Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

All-Time Jazz Masters

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Чиста радост на концерта на Ричард Бона; Майк Стърн и Дейв Уекъл свещенодействаха на сцената на „Пловдив джаз фест“

Най-дългоочакваните събития от тазгодишното издание на „Пловдив джаз фест“ бяха изявите на известния камерунски басист и певец Ричард Бона и на групата на едни от най-големите музиканти на нашето време – китариста Майк Стърн и барабаниста Дейв Уекъл. И двата концерта препълниха залата в Дом на културата „Борис Христов“ и превърнаха Пловдив в част от световната карта на джаз музиката. „Пловдив джаз фест“ е организиран от Мирослава Кацарова чрез „Блу Ем“ със съдействието на Общинска фондация „Пловдив 2019“ и с подкрепата на Община Пловдив. Джаз ФМ е медиен партньор.

Ричард Бона – майстор на баса и на доброто чувство за хумор

Ричард Бона пристигна заедно със своя квинтет, в който свирят музиканти от Италия и САЩ.

Камерунецът беше посрещнат изключително топло от публиката и отвърна по същия начин – с великолепно чувство за хумор, непринудено поведение и изпълнения, волни, красиви и притегателни, с които поемаш на духовно пътешествие извън времето и пространството.

Репертоарът на Бона се състоеше предимно от негови хитове като Kalabancoro, O Sen Sen Sen и др.

Музиката се раждаше с лекота, екзотичното й звучене, подплатено от африканските корени на Бона, нашепваше истории за далечни земи, шегите караха публиката да се смее с глас, а цялостното усещане по време на концерта може да бъде описано с две думи: чиста радост.

Най-красивите моменти в програмата бяха соловите изпълнения на Ричард Бона, по време на които той демонстрира комбинация от ангелогласно пеене и забележителните си умения на бас китарата.

Първото изпълнение беше по средата на събитието, а второто беше поднесено като бис, след като стана ясно, че публиката не иска концерта да свършва.

Тогава Бона реши да изпее песен, с която да приспи хората в залата, а резултатът беше под формата на въздействаща импровизация, наподобяваща на приспивна песен, молитва и откровение ведно.

След концерта камерунският музикант Ричард Бона раздаде автографи върху новия си албум Heritage, записан с групата Mandekan Cubano, и още повече скъси дистанцията с публиката, като с готовност се снимаше със своите почитатели.

Повече за музиката си Ричард Бона разказа в интервю за Джаз ФМ радио от 2014 г.:

Вашата солова кариера е фокусирана повече върху духовните аспекти от живота и корените Ви. С няколко думи – какви послания отправяте чрез музиката, която създавате?
Отправям различни послания. Ще ви споделя нещо - музиката ме научи да не се страхувам от различието, дори ме научи да го приемам. Хората, които постоянно срещам в музиката идват от различни места. Това са хора, които са различни от мен. Музиката е толкова съвършена. Мисля, че в живота си до този момент не съм виждал по-съвършено нещо от нея. Дори числата не са толкова перфектни, а музиката - е, тя е толкова рационална, че от нея се учиш. Ако животът на човека можеше да се превърне в отражение на музиката, тогава щяхме да повярваме в перфектния живот. И всичко това, защото музиката е съвършена.

Пътувате много, но има няколко спирки, които са важни за кариерата Ви. Имам предвид спирките след Камерун – първо Германия, след това Франция и Ню Йорк. Как тези места повлияха на Вашата музика?
Моментът, в който отидеш на ново място, ти трябва да научиш нови неща. Така че пътуването е нещо, което не само подобрява нивото на музиката ми, но и го подчертава. Въпреки всичко аз оставам дълбоко свързан с моите корени. Живея с тях. Свиря от 3-годишен и ще свиря до края на живота си, ще свиря през целия си живот. Пътувам с идеята да открия друга същност, с която да добавя красота към своите корени.

Продължението на вечерта беше в BeeBop Cafe, където се представиха певицата Лили Илиева и „Минимум квартет“. Групата е създадена през 2013 г. от приятелите и съмишленици: Димитър Льолев (саксофон), Александър Логозаров (китара), Борис Таслев (бас) и Борислав Петров (барабани). Обединяват ги образованието им в Грьонинген, Холандия, и желанието им да изразят и споделят своето взаимно усещане за музика. Петимата артисти на сцената наблегнаха на оригиналния репертоар. Песните са съвсем нови и бяха приети ентусиазирано от публиката.

