Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Живот пълноценен, лек – една възможна перспектива дава изложбата „Нирвана и Самсара“ на Атанас Куцев

Пред погледа е светло, а на душата – леко, със снимките на Атанас Куцев от изложбата „Между Нирвана и Самсара“ във „Фотосинтезис арт център“ на бул. „Васил Левски“ №57. Фотосите (16 от тях можете да видите по-надолу в публикацията) са мигове на спокойствие, светлина, цветове, съзерцание, общуване – хората, опитомената и дивата природа на Индия и Непал.

Разглеждането на снимките в „Между Нирвана и Самсара“ съвсем естествено прелива в съзерцание, а после – в чувстване. Точно както фотографът Атанас Куцев е почувствал момента да напусне добре платената работа в София, за да отпътува за Азия като доброволец – преподавател по английски език на деца от манастир. „Усетих момента да го направя – да бъде доброволец, да предизвикам себе си. Да видя докъде мога да стигна, до каква степен към готов да направя нещо ново, да вляза в различна култура“, разказва Атанас Куцев в интервю за bTV Radio. Тази стъпка е откровение. „Там цари спокойствие и във въздуха се носи лекота. Все още нямам отговор на въпроса защо е така, но всичко там е леко“, почувствал необяснимото допълва той. Лекотата е така всепроникваща, че присъства и в заглавието на изложбата.

Възрастна жена пред къща: „Тя се наслаждаваше, тя изпитваше удовлетворение, че може да стои на слънце, дори на прашната улица, а наоколо се търкаляха бездомни прасета. Това са неща, които си приел, че са в твоя свят, че животът ти е такъв – и правиш възможно най-много с него“, разказва за усещането си за този кадър Атанас Куцев. За винаги усмихнатите лица на децата в манастира казва: „Те са непринудено щастливи, безкрайно благодарни, че имат възможност да бъдат монаси. Само да имат малко свободно време от молитви и уроци, те играят на прашния двор с часове, без никой да се сърди и да се дели. Всеки приема нещата леко, всичко е като игра.“ Мъж стои на брега на река Ганг, а пред него на стъпалата са прострени шарени килими: „Те празнуват постоянно с цветовете. Животът не е само черно и бяло. А между тези два контрастни цвята не е сиво, а цветно. Много е важно човек да си даде сметка, че може да се радва на всичко, което има“, разсъждава фотографът.

След, както го определя, умерения първоначален шок, Атанас Куцев намира в това преживяване възможност да прекара страшно много време със себе си и да вкусва от живота ден за ден. Разбирането за този начин на осмисляне на дните ни той обяснява с думите: „Животът е това, което се случва. Както казва Далай Лама, има само два дни, в които не можеш да направиш нищо – това са вчера и утре.“

Като предусещане за този начин на живот, 23-годишният младеж напуска сигурната си работа в София, която обаче няма нищо общо с това, с което иска да се занимава – фотография и видеооператорство. „Сега, когато съм на 23 години, е моментът да рискувам да се опитам да се занимавам с това, което обичам. Ако не опиташ, цял живот ще съжаляваш. Всеки понякога трябва да скочи – ако обичаш нещо, моментът е сега. Когато нещо не те удовлетворява, промени го. Животът е един и ние сами решаваме какво да правим с него. Трябва просто да имаме смелостта да го осъществим, освен само да го искаме“, казва Атанас Куцев в интервю на Светослав Николов, което можете да чуете чрез бутона „Аудио” върху снимката към публикацията.

Изложбата „Между Нирвана и Самсара“ продължава до 15 юли.

Ето откъс от фоторазказа на Атанас Куцев:

Живях известно време в манастир с 80 будистки монаси. Направих 10-дневен преход в Хималаите до 4130м. Яздих слон и камила. Возих се в кану, в препълнен с индийци влак, във високоскоростна моторна рикша, в раздрънкан автобус по пътища без асфалт и маркировка. Никога нямахме резервация за хотел, нито идея кога точно ще пристигнем там, където сме намислили. Пътят беше отворен пред нас. Нещо, върху което много мислих, докато бях там – нас, българите, много ни е страх. Страх ни е, че ще си загубим работата, че няма да има къде да спим, какво да ядем, че някой ще ни прецака или ограби. В целия този страх губим много възможности, усещания. Страхът е като балон, който ни пази, но и ни пречи да видим какво се случва отвъд.


