Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Музика за влюбени

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Христо Йоцов: джазът днес е възможност да си различен, индивидуален, забележим в джунглата на музикалния хаос, сред който живеем

Начало на поредицата от есета, написани от музиканти, в които те споделят своята гледна точка за джаза днес, поставяме с вдъхновяващия текст на Христо Йоцов. Той е не само един от най-изявените и влиятелни барабанисти, композитори и аранжори у нас с принос към българския джаз и класическа музика, но и човек, който никога не е пазил грижливо само за себе си своя богат опит и познания. Доказват го работата му като професор в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и многобройните му сътрудничества с негови по-млади колеги и студенти. Христо винаги се е раздавал, защото той така свири, по този начин създава музика и така живее. Неслучайно е един от любимите ни музиканти, когото силно обичаме и уважаваме. За нас е чест и удоволствие да споделим с вас мъдрите думи на Христо Йоцов в деня, когато Джаз ФМ празнува 15 г. от старта си в българския радио ефир.

Изминаха много години, откакто посветих живота си на музиката и, както ми се струва, май не сбърках. Не само, че не ми омръзва, но напротив – все повече откривам какво прекрасно и необятно нещо е тя. Това е мястото, където могат да се срещнат хора с най-разнопосочни интереси, където емоцията и радостта от изживяването ги обединява и одухотворява, прави ги много по-мъдри, издига ги над сивотата, рутинността и досадата в ежедневието.

А какво е джазът? Ето това е въпрос, на който аз лично така и не намерих достатъчно кратък и изчерпателен отговор. Може би защото той е твърде многолик, изплъзващ се от строга дефиниция, каквато би могла да бъде дадена на познатите ни стилове, епохи и течения в класическата музика.

Може би защото той все повече зависи от индивидуалността на изпълнителя си, от посоката, в която той повежда музиката и слушателите си, което прави всякакви обобщения и категоризации неуместни.

Може би защото духът му е толкова свободолюбив, непокорен и непредсказуем, че просто е ненужно да се опитваме да го наврем и укротим в бутилка с етикет.

Може би затова сме чували да казват, че джазът е музика на свободния дух. Това клише според мен не е точно; та нима великите творци във всички епохи и жанрове не са пример за свободен дух? Нима това не е първото и задължително условие за всеки, дръзнал да се занимава с изкуство?

Добре, все пак ще се опитам от моя собствен немалък опит да си отговоря на някои въпроси, като например:

Каква потребност трябва да изпитва човек, за да се занимава с джаз?

Трябва ли да се образова или да разчита само на спонтанност и вдъхновение?

Има ли смисъл да се посвети на нещо, което със сигурност не е най-подходящият път към слава и пари?

Ще намери ли съмишленици – музиканти и публика, заради които да си струва усилията?

Както всички знаем, джазът отдавна престана да бъде само американска музика и това даде възможност много музиканти от Европа и другите континенти по-смело да търсят мястото си в нея. Днешният джаз е много широко понятие, на практика няма никакво значение на какво се базира – на джазовата класика, на фолклора, на класическата музика, буквално на всичко. Важно е само едно – да владееш „джазовия език“.

Това прави разпознаваем джазовия музикант, независимо в каква ситуация се намира. А в „джазовия език“ задължително се включва и възможността да импровизираш, т.е. да създаваш музика в момента на изпълнението, което си е най-върховното изживяване за музикант и публика. Това е и най-характерната отлика от всички познати ни форми на музициране и неотменна част от индивидуалността на всеки музикант. Докато до средата на 20-ти век се говореше за стилове и техните представители, сега се говори за музиканти и техния индивидуален стил. Може би това до известна степен затруднява публиката да се ориентира в това многообразие, защото липсва усещането за нещо познато, нещо което вече си слушал. Мисля, че именно това отличава поведението на публиката, от да кажем един поп концерт, където буквалното възпроизвеждане на песните е най-важно, няма изненади, всички участват, защото ги знаят. Лично аз не намирам наслада в това рутинно, даже механично повтаряне, пък било то и на живо. Свидетел съм на случаи, в които феновете недоволстват, когато нещо в изпълнението се различава от албума. Напротив, при джазовите концерти и сешъни именно изненадата и майсторството на импровизацията е в основата на преживяването. Неслучайно джазовият музикант по правило се стреми да придаде ново звучене на познати теми и само неговият талант, опит и можене са това, което завладява слушателя. Което, мисля, отговаря на въпроса за професионализма – отдавна мина времето, когато само вдъхновение и желание са достатъчни. Иска си много бачкане – първо сам, а после (най-важното) с музиканти – колкото повече и по-разнообразни, толкова по-добре. При джаза, за щастие, няма възраст – умеенето се гради бавно и постепенно и колкото повече опит натрупваш, толкова по-голямо е удовлетворението и насладата от него. За да се постигне това щастие, обаче, е необходимо търпение в обилни количества и този, който разчита на бърз успех може би е по-добре да се пробва в някое телевизионно реалити.

Аз имам щастието музиката, в това число и джазът, да е моето хоби. Смисълът, който влагам в това, е, че съумявам да съчетая професия с игра и наслада. Дай боже всекиму такова щастие!

Имам и още едно щастие – да съм обграден от приятели-съмишленици, с които да играем тази игра. И съм безкрайно доволен, че все повече млади музиканти откриват тази музика и намират вдъхновение в нейното овладяване. Защото съм сигурен в едно – ако си много добър, всеотдаен и лоялен, няма начин да не срещнеш късмета си – просто трябва да си готов да го оползотвориш. Смея да твърдя от собствен опит, че джазовите музиканти са много адаптивни и намират поле за изява в много музикални посоки, което пък дава отговор и на въпроса за успешната професионална реализация.

Ето това мисля, че е джазът днес – възможност да си различен, индивидуален, забележим в джунглата на музикалния хаос, сред който живеем. Защото, ако няма наслада и споделяне, музиката според мен губи своя смисъл.

И като стана дума за музикален хаос, трябва да кажа и още нещо – докато има хора, които неотклонно вярват и подкрепят, разпространяват и образоват, тази музика има бъдеще! Слава Богу, екипът на Джаз ФМ радио е от редкия вид хора, които дават алтернатива на тези, които имат потребност от стойностна музика.
Честит 15-ти рожден ден и още по-големи да порастете!

Христо Йоцов

Фотография: от фейсбук профила на Христо Йоцов

Подобни