Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

-

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Изложба с творби на проф. Красимир Джидров в галерия „Академия“: от семената на плода се ражда нов живот

Познанието за света поражда възхищение към него, обогатява вътрешния ни свят, който е изпълнен със сияние, независимо какви са изпитанията на живота. Това ни въздига към звездите и ни прави едно с космоса. Така реализираме ангелската си същност. Хората сме ангели от плът и кръв. Това са осъзнаванията, с които ни дарява чрез творбите си проф. Красимир Джидров в изложба в галерия „Академия“.

Избрани произведения от творчеството на един от най-известните ни керамици проф. Красимир Джидров можем да разгледаме и да почувстваме чрез тях същността от днес до 9 март в галерията на Националната художествена академия. Това е висшето училище, в което проф. Джидров преподава над 40 години. „И е възпитал поколения студенти в естетика, в професионализъм, в интелигентно и неочаквано мислене и най-вече – в любов към керамиката.“ – казва деканът на Факултета по изящни изкуства и професор по рисуване Светозар Бенчев в интервю по Джаз ФМ.

Изложбата акцентира върху две от многото теми, над които проф. Джидров работи. „Едната е ябълката като символ на първородния грях и на желанието да опознаеш света, като преклонение пред красотата на жената. Отхапвайки от ябълката, тя се превръща в огризка, която със своите семки е готова да дари новия живот. А човекът, натрупал познанието, като че ли започва да отваря очите си, да се интересува от звезди, от космос, от природните стихии. И същевременно се опитва да погледне дълбоко в себе си. Тук имаме съзнателен контрапункт. От една страна е красотата на живота, удоволствието от познанието, но и мъдростта от него. И от друга – вглеждането в себе си.“ – разказва проф. Бенчев.

Вътрешния свят проф. Джидров оглежда чрез темата „Шлем“ в съчетание на две лица едно зад друго. Истината за нас е зад фасадата на шлема. „Тези двойни образи навяват усещането за защитната стена, която поставяме между себе си и околните и желанието да изглеждаш по един начин, докато може би си нещо друго.“ – коментира проф. Бенчев.

Прикритостта е само наш опит за спокойствие, защото достигаме до хората и до света със своята същност. Действителният образ, който излиза на преден план, е на душата.

„Гледайки предната част на шлема, не очакваш образа, който ще видиш зад него.“ – отбелязва проф. Бенчев.

Той ни насочва към своеобразен автопортрет – еднорог, в чиято вътрешност е отпечатана опитомилата го девойка.

Истинският автопортрет на проф. Джидров е експониран пред огледало, за да виждаме двете страни едновременно „И като че ли да се докоснем до цялостния образ на човека, оставил ни тези творби.“ – описва го проф. Бенчев.

Ако в шлема виждаме строгост, вътрешността е на благ и фин човек. Напрежението на образа говори със спокойствието на осмислянето на преживяното. „Приемането на себе си и душевната хармония в резултат на това.“ – добавя проф. Бенчев.

Затова и много от студентите на проф. Джидров цял живот си спомнят контакта с него: „Той умееше да мотивира, да съприжевее проблемите на студентите си, да ги извади от тях и да вкара цялата енергия на проблема в изкуството. Това отношение, което винаги е лично, прави проф. Джидров толкова обичан сред всичките хора, които са имали късмета да контактуват с него.“

В подреждането на експозицията автопортретът гледа към образа на смъртта, тя със свой златен ореол. А над нея са паната с ангелите.

„Когато човек осъзнава философски, че нещата следват нормалния си ред, той може с усмивка да посрещне това, което го очаква. Нещата се приемат невинаги трагично, а с необходимата доза понякога и хумор, който един автор притежава.“ – казва за претворяването проф. Бенчев.

Навлизането в същността е с нежност на докосването. Така извайва своите силно въздействащи творби проф. Джидров, както виждаме на двете фотопана в изложбата. „Те показват детайлите, невидимите неща, които зрителят би искал да усети – близкия план на ръцете, които сътворяват тази ябълка, работния момент, в който нещата добиват очакваната от автора форма. Това са скритите моменти. Художникът е самотен, работейки в ателието си. Тези мигове са откровения, които камерата е запечатала.“ – казва проф. Бенчев.

Той привлича вниманието ни към снимка с поетично послание върху керамична чиния, за което казва, че напълно отговаря на поетичната душевност на проф. Красимир Джидров. „Този път ще тръгна по Млечния път.“ – е изписал авторът около изображение на вглеждащо се в света око в центъра и тръгващ от там полет на птица. „Това желание за единение с вселената, със звездите, с неизвестното, с нещата, които ни правят дръзки и ни правят човеци.“ – разчита в изобразеното проф. Бенчев.

В този полет е нашата ангелска същност. Темата с ангелите е представена в живопис на три места в изложбата. „Ангелът e по-скоро като идея, отколкото като конкретно изобразяване.“

„Тези творби влизат в темата „Космос“ – звездите, небетата, които като че ли са вътрешността на ябълка, на нар. Като че цялата вселена се затваря във формата на една ябълка, пълна със звезди.“

„Това е единението космос – човек, това е човекът с неговите собствени преживявания, усещания и любов към живота.“ – коментира проф. Бенчев.

Проф. Светозар Бенчев за проф. Красимир Джидров:
Имах късмета и щастието да съм приятел с проф. Джидров над 20 години, от 1996 г., когато постъпих след конкурс като преподавател нв НХА. Оказа се, че ще преподавам в специалността „Керамика“, и то без да се познаваме с проф. Джидров. Той бе избрал моите работи от конкурса и бе казал: „Искам той да преподава при мен.“ Индиректно имаше някаква връзка. В момента, в който се запознахме, постепенно стана ясно, че сме на една вълна и много от идеите, занимаващи единия, занимават и другия, и имахме пълен синхрон по целия учебен процес. Нашето приятелство излезе доста извън Академията – бяхме приятели и в живота. Чувствам се изключително обогатен от този контакт, който бе много силен и продължава да е. Аз чувствам, че тази връзка не е прекъснала. За много неща като че ли вътрешно разговарям с Краси в определени моменти. Когато си отиде един творец, след него остава следа. Това е изключително важно, защото в момента можем да видим тази дълбока следа – страшно силно творческо присъствие.

Да виждаме, да чуваме неговите прозрения…
И емоционално да ги възприемаме. Защото те са без назидание, без предварително написан текст, който да ги обяснява. Те са от тези произведения, които те докосват и не можеш да забравиш, защото са дълбоко човечни, изживени и усещаш топлината, която е присъствала, докато авторът е работил над тях.

Това са семенцата на плода, който ще продължи да дава плод.
Тази огризка със златните семенца ненапразно е сложена отпред. Различните стадии на отхапване от ябълката накрая завършва с това, което ще даде новия живот.

  • Интервюто с проф. Светозар Бенчев можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Вернисажът е днес от 16 до 19 ч. Изложбата продължава до 9 март. Снимки: авторът

Галерия „Академия“ се намира на ул. „Шипка“ № 1, входът е откъм градинката „Св. Климент Охридски“. Отворена е всеки ден от 11 до 19 ч., като затваря за дезинфекция от 14 до 15 ч.

Подобни