Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Jazztronica

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Думи и действия за обществено развитие: гостуващите на Панаира на книгата Петре Барбу, Стелиан Танасе и Жан Марк-Овас разказват за живота като кауза

Писатели, радетели за по-добър живот, използващи силата на словото за благото на обществото – румънските автори Петре Барбу и Стелиан Танасе и изследователят на творчеството на Виктор Юго Жан-Марк Овас споделят пред Джаз ФМ и bTV Raido силата на творческия дух да допринесе за общественото развитие чрез непримиримост към неправдите, подкрепа в общността и действия на съзидание. Тримата гостуват в България за Софийския международен панаир на книгата, а за слушателите ни разказват за живота като кауза за общественото добруване.

Автор в сп. „Форбс“, но пишещ романи и пиеси с идеята, че така ще открие повече за света, Петре Барбу е румънски журналист, писател и драматург. Изострената си обществена чувствителност дължи на културен шок, който го поразява, пристигнал в САЩ скоро след падането на режима на Чаушеску. Израснал в работнически квартал и свикнал кризата, с опашките за храна в магазина пред блока, скоро след падането на режима на Чаушеску е за месец в Съединените щати. Цял живот свикнал с купони за хляб, вижда американски супермаркет – и едва на припада. „Този културен шок беше съкрушителен, опустошителен. Завърнах се у дома, но не бях в състояние да напиша и една статия за списанието, за което тогава работех. И едва след година написах романа „Господ благославя Америка“, в който си представям какво би се случило с близките ми, които бих оставил в Румъния, ако не се бях прибрал от САЩ. Защото ме интересуваше и продължава да ме интересува начинът, по който хората, излезли от една диктатура, са с осакатени души.“ – разказва Петре Барбу.

Как се лекуват тези тежки травми? „С жертви, с много труд.“ – отговаря Петре Барбу и използва метафора: „Трудно се възстановява едно цвете, ако дълго време е прекарало в мрак. И затова смятам, че румънското общество много страда след падането на Чаушеску. Защото не знаехме какво да правим със свободата.“ А как да я разпознаем – това, което наричаме „свобода“, наистина ли е свобода; как да намерим ориентирите, свързани с ценностите и с бъдещето ни? Неговият отговор е: „Да се радваме и да градим. Да се радваме на своя труд, да се радваме на сътвореното от нас. Смятам, че чрез тази радост от съграждането можем да се излекуваме.“ Животът в обществото пряко се отразява върху семейството – и затова именно то насърчава Петре Барбу и в работата, и в живота: „Вдъхновяват ме взаимоотношенията между хората, и то – семейните взаимоотношения. Всички дефекти в едно общество, но и всички негови добродетели, пряко се отразяват върху семейството.“

Петре Барбу ще се срещне с българската публика днес от 18 ч. на Щанда на Румъния в НДК. Дискусията е под наслова „Няма друго такова нещо като писането“. Модератор е Лора Ненковска, превежда Ванина Божикова.

Нетърпимостта към неправдите и действията за промяна са в основата на изграждането на гражданско общество, което сега създава друга Румъния – далеч от корупцията, лъжата и злоупотребата с власт, разказва Стелиан Танасе. Дисидент по времето на Чаушеску, журналист и писател, той разказва за порива към свобода и превъзмогването на умората от битките чрез стремежа към добър живот за цялото общество.

Близки по съдба страни, България и Румъния имаме голямата задача да изградим гражданско общество и да се почувстваме част от общност, в която не сме разделени и безпомощни, а сплотени и подкрепени. „Аз съм част от първата група на гражданската солидарност в Румъния. Написах устава на тази „Група за социален диалог“. В началото на 90-те, както навсякъде в Югоизточна Европа, имаше бум на гражданското общество. Но хората след това се умориха и настъпи процес на маргинализация на гражданското общество. Революционният подем и порив изчезнаха и хората отново се изолираха, защото всеки започна да гледа собствения си живот. Но в Румъния през последните 3-4 години ставаме свидетели на гражданското общество, което успя да свали две правителства.“

Каква е енергията, която надвива умората и прави това възможно? „В Букурещ политическата класа е корумпирана. Хората са изключително разочаровани и не искат вече да приемат това, защото Румъния през последните 10 год. са я напуснали 3 500 000 души – повече от 10% от населението и една трета от работната сила. Това е най-голямото движение на хора в Европа след Втората световна война – доста обезпокоителна ситуация. Хората отново започнаха да се събират и да протестират – от 2012 г. насам свалихме две правителства. Новото правителство от технократи, което ще работи една година до редовните избори догодина, ще има тежка участ, защото през цялото време ще бъде под натиска на гражданското общество.“ – обяснява уверен в постижимото с общи усилия Стелиан Танасе.

Политически активната част от гражданското общество обаче е само едната част от уравнението. Писателят и журналист допълва: „Разбира се, не цялото гражданско общество е политически активно. Някои отглеждат пчели, други организират екскурзии, трети са филателисти – всички те са част от гражданското общество като отделни групи. Това е процес в развитие – хората да се групират в зависимост от интересите си.“

В ситуация, когато лошият живот може да парализира хората и да ги обезсърчи, как обществото вижда перспектива, за да реализира развитието? „В първата вълна на възход на гражданското общество имаше период на пауза. Тогавашните лидери се поизморихме. Аз лично бях притеснен, че няма да се появят нови лидери. Но мисля, че сега дойде младо поколение, което вече не желае да бъде управлявано от корумпирани хора – и този натиск е много силен. Смятам, че това ново поколение ще наложи своята гледна точка.“ – казва Стелиан Танасе.

