Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Незабравими балади

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Един век българско кино: десетки събития в София – Творчески град на киното

На 13 януари се навършиха 100 години от премиерата на първия български филм – „Българан е галант” на 23-годишния Васил Гендов. Прожекцията в „Модерен театър” се възприема като първото събитие в българското кино. На самия 13 януари бе представено юбилейно пощенско филателно издание, ден по-рано Българската народна банка пусна възпоменателна сребърна монета, в галерията на Министерството на културата е представена изложба със снимачни моменти от историята на българското кино; специална изложба е подредена и в Народното събрнание. София стана Творчески град на киното под егидата на ЮНЕСКО. С копродукция с българско участие ще бъде открит филмовият фестивал „Берлинале”. Юбилейните прожекции в софийските киносалони са особено наситени от днес до неделя.

Студентски филми ще гледаме днес при свободен вход в Центъра за култура и дебат „Червената къща”

От 18 ч. във филмов маратон ще видим продукцията на студенти от „Нов български университет”, а от 20:15 ч. ще се запознаем с работите на младите, обучаващи се в НАТФИЗ.

Домът на киното отваря вратите си за представянето на две панорами в петък

Документални филми ще гледаме от 15 ч., а от 17 – класическа анимация. И двете програми са двучасови и се представят при свободен вход.

В поредния семестър „Дискусионен клуб за учащи – „София филм фест” за учащи” на 19 януари от 18 ч. ще видим „Отрова за мишки или как да си направим банка”. Българо-румънската продукция е на режисьора Константин Буров, който през миналата година получи наградата „Златна роза” за дебют. Прожекцията ще бъде съпроводена със среща с авторите на филма, а входът е свободен за ученици и студенти.

Филмотечно кино „Одеон” организира маратон в „Нощ на киното” събота срещу неделя с прожекции на трите части на епосите „Мера според мера” и „Хан Аспарух”, продължава юбилейната ретроспективна програма и чества 90-ите годишнини на Свобода Бъчварова и Георги Калоянчев

Прожекциите на трите серии на „Мера според мера” по книгата на Свобода Бъчварова от 1977 г. „Литургия за Илинден” са от 18, 20 и 22 ч. в събота. Трилогията обхваща момент от българската история от 1901 до 1912 г. Създадени през 1981 г., филмите са режисирани от Георги Дюлгеров, сценарист е Руси Чанев (изпълнител и на една от главните роли), оператор е Радослав Спасов, музиката е от Божидар Петков, а художник на постановката е Георги Тодоров-Жози (който и играе в сериите). Сред актьорите са тогавашни и бъдещи звезди на киното: Руси Чанев, Григор Вачков, Катя Иванова, Стефан Мавродиев, Богдан Глишев, Цветана Манева, Маргарита Карамитева, Людмил Тодоров, Иван Черкелов, Мартина Вачкова, Ивайло Христов, Вълчо Камарашев, Венцислав Кисьов, Борис Луканов, Светослав Овчаров, Иглика Трифонова – някои от тях после станаха силни кинорежисьори. Със сигурност в представянето на филма ще участва Георги Дюлгеров, като е възможно пред публиката да излезе и Руси Чанев.

Трите серии на епоса „Хан Аспарух” на Людмил Стайков от същата 1981 г. ще бъдат показани в първите часове на неделния ден – от 0, 2:15 и 4:30 ч. Сценарист е Вера Мутафчиева, оператор – Борис Янакиев, художник – Богоя Сапунджиев, а музиката е композирана от Симеон Пиронков. В него участват любимите ни актьори Стойко Пеев, Васил Михайлов, Ваня Цветкова, Стефан Гецов, Георги Черкелов, Йосиф Сърчаджиев, Джоко Росич, Велко Кънев, Аня Пенчева, Богомил Симеонов, Петър Слабаков. Филмът е носител на три награди на Съюза на българските филмови дейци – за режисура, за операторско майсторство и за актьорска игра (Васил Михайлов). В пълния си вид трилогията не е била показвана на киноекран в София от поне четвърт век насам.

Входът за киномаратона е свободен, а за ентусиастите ще бъде осигурена и лека храна.

