Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Следобедни импровизации

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Хилда Казасян: за джаза не просто като стил музика, а като друго светоусещане

Името й е познато не само на най-запалените почитатели на джаза у нас. Тя е известна на широката публика и за мнозина е едно от най-ярките лица на този жанр в България. Тя е „истинска джаз дама“, както сме чували да я наричат. Хилда Казасян върви по своя път безкомпромисно и елегантно, и носи популярната си фамилия с лекота. Защото никога не е била в сянката на своя прочут баща – Вили Казасян, въпреки че неговото влияние върху нея е огромно. Хилда не пропуска да отбележи това в новото есе от поредицата ни с гледни точки за джаза. Един текст, в който освен за любовта и вълшебния свят на музиката става дума още за свободата, търпението и не на последно място – за надеждата. За онези моменти, в които осъзнаваме, че това, което правим, има смисъл.

Музиката..., музиката за мен е един съвършено различен свят. Свят, който по безупречен и несравним с нищо друго начин допълва, обогатява онзи другия, нашия си земен живот. Не познавам друго изкуство, което да успява така мигновено да сменя емоции, чувства и състояния, както и да ги подсилва по неповторим начин. Когато имаш късмета и привилегията да бъдеш потопен още от несъзнателна възраст в дълбините на вълшебния свят на това изкуство, спираш да смяташ за възможен живота си без него!

А джазът... за мен не е просто стил в музиката. За мен това е едно друго светоусещане - започващо от суингиращата фраза, касаещо всяка брънка от живота ми, като започнем от атмосферата около мен, небрежната красота, която тази музика носи, та стигнем чак до взаимоотношенията между хората. Това най-вероятно не е бил мой съзнателен избор, тъй като още от бебешка възраст това е била музиката, която се е слушала непрестанно вкъщи, когато не се е слушала - се е правила, а когато не се е правила - се е репетирала, за поредния концерт. Приспивали са ме с Ела Фицджералд, Луис Армстронг и кои ли още не примери на класическия джаз. Никога не бих могла да забравя слънчевите утрини с димящото кафе, приказното ухание на тлеещата пура на татко, примесено със звука от някоя бендова плоча, пусната на стария грамофон. Ето имено тази атмосфера не мога да заменя с нищо.

Минавайки през цялата класическа школа на Музикалното училище и Музикалната академия и позволявайки си професионално да се докосна до този стил музика, освен любимия ми баща, до мен застана един от най-големите в този стил музика в България – Христо Йоцов. Той търпеливо, но безкомпромисно ме въведе на професионалната сцена, в този толкова магичен и вълшебен свят. От него научих законите, които неминуемо трябва да знаеш, за да получиш свободата, която единствено този стил музика дава. А всъщност имено свободата според мен е най-вълнуващото и провокиращо самия теб и публиката в този жанр. Той ме научи и на търпението, което трябва да имаш в тази доста поопошлена среда, в която живеем, за да успееш да наложиш този вкус, да предизвикаш интерес към една не толкова популярна култура, каквато е тази и да не изневериш нито за миг през годините на хората, които имат потребност от това същото различно светоусещане. Господи, колко бях щастлива, когато видях резултата на това безконечно за моята овенска същност търпение по време на последните ни две големи турнета, в които с джазова музика успяхме да препълним театралните зали в големите градове именно тук в България. И не само да ги напълним, а да оставим хората истински развълнувани от една ужким не до там разбираема и крайно некомерсиална музика. И всъщност значи има надежда...

И имайки предвид още едно изключително качество на този стил, а именно, че възрастта няма никакво значение, то аз, надявам се, ще имам възможността да съществувам заедно с изумителните музиканти, с които съм, още дълго да се наслаждавам на безкрайното море от емоции, което именно е джазът.

Всичко това ме кара да се чувствам истинска късметлийка.

Щастлива съм, че ви има и вас, неотклонни съмишленици на нашите емоции. Пожелавам си, а и на вас, да продължаваме да вървим по този на моменти леко трънлив, но истински вълнуващ път заедно.

Обичам ви и ви благодаря за всичко!

Хилда

Таня Иванова разговоря с Хилда Казасян за есето на певицата, а интервюто може да чуете чрез бутона „Аудио“. Предишните текстове от поредицата с гледни точки за джаза, публикувани на нашия сайт, са на Мирослава Кацарова, Христо Вичев, Андрония Попова - Рони, Петър Славов, Белослава, Христо Йоцов и на театралното семейство Мая Новоселска и Теди Москов.

Подобни