен транспорт – разстоянията от нашия квартал до различни места в града бяха дълги, места, за които дори не подозирахме, че съществуват. Помня, че имаше голямо напрежение. По това време ходех на частни уроци по пиано и пеене при учителка, която ми преподаваше и в прогимназията. Тя беше афро-американка от Тексас. Тази прекрасна учителка беше способна чрез музиката да ни даде глас и сила. Като част от вокалните уроци ме караше да слушам различни певци и една от нейните любими изпълнителки беше Нина Симон. Трябваше да си затварям очите и да слушам внимателно, след което обсъждахме песните.

Намирах в Нина такава огромна сила и мощ. Нямаше никакви задържки. Тя просто беше там, толкова сурова. Би казала всичко, което си пожелае. Не бях чувала никой друг да прави това. Тя съчетаваше соул и джаз, и класическа музика, пееше на френски език и правеше толкова различни неща, които разкриха за мен един свят на възможности. Нейната артистичност не познаваше граници, винаги ги преминаваше и имаше тази невероятна способност да говори от името на хората, които не можеха да го направят сами.

За пръв път я слушах на Playboy Jazz Festival. По-късно, когато живеех в Ню Йорк, тя свиреше в Blue Note в продължение на цяла седмица. Когато разбрах за нейните изяви там, имах билети за всички концерти. Опашката се виеше до ъгъла всяка вечер. Първото шоу продължи около половин час преди да се разрази спор и тя да напусне сцената. В крайна сметка се върна, за да завърши концерта и изпълни My Ship. Беше толкова мощно като въздействие, че никой не поиска парите си обратно. Ние всички знаехме, че току-що бяхме чули музикален гений.

Песните, които отекват най-силно в мен, са: To Be Young, Gifted and Black и I Wish I Knew How It Would Feel to Be Free. Моята сестра, която е с десет години по-голяма от мен, а така също майка ми и моите лели - всички те са били активистки, така че тези песни са били важна част от моето израстване. Те оформиха саундтрака, който ни караше да се чувстваме силни. Гласът на Нина продължава да отеква и до днес. Младите хора все още се обръщат към нейната музика. Ако тя беше жива сега, те щяха да са в краката й. Гласът на Нина Симон и това, от което се е отказала в името на този глас, все още има значение и продължава да вдъхновява.

Даян Рийвз

Подобни