Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Бележитите гласове

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Година след смъртта на Натали Коул почитаме голямата певица със спомени на нейни именити колеги (втора част)

Миналата седмица в памет на Натали Коул публикувахме текстове на вокалистката Ди Ди Бриджуотър и барабанистката Тери Лин Карингтън, в които те разказват за голямата певица. На 31 декември се навършва точно една година от смъртта на Натали Коул. В следващите редове за нея си спомнят чичо й - Фреди Коул и нейната близка приятелка Пати Остин. С тях през септември разговаря музикалният редактор А. Скот Галоуей от The Urban Music Scene. Срещата им е преди трибюта за Натали Коул в Hollywood Bowl.

Натали Коул в любовна афера с музиката

През 2010 г. Натали даде интервю за Джаз ФМ радио преди да изнесе първия си концерт в България. Следващата година у нас за първи път ще гостува Пати Остин. На 17 май в Зала 1 на НДК тя ще изпълнява песните на Ела Фицджералд заедно с Ангел Заберски биг бенд и Оркестъра на Класик ФМ в цикъла „Музиката на Америка“, организиран от „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“.

Публика и критика посрещат с възторг концертите на Пати Остин в САЩ. Носителката на „Грами“ догодина ще пее в България с Биг бенда и Оркестъра на Класик ФМ

Пати Остин

Пати Остин

Не мога да се сетя как точно се запознахме, но когато се срещнахме, веднага си паснахме. Ние винаги сме имали спокойни, мили взаимоотношения. Излизахме заедно след концерти, ходехме на вечеря. Винаги се шегувахме, че сме „Последните мохикани!“

Дайна Уошингтън беше моя кръстница. Куинси Джоунс беше предпочитаният от нея аранжор. Така го срещнах и той стана мой кръстник. Баща ми също беше джаз музикант – той свиреше с Флетчър Хендерсън и Ърл „Фада“ Хайнс и акомпанираше на Лина Хорн и Били Екстайн. Така че аз отраснах в този свят, също като Натали. Когато отраснеш с този стил музика (не само когато слушаш звукозаписи, но и вдишваш атмосферата на музиката, както е било и с двете ни) – това ти дава преднина по отношение на този стил. В миналото, когато са изпълнявали джаз, целта на певеца е била да звучи възможно най-близко до инструмента. Днес – да, има хора, които обичат Ела, слушат нейните звукозаписи и се опитват да я копират. Но Ела е взела направо от Дизи това, с което я свързваме – той е изпълнявал за нея фрази на своя тромпет и тя ги е изпявала – ето откъде идва скат пеенето й. Добре, познайте какво? Аз съм работила с Дизи, а Натали го познаваше.

И така, ако живееш в една къща с Нат Кинг Коул и те е грижа за музиката, от теб ще стане нещо. Това е в кръвта ти, в съзнанието ти и е нещо, което може да вложиш във всичко, което правиш. Такъв беше случаят на Натали.

Другото ни предимство с нея беше, че сме израснали с всички тези невероятни музикални моменти. Когато „Бийтълс“ записваха албуми. Когато Синатра и Марвин Гей записваха албуми. „Лед Цепелин“ и Джими Хендрикс правеха музика, и „Мотаун“ правеше музика - всички тези елементи, от които можехме да попиваме.

Това, което Натали направи в музикално отношение навремето, беше изключително напредничаво. Знам това, защото двете бяхме в музикален тандем, познавахме добре жанра. Тя нае аранжор за струнните в своя албум със стандарти, защото аз тъкмо бях записала такъв проект, в който участваше щрайх. Ние успяхме да привлечем Марти Пейч след оттеглянето му от музиката, за да направи албума ми The Real Me. Той не спря да работи след това. (Казва с еврейски глас) „Хей, Марти продължава да живее някъде там!“

Още в началото казвах на Натали, че трябва да направи нещо заедно с баща си. Тя отвръщаше: „Не мога да го направя все още… Самата идея точно сега да сложа слушалки и в главата ми да прозвучи пеенето му, е нещо много повече от това, което мога да понеса емоционално.“ Бях толкова развълнувана, когато тя все пак се реши да го направи, защото и двете срещахме огромен отпор срещу това да правиш такава музика по онова време.

Трябва да разкажа тази история. Всеки път, когато чуя името на Натали, се сещам за този момент. Преди около 10 г. организацията Urban League награждаваше Натали в Лос Анджелис в балната зала на Beverly Wilshire Hotel и тя беше пожелала аз да забавлявам публиката въпросната вечер… Нещо, което ме беше побъркало. Беше такава чест… Мисля, че изпълних 4 песни. Когато приключих и получавах „задължителните бурни аплодисменти“ (никога нямам чувството, че съм си свършила работата, докато не започнат ръкоплясканията), Натали седеше на централната маса. От позицията, където стоях на сцената, певците обикновено нямат възможност да виждат публиката, защото помещението пред тях е тъмно. Тази вечер грееше светлина от сцената към публиката и имаше осветление в задната част на залата. Натали, една от най-стилните жени, която някога съм срещала, тръгна към сцената. Заради начина, по който беше осветявана отзад и отпред, тя изглеждаше като „ангелска богиня“. Аз просто ахнах… Тя беше толкова красива. Току-що бяха съобщили в новините, със снимки, че Натали има наистина сериозни здравословни проблеми, но тя изглеждаше пълна противоположност на всичко това, докато пристъпваше към мен с отворени ръце, за да ме прегърне. От този момент нататък започнах да я наричам „моя ангел“. Виждах я някъде и казвах: „Идва моят ангел!“ В девет от десет пъти тя отвръщаше: „Не днес, скъпа. Днес не съм ангел на никого!“