Лутащи се между промяна и подмяна, трябва да проявяваме критично мислене и да прозрем отвъд манипулацията, а не да приемаме готови твърдения, с които политиците ни вкарват в заблуди за собствена изгода. „Занаятът на политиците е да лъжат. А основното им занимание е да правят пари. Но идва момент, в който политикът се среща с обществото – на изборите. И демокрацията е това – битка за гласове. Но ми се струва, че в Румъния нещата се променят. Имаме нов закон за политическите партии, промени се избирателната система и смятам, че догодина в парламента ще дойде ново поколение, именно защото изборите ще доведат до основна промяна.“ – така Стелиан Танасе отговаря на въпроса през процесите, които в момента протичат в Румъния. И допълва: „Не бива да забравяме, че хората от Югоизточна Европа вече пътуват на Запад – те работят в чужбина, работят с компютър, прибират се вкъщи, обменят впечатления, което автоматично ознава въвеждане на нова информация в системата. И това доведе до промяната, която се чувства сега. Това е друга Румъния. Аз всеки ден критикувам правителството и властта в по една статия. А догодина, когато са изборите, ще бъда още по-настървен, защото е решаваща и важна година – и журналистите и интелектуалците, гражданското общество, трябва да сме още по-активни.“

Стелиан Танасе – писател, историк и журналист, се среща с читателите в събота в 12 ч. на Щанда на Румъния в НДК. Той ще говори за книгата си „Раковски: Класифицираното досие“ и за други свои романи. Срещата отново е с модератор Лора Ненковска и преводач Ванина Божикова.

В търсенето на път към по-добрия живот за нас и за другите членове на общността, имаме нужда от лидери. Какъв пример ни дава Виктор Юго – разказва Жан-Марк Овас – изследовател на живота и творчеството на писателя, политик и общественик. Автор на негова биография, той изнесе снощи във Френския институт публична лекция на тема: „Виктор Юго и гражданската му ангажираност“ при представянето на книга с речи и прокламации на френския мислител и деец.

„Виктор Юго е размишлявал много задълбочено върху въпросите на обществото и в продължение на целия XIX в. е писал и се е занимавал с политически въпроси. Той е бил не само писател, но и общественик и политик – бил е депутат и сенатор, заемал е много политически длъжности, като се е занимавал с почти всички теми, които ни занимават и днес – правосъдието, свободата на словото, правото за децата, както и равноправието за жените.“ – разказва Жан Марк Овас. Виктор Юго е довел до успешен край много от обществените си каузи, други идеи за развитие е видял осъществени в начален етап – като въвеждането на безплатното и задължително образование, а трети не е доживял – като прекратяването на смъртното наказание, което във Франция е станало факт през 1980 год. Юго е защитавал и каузи на общности, към които не принадлежи – като е настоявал за амнистия на участниците в Парижката комуна, които са били прогонени в изгнанничество.

Но самият той изгнанник в продължение на 20 години, по това време пише много от станалите още тогава известни свои творби като „Клетниците“. „Всички каузи, за които се е борел, са в нея. Той се е възползвал от своята слава на голям писател, поет и драматург. Благодарение на творчеството си е бил изслушван, когато и където вземе думата да защитава възгледите си – и да бъде чут.“ – разказва Жан-Марк Овас. И допълва: „Още от младеж Виктор Юго е имал убеждения, които е защитавал и за които се е борил през целия си живот. Може би тази негова позиция е свързана с епохата, в която е живял. През XIX в. е било общо убеждението, че хората, кото са с определени възгледи, могат и трябва да ги защитават. Той е бил поет и писател, но също така и общественик – това е било нормално и естествено явление за тази епоха. В предговорите на пиесите си е отправял призив към хората, към обществеността – той е вярвал, че може да има въздействие върху хората и да ги насърчи да се борят за идеите си. Той е прокарвал въздействието си освен с твореството си, също и с вестниците, в които е пишел, и с политическата кариера.“

Интервютата с Петре Барбу, Стелиан Танасе и Жан-Марк Овас можете да чуете чрез бутона „Аудио“. Тримата са в България за участие в Софийския международен панаир на книгата, на който Джаз ФМ е медиен партньор. Изложението, придружено от богата културна програма, е отворено всеки ден от 10 до 20 ч. в НДК, а входът е свободен. Софийският международен панаир на книгата се реализира от Асоциация „Българска книга“ с партньорството на Министерство на културата. Той е част от Календара на културните събития на Столична община за 2015 г. Повече за неговата програма, както и за провеждащия се паралелно Софийски международен литературен фестивал, можете да прочетете на сайта ни тук.

На снимката: автобусът, докарал полицаи за овладяване на поредния ден на гражданските протести срещу задкулисието в политиката, на 1 ноември 2013 г., Деня на будителите, е с надпис: „Честит празник“. Снимка: авторът.

Подобни