Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Джаз по желание

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

"Джазът e изискана модерна музика, която изисква нещо от публиката" - твърди саксофонистът Джошуа Редман

В края на месец август един от най-ерудираните музиканти в джаза - Джошуа Редман, даде интервю за Марк Страйкър от Detroit Free Press. Това се случи преди саксофонистът да се представи с три различни проекта на Джаз фестивала в Детройт. По-долу публикуваме част от разсъжденията на Редман по важни въпроси, свързани със ситуацията, в която се намира джаз музиката днес.

За избора да бъдеш джаз музикант във времената, в които живеем:

Времената са добри, ако да свириш джаз е това, което обичаш, ако е това, с което искаш да се занимаваш. В такъв случай трябва да правиш точно това. Ако джазът е вашето призвание, всяко време е подходящо да бъдеш джаз музикант от музикална гледна точка. За мен тази музика е привилегия и лукс. Нямам предвид, че да свириш джаз е като да отидеш на почивка. Това е музика, която изисква обучение, дисциплина и практика, за да натрупаш опит, а е нужно още повече, за да бъдеш креативен и да кажеш нещо смислено. Но в края на деня ние разполагаме с огромно количество свобода. Качваме се на сцената и това е нашата отговорност, но и наша привилегия да свирим това, което чувстваме в момента – това е импровизацията. Ето защо хората избират да бъде джаз музиканти. От творческа гледна точка мисля, че джазът се намира в прекрасна позиция. Има толкова много джаз музиканти, които правят интересна и оригинална музика.

От бизнес и икономическа гледна точка джазът не е в разцвета си. Аз съм късметлия. Появих се във време, когато джазът определено не беше популярна музика, но ние все още бяхме свързани с мейнстрийм културата по отношение на публичните ни изяви. Започнах във време, когато все още съществуваше възможност чрез записи да изградиш кариера и да се наложиш. Всичко това се промени.

За привличането на нови почитатели към джаз музиката:

Джазът се превърна в сложна и изискана модерна музика, но ние като джаз музиканти имаме емоционална връзка с музиката, в някаква степен дори бих казал - духовна връзка. Музиката е сериозна, но в същото време е забавна и изпълнена със страст. Много джаз музиканти все още се опитват да комуникират на емоционално ниво така, както е характерно за други музикални стилове, независимо дали говорим за рок, R&B, хип-хоп или кънтри. Би било полезно, ако хората успеят да разберат това.

Днес е разпространена тази популярна представа, че джазът е абстрактна, езотерична музика, която се изпълнява от джаз музиканти за джаз музиканти и не предлага нищо интересно и завладяващо за обикновените слушатели. Но аз мисля, че за много хора, когато отиват на джазово шоу, дори ако те са новаци, при тях се поражда някакво чувство за свързаност. Да намериш начин да накараш хората да останат по местата си и да намериш начин за комуникация, това е част от изграждането на тази връзка.

Ситуацията в джаза се промени много през последните 40 години. Когато започвах, джаз образованието беше важно, по-голямата част от музикантите, с които свирех, бяха посещавали музикално училище, въпреки че аз не го направих. Сега всички музиканти постъпват в музикални училища. Но джаз образованието - което е чудесно нещо - може да създаде усещането за музикални ценности, формирани от образователната среда, в която изпълняваш джаз за други джаз музиканти и за вашите връстници в образователните институции, и не ти дава възможност да излезеш навън и просто да изнасяш концерти за хора, които не са музиканти. Много често, когато посетите някои от тези гигове, особено в по-малките клубове, ще видите, че по-голямата част от публиката е съставена от други млади джаз музиканти.

Възможните отговори на въпроса за „разширяване на джазовата публика“ - дали част от отговора не е в използването на кросоувър език (който обединява джаза с други стилове) – това, което правят Робърт Гласпър, включвайки в своята музика елементи от хип-хопа, или Есперанца Спалдинг, която създава поп музика, повлияна от джаза:

Това определено е отговор, това е един прекрасен отговор, ако този начин на правене на музика отговаря на естетиката на артиста и той остава истински и искрен пред себе си. Вие посочихте двама фантастични музиканти. Робърт Гласпър в частност - неговата група е убийствена. Те не свирят акустичен джаз, нали така? Гласпър е страхотен акустичен джаз музикант, но конкретно тази негова група не свири суинг; те изпълняват музика с много груув, музика, силно повлияна от хип-хопа и електрониката. Но те го правят по начин, който е напълно в съответствие с духа на джаза и джазовата нагласа, която е много импровизационна и креативна. Но това същевременно не е отговорът, защото има много джаз музиканти, които не искат да правят същото. Трябва да има начин и за акустичния джаз също да достигне до хората. ...

Толкова е лесно да запишеш албум днес - понякога ми се струва, че сякаш джаз музикантите си мислят: "Аз написах тези композиции, те са наистина готини и мога да ги изпълнявам много добре." Това е демонстрация на умения и професионализъм; впечатляващо е, но мисля, че трябва да има друга нагласа: „Аз съм тук, за да дам нещо.“ Можете да предадете посланието без да акцентирате основно върху мелодията - ако в музиката има определена енергия, която носи потенциала да създава свързаност...

Аз нямам усещането, че джазът, особено днес, е музика за забавление. Това е музика-предизвикателство; тя изисква нещо от публиката; хората трябва да поработят. Ако сте склонни да влезете в ролята на активен слушател, възможно е да бъдете силно докоснати от тази музика. Но тук не става дума непременно за забавление в смисъла на незабавно удовлетворение.

Подобни