Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Да слушаш Пат Матини в „Рони Скотс“

Една от най-красивите, превърнали се в класика теми на Пат Матини, е The Longest Summer, която той съвсем наскоро изпълни с най-новата си група на специална поредица от гигове в лондонския джаз клуб „Рони Скотс“.

Това е едно от най-магнетичните пространства за джаз, което лично аз съм посещавала. Намира се в сърцето на „Сохо“ и на пръв поглед изглежда като малко и мрачно подземие. Но бързо разбираш, че е създадено с много любов, уважение и отношение към тази музика в типичен британски стил. Местата за сядане са оформени като амфитеатър около уютната сцена. Масите всъщност са продълговати банки, така че да е ясно, че приоритетът е музиката, макар че се сервира храна. Има дискретни и любезни метални табели по ръбовете на масите, с които се предупреждава, че по време на концертите разговорите трябва да бъдат сведени до минимум и дори и да не знаеш, че трябва да мълчиш, се научаваш.

И накрая – музиката! Тук гастролират най-интересните и най-нови проекти и джаз артисти, често с по два гига на вечер – ранен и късен. Звукът е брилянтен – деликатен, майсторски изпипан.

Преди концерта на Пат Матини на сцената се завъртя една андрогинна фигура с черни дрехи, беше ми невъзможно да определя пола й, но пък много старателно, незабележимо и почти като сянка провери китарите на Матини, както и контрабаса. Концертът започна с огромна емоция за мен, защото това бе първият ми негов концерт, който гледам и слушам на живо, а и защото камерната обстановка винаги създава атмосфера на съноподобна интимност, нереалност и близост.

Пат Матини свири почти два часа, като започна и завърши със свое солово изпълнение. Така създаде чувствена рамка на случващото се в същинската част на гига. До него застанаха музикантите от най-новата му група – възхитителният виртуоз Антонио Санчез, който, въпреки че е барабанист, деликатно демонстрира личния си и ярък стил. Ритъм секцията бе допълнената от съвсем младата басистка Линда О – желязно чувство за тайминг, по азиатски обрана в излъчването си, но красивата й и дребна фигура леко и вълнисто танцуваше около корпулентния контрабас и остави визуален спомен за изящна постановка. А тонът й беше категоричен, но топъл. Младият джаз и класически пианист Гуилим Симкок бе посрещнат от публиката като звезда, защото се оказа, че е един от най-нашумелите британски музиканти в момента. Той показа своя многолик талант и виртуозна пианистична техника. С всеки един от музикантите Пат Матини направи по един инструментален дует, като ги остави да изразят своя личен стил.

Между пиесите фигурата от преди началото на концерта подаваше на Пат Матини различни китари с двойни грифове и всякакви иновации, за които се знае, че самият Матини измисля. А енигматичната личност се оказа жена – личната лютиерка на китариста, която майстори и претворява в реалност неговите идеи за китара.

  • Повече довечера в Desafinado.

Снимка: авторът

Подобни