Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Филмът "България, тази вечна ерес", който има култов статус сред киноманите, тръгва на екран

От 10 октомври в салоните на "Дом на киното", "Евро синема" и "Одеон" ще бъде показан филмът "България, тази вечна ерес". Сценарист, режисьор, продуцент и монтажист на филма е Вал Тодоров. В главните роли са актьорите Калоян Патерков, Тезджан Ферад и Иво Желев и Йордан Данчев. Всички останали участници са хора, които представят себе си или драматизирани версии на себе си. Основни оператори на филма са Кирил Проданов и Михаил Боевски. Голяма част от музиката е на Митко Льолев, "Булгара" и Котарашки. Филмът е заснет из най-красивите кътчета на България – на Иракли, Камен бряг, Побитите камъни, Рилските езера, Родопите, Стара планина, Гложенския манастир, Делчево, Триград, Боженци, Шипка и т.н. По кината тръгва “късата” киноверсия от 2 часа и 8 мин., иначе проектът се състои от 8 ясно обособени сегмента с обща дължина 2 часа и 44 мин. Официалната премиера на лентата беше на "София филм фест". Филмът получи номинации за най-добра режисура и операторско майсторство за Наградите на Българската филмова академия, беше награден на международния кино и телевизионен фестивал "Славянска приказка", а сега ще участва на фестивала "Златната роза".

"България, тази вечна ерес" е филм за пътешествието на саксофониста Калоян и циганката танцьорка Диана, които се скитат из цяла България в търсене на утопичното село Делфиново. Делфиново е една наистина егалитарна общност, където хората живеят според принципите на справедливост, солидарност и самоуправление. Но това не е София, Париж или Ню Йорк и за това тази история е селска, примитивна и полифонична - нещо като наниз от изрисувани стени на селски къщи, народни песни и алегории. Това не е героичен епос, а по-скоро пикник с приятели или игра на дама. По пътя си Калоян и Диана срещат представители на различни алтернативни субкултури, от анархисти до дъновисти, които живеят извън или се противопоставят на Системата. Неслучайно проектът се представя като "еретичен филм за живота извън Системата, правен извън Системата".

Авторът Вал Тодоров споделя: "Хор пее госпъл в черква, но това не е поп музика по телевизията. Манифест е публикуван, но това не е розов роман да бъде прочетен и забравен. Ритуален танц се изпълнява от воини маори, но това не е танцуване в дискотека. По сходен начин този филм ползва кинематографичен език, но комуникира чрез идеи, които почти никога не се засягат в жанровото кино. Той отказва да се подчини на жанрови определения." Изглежда това е причината "България, тази вечна ерес" да носи дългото, но всъщност акуратно самоопределение "игрално-документално, музикално-антропологично, научно-магично, еко-анархо-утопично пътешествие в релеф от 8 части".

Вал Тодоров казва, че се е мотивирал да започне този проект, след като му било омръзнало да гледа "български депресивни филми за мутри и/или имигранти, за безнадеждни герои без път и посока, които се изразяват чрез нечленоразделни крясъци или претенциозни мълчания и обитават порутени урбанистични пейзажи." "България, тази вечна ерес" е моралната, идеологическа и естетическа антитеза на всичко това. Такъв филм със сигурност не е правен досега в България и едва ли има много световни аналози. Героите на лентата определено знаят и могат да артикулират какво искат да кажат, дори ако много от застъпените мнения биха били провокативни или твърде радикални. До голям степен диалозите във филма са разписани около "аватарите" на тези герои, които всъщност не са никакви герои, а хора като нас, така че филмът непрестанно преминава границите между фикция, документално и антропологично кино.

Вал Тодоров допълва: "Въобще този проект беше за мен labor of love, т.е. работа, вършена от любов. Продадох една къща в провинцията, която имах, за да го финансирам. Филмът е напълно самофинансиран. Доколкото знам това е единственият български пълнометражен филм, който не е получил нито една стотинка от Националния филмов център, Българската телевизия, европейски фондове или дори частни инвеститори. Направил съм всичко, което съм бил способен да направя сам, а всичко останало е с помощта на приятели и съмишленици. Доста приятели даже ме питаха дали не съм луд. Когато обаче хората започнаха да се тълпят на първите прожекции, да ми стискат ръцете и с развълнувани гласове да ми благодарят за уникалното преживяване, вече знаех, че решението ми е било оправдано. За мен киното не е кариера, а мисия. Не е просто средство да се разкаже дадена история, а език за дискурс и магическо съпреживяване на общочовешки универсалии."

"България, тази вечна ерес" получава по-широко разпространение от 10 октомври в софийските кино салони "Дом на киното", "Евро синема" и "Одеон", а скоро и в други градове. Трейлъра можете да гледате тук.

Подобни