Нещо, за което никой не говори, е, че Натали беше страхотна актриса. Използвах всяка една възможност, за да й кажа: „Кога отново ще изиграеш нещо?“ Тя беше брилянтна в Law and Order (където играеше Серена Уолдрън) по телевизионния канал Lifetime, и във всякакви други роли. Тя беше завършен артист от света на забавлението, където трябва да можеш да правиш всичко – да пееш, да танцуваш, да разказваш вицове и истории, даже да имитираш знаменитости, ако искаш в шоу бизнеса дори да забележат присъствието ти.

Последният път, когато видях Натали, беше в Монтрьо. Тя имаше концерт там. Аз трябваше да пея за Куинси Джоунс на следващия ден. Прекарахме заедно цялата вечер след нейното шоу. Това беше първият път от години насам, в който я чух да пее по време на концерт. Това е нещо страхотно, което се случва в Монтрьо. Имаш възможност да отидеш на концертите на колегите си – да видиш как комуникират с публиката и как се представят, а не само да работиш рамо до рамо с тях. Аз стоях в секцията за гледане, която е на сцената, и я чух да изпълнява 45 различни стилове музика. Беше невероятно!

Усещам тежестта от смъртта й, защото всеки е насочил умолително поглед към мен като Скуби-Ду. Знам, че следващата година ще бъда засипана с ангажименти покрай отбелязването на 100 години от рождението на Ела Фицджералд. Бих искала да мога да споделя тази тежест и да кажа: „Вземете Натали.“, а тя можеше да каже: „Обърнете се към Пати“! Моята сестра вече не е тук, за да поеме другата част от тези гигове. Липсва ми моята съмишленичка, с която си поделяхме работата. Не мога да кажа, че няма други момичета наоколо, които да изпълняват тази музика, но никоя друга – толкова добре, колкото Натали.

Тя не получава нужното уважение и внимание и това ме подлудява. Натали беше елегантна, красива, нежна, чувствителна и любвеобилна жена, която се скъсваше да пее! Липсва ми всеки ден.

Фреди Коул

Фреди Коул

Много е трудно да кажеш нещо по въпроса без да си проличи личното отношение. С няколко думи – Натали беше прекрасна, интелигентна, много талантлива, тя беше моя племенница.

Натали беше много сладка, когато беше малка – винаги беше много весела. Наричахме я Sweetie („Сладурана“). Тя изобщо не таеше горчивина в себе си. Даже на смъртното си легло не изпитваше огорчение. По скалата от 1 до 5 Натали беше най-добрият човек, който беше възможно да бъде.

Тя много приличаше на брат ми (Нат Кинг Коул) по това, че наистина обичаше хората. Не съм попадал на някой, който да не я харесва.

Успехът, който постигна с това, че изпълняваше толкова много различни стилове музика, говори сам за себе си. Тя не се страхуваше да направи дадено нещо. Просто тръгваше напред и го правеше, а то се превръщаше в предимство. Натали обичаше музиката. Когато обичаш музиката, човекът, който си, се проявява в нея. Натали просто улучи добър момент, когато се появи на музикалната сцена. Нищо друго нямаше значение.

С Натали говорихме за това точно преди да почине. Независимо как стоят нещата, когато се качиш на сцената, забравяш за всичко друго освен за музиката.

Тя беше в Атланта за един от последните си гигове. По едно време трябваше да напусне сцената, за да вдиша кислород, и след това се върна, за да продължи концерта… И да наблегне по-специално на госпъла в него. В този момент толкова много ми напомни за майка ми, нейната баба, която баща ми наричаше Нанси. Начинът, по който Натали си държеше главата, докато изпълняваше тази госпъл песен, наистина ми напомняше за майка ми…

Ние имахме няколко общи концерта в Синсинати, Дейтън и някъде извън Чикаго в един от клубовете на Blue Note. Винаги беше много забавно. Аз изпълнявах моите песни, след това пеехме малко заедно и си тръгвах.

Натали обичаше музиката. Това е. Тя обичаше това, което правеше. Натали ни липсва ужасно много… Липсва на хората по един много нежен начин.

Фотографии на Натали Коул и Пати Остин: от фейсбук страниците на певиците. Фотография на Фреди Коул: Jan Mullen

Подобни