Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Георги Славов рисува не като професия или хоби, а като същност. Книга и изложба вливат ценностите му в нашето израстване

„А когато се роди Вярата, истината е голяма! Да се каже какво е днес оправданието на изкуството, значи да говорим и обясняваме с какво се оправдава съществуването на слънцето, звездите, раждането, човека, обществото. А най-простият и категоричен отговор е – с живота.
Георги Славов

Книга и изложба ни срещат с една малко позната, но изключителна личност в изкуството и човек с живот за пример – Георги Славов. Ценител на красотата, сетивен за тайнствата на света, той отправя своята любов към живота, семейството, приятелите и живописта.

Изложба с негови творби е представена в галерия nOva Art Space на ул. „Съборна“ № 3 в София. Тя се открива днес с вернисаж до 20 ч. и след това може да бъде разгледана до 23 ноември. Едновременно с това излиза книга за Георги Славов с разказ за неговия живот, с репродукции на творбите му, с лични документи, с думи за него от художници, изкуствоведи, приятели.

„Георги Славов е изключителна личност. Той е много комплексен – освен живописец, е и поет. Неговата професия е на адвокат, но големите му търсения са свързани с живописта. През целия си живот той рисува – още от гимназиалния курс, а първите му изложени пред публика произведения са от 50-те години. Тогава той показва картини в стил реализъм.“ – разказва директорът на галерия nOva Art Space Спартак Атанасов.

Женски портрет
М.б., платно – 60х50 см, 1985 г.

Пътят в изкуството извежда Георги Славов до абстрактната живопис. „С течение на годините той преминава през всички стилове, докато в най-зрелия си период стига до чистата абстракция. Той не завършва академично образование живопис, но във всичките си търсения успява да изведе живописта до един символ в своите абстрактни творби.“ – допълва образа му Спартак Атанасов.

Импресия
М.б., платно – 60х60 см, 1985 г.

Георги Славов предава по най-естествен и непринуден начин вълнението си от света и тайнствата в него, възхищението си от красотата, любовта в дома, удоволствието от общуването с приятели. Творбите в изложбата представят разнообразните страни на творческия му характер. „Постарахме се да покажем цялото многообразие и всичките пластове в творчеството му – от портретни творби на фигури, които са знакови за старозагорската бохема и интелигенция, през силно вълнуващата го тема балет, до пейзажи и натюрморти. Най-силно сме представили най-зрелите му творби – абстрактните произведения.“ – описва изложбата Спартак Атанасов.

Репродукции на произведенията от експозицията заедно със снимки на още много негови творби, откриваме в книга, описваща личността му със слово и образ. Материалите за нея са събрани от племенницата му Ирена Недкова и покойната му сега дъщеря Вяра Колева, съставител е д-р по изкуствознание Петко Петков, а издател – Андрияна Петкова. В света на Георги Славов ни въвеждат думите на проф. Станислав Памукчиев: „Изкуството допълва празните пространства между това „тук“ и другото „отвъд“. То е търсене на отговор на трудните въпроси, които ни се задават от едни по-високи измерения… Поражда се изключително силна тяга по необяснимото. То е тъга по целостта и хармонията. Изкуството съгражда ценността.“

Книгата „Георги Славов – Искам да съм вечно млад“ съдържа биографична информация, каталог на творбите и на изложбите му, снимки от ателието и от свободното му време, лични документи. „Тя започва от раждането му, с разказ за неговите младежки години, за най-бохемския му период в Стара Загора. Георги Славов е бил с изтънчено чувство за хумор, с финес към текста, което си личи и в неговия рисунък. В края на живота си започва изумително да рисува абстрактни произведения. Необременен от академичното рисуване е стигнал до абстракцията много по-рано от неговите колеги по време на социализма, както отбелязва проф. Памукчиев. Той много смело рисува абстрактно.“ – добавя щрихи към образа на Георги Славов издателят Андрияна Петкова.

Вернисаж – автора с приятели
М.б., платно – 69х99.7 см, 1983 г.

В посвещението си към Георги Славов Петко Петков, д-р по изкуствознание, пише за творбите му: „Случили са се със съвършена пълнота в мига на едно дълбоко и извисено човешко преживяване. Никой не би могъл да повтори лекотата на съвършенството, с което са изпълнени.“ Своето духовно преживяване в изкуството Георги Славов описва с думите: „Абстрактното за мен е много сериозна работа, защото в повечето случаи много мъчно става. Не е ли истинско, не живее ли по собствения си начин, абстрактното не може да стане. И това е пътят на душата.“

Георги Славов пести в образността, за да даде сила на изказа, посочва галеристът Спартак Атанасов: „Определено в творчеството му си личи, че той е рисувал единствено теми, които го вълнуват и му харесват. В абстрактното се вижда, че той е искал да изведе едно произведение само до символ. Например, в „Църквата“ сградата на храма е леко загатната, така че човек има нужда да се вгледа, за да я разпознае, но стигаме до символиката, която се търси.“

Църква
М.б., платно – 100х80 см, 1991 г.