През цялата 2015 г. „Одеон” представя хронологично развитието на българското кино. През тази седмица акцент са филмите от 40-те. От 17 ч. днес ще видим два филма на Борис Грежов от 1941 г. – военната драма „За родината” (продуцент и оператор – Стефан Петров, с участието на Владимир Трендафилов, Димитър Керанов, Симеон Симеонов, Лили Топалова, Весела Балтаджиева, Иван Чаракчиев, Стефан Киров) и разобличаващата клюкарството комедия „Шушу-мушу” (с Пантелей Хранов, Стефан Савов, А. Чавдаров, Д. Абаджиев). „Те победиха” на Борис Борозанов, заснет заедно с Йосип Новак, ще бъде прожектиран в петък от 17:15 ч. Богомил Андреев, Аспарух Темелков и Ружа Делчева участват в този филм. „Български орли“ от 1941 година на режисьора Борис Борозанов с Ирина Тасева, Никола Икономов, Кирил Василев ще видим в неделя от 16:15 ч., последван от друг филм на автора от същата година – „Стойне у костенурка” с Пантелей Хранов, Надежда Костова и Аспарух Темелков, и от „Любовта на семкаря” (1941 г.) на режисьора Спас Тотев с участието на Георги Дживилеков и Жана Байгънова. В понеделник от 17 ч. ще видим „Изпитание” на режисьора Хрисан Цанков от 1942 г. Филмът е с участието на Надя Ножарова, Иван Димов и Кръстьо Сарафов. С филми на Борис Борозанов продължава панорамата във вторник и сряда – на 20 януари от 17:30 ч. – „Сватба” от 1942 г. с участието на Веселин Симеонов, Симеон Симеонов, Асен Камбуров, Стефан Савов и Стефан Пейчев, а на 21 януари от 16:30 ч. – хрониката „Из живота на царските деца” и документалния „Негово величество цар Борис III – Обединител”. Юбилейната програма започна с представянето на най-стария запазен филм в колекцията на Българската национална филмотека – петминутната лента от 1911 г. показва откриването на Петото Велико народно събрание, което променя конституцията, за да отрази провъзгласената през 1908 г. Независимост на България. Филмовата хроника проследява пристигането на официалните лица и кавалерийския парад по улиците на Търново. На откриването на честванията в кино „Одеон” бе показан най-ранният запазен български игрален филм – „Любовта е лудост” (1917 г.), отново на Васил Гендов. Тогава видяхме и „Един ден в София” – филма на Захари Жандов от 1946 г. за възстановяването на нашия град след Втората световна война, с който са поставени основите на документалното ни кино, както и единствения български филм, носител на „Златна палма“ от фестивала в Кан – анимационния „Женитба” от 1984 г. на режисьорите Слав Бакалов и Румен Петков.

90 години от рождението на Георги Калоянчев и на Свобода Бъчварова също са акцент в седмичната програма на кино „Одеон”. В петък от 15:30 ч. ще видим филма на Михаил Мелтев (режисьорски дебют) по сценарий на Свобода Бъчварова „Бързо, акуратно, окончателно”. Той е заснет през 1989 г. и в него участват Кирил Варийски, Катерина Евро, Никола Рударов и Пламен Сираков. В седмицата от 23 януари ще се прожектира трилърът „Да изядеш ябълката” на режисьора Никола Рударов. Оператор е Пламен Вагенщайн, музиката е композирана от Кирил Цибулка, а сред актьорския състав виждаме имената на Асен Кисимов, Стефан Илиев, Цветана Манева, Георги Русев, Антон Радичев и Леда Тасева. Честването на Георги Калоянчев ще е с два филма на Рангел Вълчанов – българо-чехословашкия „Езоп” от 1970 г. с участието и на Доротея Тончева, Стоянка Мутафова, Джоко Росич и Константин Коцев в понеделник от 12:45 ч. и „За къде пътувате” още със Стоян Алексиев, Катерина Евро, Йосиф Сърчаджиев, Йордан Спирова в сряда от 12:30 ч.

И още един български филм в програмата на „Одеон” тази седмица – копродукцията между България, Германия, Хърватия и Македония „Съдилището” с режисьор Стефан Командарев и с участието на Асен Блатечки, Мики Манойлович, Ованес Торосян ще бъде показана в неделя от 18:15 ч. и в четвъртък от 20 ч.

Българското кино във фотодокументални изложби в галерия „Средец” на Министерството на културата и в Народното събрание

Работни моменти и кадри от 100 значими български филма проследяваме в изложба в галерия „Средец” на Министерството на културата. „Всеки зрител има предпочитания и би подбрал своите 100 ленти. Но която и стотица да вземем от създаденото, в нея ще открием живеца на нашето кино. То не е завладяло световните екрани като американското, нито е многобройно като индийското, нито е хладно-философско като скандинавското. То обаче е родното ни кино. То има награди от най-реномираните фестивали – Кан, Венеция, Берлин и пр. Това е част от историята му. По-важно е, че през последните години редица филми възстановиха контакта с българската публика. След време те ще бъдат цитирани напълно заслужено като класика” – така представя изложбата „Сто години българско кино” изследователят на българското кино проф. Александър Янакиев. Фотоизложбата, с художествено оформление на проф. Божидар Йонов, ще продължи до 16 януари. Първия кадър в нея е свързан с първия български филм – вижте го чрез бутона „Галерия” към основната снимка на публикацията.