Щастието е нещо, към което всички ние се стремим през целия си живот. Търсим го в свръхестественото, в медитацията, а понякога дори и в материалното. Децата монаси не притежават много неща, нямат свободата, която имаме ние, отдадени са на будизма и имат сравнително труден живот. Те обаче са безкрайно щастливи и благодарни за това, което имат.


Монасите не са като останалите техни връстници. Те са смирени, дисциплинирани, отдадени на будистката философия. Сдържат емоциите си и показват уважение. Въпреки всичко обаче, те все пак са деца. Тичат нагоре-надолу по стълбите, бият се и се закачат един с друг. И всичко се прави с широка усмивка.


Казват, че футболът е едно от малкото неща, достигнали до всяка точка на света. Най-голямото забавление за децата - монаси е да играят футбол и крикет – често със спукана топка и с по 20 души в отбор.


Освен обичайните си занимания като ученици, монасите имат и други задължения. Всеки ден двама от тях помагат на готвачите в кухнята. Сядат на земята пред манастира под жаркото слънце и белят картофи цяла сутрин.


Подредени в редица, за да получат храна. Дисциплината е голяма част от техния живот, отдаден на будизма. Понякога, то се знае, тя ги сковава, тъй като все пак са деца.


В манастира попаднах като доброволец и преподавах английски език на част от будистките монаси. През по-голямата част от седмицата спях там. Живеех с тях. Това ни позволи да се сближим и те да се отпуснат, а аз - да наблюдавам ежедневието им: уроци, молитви, хранене и забавление.


Часовете по английски език често протичаха без план и без учебник – по-скоро като игра. Любимото им занимание беше бесеницата, която се оказа и добър начин да ги науча на правопис.


Катманду, Непал. Религията има много важна роля в живота на местните хора. Понятието „нерелигиозен“ не съществува – дори и да не си вярващ, в обществото е прието, че трябва да имаш религия. Ежедневието на хората е изпълнено с ритуали и посещения на храмове.


Варанаси, Индия, реката Ганг. Освен, че е едно от най-важните места за хиндуизма, Ганг е шестата най-замърсена река в света. Въпреки това, хората масово се къпят в нея. Местните твърдят, че нито един човек не се е разболял, защото се е изкъпал в реката.


Варанаси, Индия, крайбрежието на свещената река Ганг. Къпането, миенето и прането на дрехи в реките е нещо много обичайно и впечатлява само туристите. Това е едно от основните културни различия. Миенето в реките е и силно обвързано с религията и пречистването, особено на свещените места. Смята се, че ако умреш във Варанаси и бъдеш кремиран там, душата ти става свободна и няма повече да се прераждаш. След изгарянето на тялото близките разпръскват пепелта в реката.


Варанаси, Индия, крайбрежието на свещената река Ганг. Кравите са навсякъде и никой не им обръща внимание.


Джодпур, щатът Раджастан, Индия. В един парк с храмове край града тази маймуна като че ли само чакаше някой да я снима. В тази част на света хората живеят в хармония с животните.


Калкута, Индия. Столицата на британска Индия е необикновена смесица от Запада и Изтока, от оживени площади и тихи улички. В един от централните квартали сякаш от нищото изникна тази гледка – група индийчета си бяха пуснали силно музика и танцуваха.


Бактапур, Непал. Тук времето тече по друг начин.


Пазарът на един от най-големите площади в Катманду, Непал. Жена старателно подрежда продуктите на „щанда“ си. В Непал няма много продукти, хората често отглеждат плодовете и зеленчуците сами, а отношението към храната е много по-различно от това в западните общества.


Джайпур, щатът Раджастан, Индия. Възрастната жена ни гледаше дълго време с любопитство. Често хората просто седят пред домовете си и наблюдават живота на улицата.

Подобни