Огнян Видев е първи носител на наградата за цялостен принос към джаза

Последната, пета фестивална вечер започна с връчването на Наградата за цялостен принос към джаза на легендарния пловдивски китарист Огнян Видев, свирил в емблематичната формация „Бели, зелени, червени“.

С присъждането на тази награда и провеждането на младежкия конкурс фестивалът върви в много важна посока, която Мирослава Кацарова обобщава така: „На „Пловдив джаз фест“ се срещат поколения и много държим на приемствеността.“ Оги Видев беше много развълнуван, когато получи своето отличие.

Музикантът благодари на членовете на семейството си и на организаторите на „Пловдив джаз фест“, определяйки артистите, които след това трябваше да излязат на сцената като „извънземни“.

Викове от удоволствие: Майк Стърн и Дейв Уекъл свещенодействаха

Китаристът Майк Стърн и барабанистът Дейв Уекъл са музиканти, които отдавна са надскочили представата за земно у своите почитатели и имат статута на музикални богове.

Останалите членове на техния бенд са тенор саксофонистът Боб Малак и басистът Том Кенеди – и двамата с важен принос за превръщането на този концерт във върховно преживяване.

Още с излизането на сцената направи впечатление черната ръкавица на дясната ръка на Майк Стърн, с която той започна да свири. След няколко изпълнения Дейв Уекъл разкри каква е историята, обяснявайки, че това не е модна приумица. Преди няколко месеца Стърн е претърпял инцидент, при който чупи и двете си ръце. Това е била причината да откаже концертите, планирани в програмата му за месец юли. Ръкавицата сега му помага да използва ръката си до максималното възможно. Здравословният проблем на Стърн не се отразяваше на неговото виртуозно свирене, а начинът, по който той се справяше с цялата ситуация, предизвика огромно възхищение и уважение към таланта, волята и духа му.

Концертът започна с експлозивната композиция на Уекъл Nothing Personal и продължи с редуването на теми, написани от двамата големи музиканти, като все пак преобладаваха пиесите на Стърн, а Дейв Уекъл обясни това с думите, че китаристът е по-добрият композитор от двамата. Музиката на Майк Стърн е по-нежна и мелодична, а композициите на Уекъл са с по-грууви звучене и това създаваше пъстра мозайка от настроения и емоции, които резонираха силно у публиката и тя отговаряше с бурни аплодисменти и викове от удоволствие.

Майк Стърн съчетаваше свиренето на китара с поетично пеене без думи; Дейв Уекъл стоеше толкова солидно на своя инструмент, че представянето му беше като най-вдъхновяващия учебник по барабани; Боб Малак привнесе невероятна мекота с тона на тенор саксофона си, а Том Кенеди добавяше финалните щрихи за завършеност на тази формация. Един от пиковите моменти по време на концерта беше дуетът на Дейв Уекъл с Том Кенеди. Двамата се познават от деца и близостта им отдавна е белязала и взаимоотношенията им на сцената.

От началото до края публиката не спираше да изразява радостта си от срещата с тези велики музиканти. Залата беше пълна с меломани, които бяха настроени за музикално свещенодействие и го получиха. Бисовете вдигнаха публиката на крака, а изборът на квартета бяха песента на Джими Хендрикс Red House и класиката на Били Кобъм Stratus.

Отношението на хората в залата развълнува самите музиканти, а Майк Стърн изглеждаше дълбоко трогнат. Той отдели няколко минути, за да се срещне със своите почитатели. Дълго след концерта публиката отказваше да си тръгне, събирайки се на групички пред Дом на културата „Борис Христов“. Хората все още не можеха да осъзнаят на какво бяха станали свидетели и какво точно им се беше случило.

Както и предишните вечери, така и тази продължи в BeeBop Cafe, където този път свиреше Николай Карагеоргиев квартет с участието на Николай Карагеоргиев (китара), Мирослав Турийски (пиано и клавишни), Александър Леков (бас) и Начо Господинов (барабани). За две неща не остана никакво съмнение: хубавата музика продължава и джазът в Пловдив си е у дома.

Снимки: Валентин Захариев от фотографска агенция „Булфото“

Подобни