Изложба за вековния юбилей на българското кино разглеждат и депутатите и посетителите в Народното събрание. Тя е представена в кафето на парламента.

Юбилейна монета пусна в обращение Българската народна банка, а Министерството на транспорта и съобщенията издаде специална пощенска марка (вижте ги чрез бутона „Галерия” към водещата снимка в публикацията)

Вековния юбилей на родното ни кино Българската народна банка отбеляза с пускането в обращение на първата българска сребърна възпоменателна монета с вграден медальон. Автори на художествения проект са Пламен Чернев и Евгения Цанкова. На лицевата страна е изобразена ролка с филмова лента, развиваща се извън медальона. На обратната страна на монетата е изобразена стара кинокамера, а върху вградения медальон има надпис „100 години българско кино”, в който нулите са графично оформени като филмови ролки. С номинал от 10 лв., от 12 януари монетата се продава на касите на Българската народна банка за 66 лв. с ДДС.

Пощенска марка и специален пощенски печат за българското кино представи Министерството на транспорта и съобщенията. Художник на проектите е проф. Георги Янков. На марката е изписано „100 години българско кино” и е изрисувана кинокамера. Номинална стойност на пощенската марка е 65 ст. Специалните пощенски печати са предоставени за използване в Пощенска станция 1000 София до 15 януари включително.

София e един от петте в света творчески града на киното на ЮНЕСКО

Така столицата ни стана част от създадената от световната организация мрежа за международно сътрудничество в нейната юбилейна 10-а година. Специален акцент в най-голямата меценатска програма в страната – Столична програма „Култура”, през тази година ще бъде вековният юбилей на българското кино. През годината градската управа ще инвестира 400 000 лева за създаването на български документални филми и за стимулиране на творческата гилдия в областта на киното. Досега по програма „Култура” са подкрепени общо 59 документални филма на обща стойност около 1 млн. лева. Направено съвместно с „Обсерватория за икономика на културата” изследване показа, че София е в челната десетка на европейските столици по принос на културните и творческите индустрии в икономиката на града. През последните 5 г. киното отбелязва близо 100% ръст и участва най-силно в развитието на икономиката на София. Концентрацията на заетите във филмовата индустрия в столицата е над 90% и надминава с 20% присъствието на останалите творчески индустрии в столицата. Титлата „Град на киното” първо получиха известния с приноса си за развитие на киното британски град Брадфорд, в който се намира Националният музей на киното и телевизията, както и австралийският Сидни, а през миналата година заедно със столицата ни се присъединиха Пусан в Южна Корея и Голуей в Ирландия. Членството в мрежата „Творчески градове” на ЮНЕСКО е дългосрочно. Тя включва няколко категории – кино (в която е София), литература, музика, дизайн, традиционни занаяти и фолклор, медийни изкуства, гастрономия. С обявените нови членове, мрежата се състои от вече 69 града.

Копродукция с българско участие открива фестивала „Берлинале”

Филмът на Изабел Койшет Nobody Wants the Night с участието на Жулиет Бинош и Гейбриъл Бърн ще открие на 5 февруари 65-ото издание на престижния кинофорум. Филмът участва в Международния конкурс на „Берлинале”. Филмовият разказ пренася зрителите в 1908 година сред арктическите ледове на Гренландия и следва храбри жени и амбициозни мъже, които биха жертвали всичко в името на любовта и славата. Снимките на филма са реализирани в България, Норвегия и Испания. Художник на лентата е Ален Бене, работил по десетки успешни продукции. Миналата година ви срещнахме с него в ефира на Джаз ФМ. Интервюто можете да си припомните тук.

„Много съм радостен, че Nobody Wants the Night ще открие „Берлинале 2015”. Изабел Койшет е създала впечатляващ и интересен портрет на две жени в изключителни обстоятелства”, казва директорът на фестивала Дитер Кослик. Той допълва, че това ще е първият филм, който ще се прожектира със системата Dolby Atmos® в „Берлинале палас”. Шест филма на Изабел Койшет са представяни през годините в различни програми на берлинския филмов фестивал, два от които – в конкурсната програма, а през 2009 г. режисьорката бе член на международното жури на фестивала.

„София филм фест”

От екипа на филмовия празник съобщиха, че фестивалът ще посвети 19-то си издание на вековния юбилей на българското кино и с всички свои действия ще допринесе София да се присъедини към останалите творчески градове на ЮНЕСКО авторитетно и достойно.

Подобни