В тази творба светлината струи от вярата и прониква в душата. Спартак Атанасов продължава: „Тишина“ и „Розово сияние“ са подобни. С един удар от четката Георги Славов се опитва да покаже нещо по-голямо, без да показва тази образност и без да навлиза в излишни детайли. При него се вижда, че няма „напудряне“ на живописта – да иска да покаже нещо конкретно изведено.“ В писмо до дъщеря си Вяра през 1972 г. Георги Славов описва своя самобитен художествен похват: „Аз рисувам тъй, както умея, и реших, че за сегашното ми виждане ми липсва техника и че най-голямото нещо е нашироко да се решават работите – за това помага голямата четка, не по-малка от 10 – 15 сантиметра в широчина. Това ми е стремежът – в два тона да реша една картина, но това да не е за сметка нито на чувството, нито на темперамента, нито на онази доза поезия, която трябва да присъства в творбата.“

Произведения на Георги Славов са показвани в десетки самостоятелни и колективни изложби в България и по света, негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Стара Загора, Казанлък, Раднево, Бургас, Габрово, Велико Търново, Смолян и на колекционери, той е носител на отличия, но остава встрани от основния поток. Георги Славов не рисува като професия или като хоби, а като същност, от любов. Книгата и изложбата сега представят създаденото от него в среда на ново отношение към изкуството.

Те изпълняват желанието за вечна младост на Георги Славов. Неговата духовност непрестанно подхранва общественото израстване, четем в думите на проф. Станислав Памукчиев: „Творческите търсения на Георги Славов се отнасят към философията на жестово-абстрактния експресионизъм, преживян екзалтирано от света на изкуството като крайна свобода и постигане на абсолют. В нашата художествена практика и теория до не много отдавна това се схващаше като безсмислен формализъм, който не само че не се разбираше, но се преследваше или отминаваше с ирония като нещо несъстоятелно. Днес естетическото късогледство, надявам се, е преодоляно и от дистанцията на времето самотното бродене, търсене на пътя, творческите усилия и прозрения на Георги Славов придобиват особена стойност. Стойността на артистичен морал и човешко достойнство, на изтънчена поетична чувствителност и духовна аристократичност.“

Георги Славов с Мирослав Марков на откриването на третата му самостоятелна изложба, 1978 г.

В две публикувани в книгата интервюта са изведени думите на Георги Славов за любовта като центъра на живота: „Рисуването е любов“ и „Възелът на целия свят е любовта.“ „В житейски план той има много красива любов и през целия живот са живели в красива хармония със съпругата си Мария. Любовта му е давала криле и много вътрешна сила, за да твори толкова великолепни неща. Той непрекъснато е оставял бележки на съпругата си за това колко е хубава, че я обича, че мисли за нея, докато рисува. Тази любов е основата на всичко, което виждаме в галерията.“ – казва Андрияна Петкова. Тя цитира една от бележките, които Георги Славов е оставил на съпругата си: „Мила Мария, твоят рицар те чака, дълго, но уви – не би. Той отиде в АТЕЛИЕТО.“

Още много други знаци на любов се съдържат в книгата за него. По пътя един към друг младият влюбен пише на девойката, за която душата му копнее: „Мария, ти си много за мен. Аз те обичам. Искам да те направя щастлива, искам да те направя доволна от всичко, което те заобикаля. Дали ще успея, се питам. Но ти ще ми помогнеш, нали? Ще работим двамата. Ще работим за нас, за нашите деца. Нали, Мария?“

В очакване на гостите, края на 60-те

Щастието от любовта прониква целия живот и изкуството на Георги Славов. Тя е изворът на неговата жизненост. „Определено в творчеството му се вижда, че е имало голяма любов към живота и най-вече към бохемския живот. През целия си живот той е бил обграден от страшно много приятели. Къщата на семейството му е била като притегателен център за цялата старозагорска интелигенция. В дълги вечери е имало срещи с писатели, поети, музиканти и художници, което е било изключително важно за самия творец и изграждането му. Голямата му любов след семейството и приятелите е изкуството. Той е рисувал всеки ден с постоянни търсения и невероятен трепет. Адвокат по професия, Георги Славов е художник по призвание и по душа.“ – обобщава образа на твореца Спартак Атанасов.

Групата на художниците в Стара Загора, края на 60-те години

В обръщението си към своя баща Вяра пише за него: „Подари ми две приказки – приказката на детството ми – една-единствена, винаги различна, украсена от богатото му въображение, и приказката на живота – онази, незримата, с цялата й любов, красота, мъка, борба, страдание, чувствителност, интелигентност, смелост, сила, ВЯРА...“

  • Интервюто на Светослав Николов с издателката Андрияна Петкова и галериста Спартак Атанасов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
Подобни