Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Киното днес, както го видяхме на XXI „София филм фест“

 

„През планината“

ПРЕЗ ПЛАНИНАТА
TRAMONTANE
Ливан – Франция
Режисьор: Ватше Булгуриен
Сценарий: Ватше Булгуриен
Оператор: Джими Лий Фелан
Музика: Синтия Завен
В ролите: Барака Жабур, Юлия Касар, Туфик Барака
Продуценти: Каролине Оливейра, Жорж Шукер
Продукция: Каролине Оливейра, Жорж Шукер

Бъдеще без минало, нация без история? Незрящият 24-годишен музикант Рабех символично проглежда за всички свои сънародници: трябва да приемем историята и да заживеем в мир със своя принос към нея, за да можем да се излекуваме след войната.

Когато младежът подава молба за международен паспорт, властите установяват, че личната му карта е фалшива. В търсене на истината за своя произход, той обикаля страната, следвайки нишките на зависимости, в които са обвързани разказващите участници в събитията. Понякога те не желаят да говорят, друг път заблуждават – важното е в своя разказ те да са невинни, да са от Добрите. Така няма едно събитие, няма една история. Няма история, няма и добро.

Опитвайки се да открие истината, Рабех среща основанията на лъжата – противопоставянето, срамът, героизирането, безпомощността да се справиш. Ако си наранил – отричаш, ако си наранен – отхвърляш. Болката няма край.

Любовта, разбира се, спасява героите, които всъщност през цялото време са търсили нея. Но тъй като не я искат само за себе си, а и за свой сродник, те вече са й отворили пътя към сърцата си.
Светослав Николов 

„Черната игла“

ЧЕРНАТА ИГЛА
IGLA ISPOD PRAGA
Черна гора – Сърбия, 2016 г.
Режисьор: Иван Маринович
Сценарий: Иван Маринович
Оператор: Джордже Арамбашич
Музика: Тони Китановски
В ролите: Никола Ристановски, Богдан Диклич, Йелисавета Сека Саблич, Леон Лучев, Любомир Бандович, Деян Джонович, Горан Славич, Филип Клицов, Мирко Влахович, Митко Апостоловски, Драгана Дабович, Тихана Чулафич, Кристина Стевович, Момчило Пичурич, Стеван Радусинович, Марта Пичурич
Продуцент: Иван Маринович
Продукция: Adriatic Western, EED Productions

Какво държи една общност свързана? Село в приказно красива планина с великолепна гледка към морето, близо до Котор… Група мъже са обединени от кроежите да продадат земята на британски инвеститор. Разделени са от нежелаещия да продаде своя парцел свещеник и от един сред самите тях, който движи своя схема зад гърба им. Обединени, мъжете кроят, разделени от жените. Те, от своя страна, заедно гледат с нови очи на света – в проповедите си свещeникът не демагогства, а интерпретира библейските сюжети през човешката природа, която те инстинктивно разбират. Обединени в желанието си да отдадат последна почит към своя съселянка, повечето са отделени от нея в убедеността си, че тя е вещица (тестът с черната игла ясно е показал това: поставена на прага на църквата, тя не позволява на вещица да излезе от там, освен ако не е съпроводена от свещеника!). Разпокъсани, несигурни, неподкрепени, бедни, несправящи се, пропиляващи – древни суеверия и съвременни изкушения поставят членовете на общността на изпитание. И когато те са непоправимо отчуждени, мразещи се и заговорничещи един срещу друг, болезнено почувстваната беда им припомня къде да намерят пътя на спасението – в любовта, взаимността, уважението, достойнството, доверието, подкрепата, общуването. Те са добре, когато са заедно. А и няма достатъчно вода за голф игрище…

„Черната игла“ е толкова прекрасен, че щеше да звучи идеалистично, ако не бяха няколко клишета, намигвайки с напомнянето, че това все пак е филм. Така дистанцирани, поглеждаме отстрани и виждаме, че това все пак е животът.
Светослав Николов

„Учителката“
УЧИТЕЛКАТА
UCITELKA
Словакия – Чехия, 2016 г.
Режисьор: Ян Хржебейк
Сценарий: Петър Ярховски
Оператор: Мартин Жиаран
Музика: Микал Новински
В ролите: Зузана Маурери, Чонгор Кашай, Петер Бебяк, Мартин Хавелка, Ондржей Мали, Ева Бандор, Зузана Конечна, Ричард Лабуда, Оливер Освалд, Тамара Фишер, Ина Гогалова
Продуценти: Тибор Буза, Зузана Мистрикова, Любица Ореховска, Ондржей Зима, Ян Прушиновски, Катержини Ондржейкове
Продукция: Rozhlas a televízia Slovenska, PubRes, Offside Men, Česká televize

Кога се издърпваме за косата от блатото на временното удобство, за да бъдем честни и добри? Това е въпросът, който преминава през истинската история от 80-те на манипулацията, зависимосите и взаимното изнудване, по правилата на които социализмът се опита да ни привикне да живеем. Учителка направлява съдбите на своите ученици от позицията на партиен секретар, съпруга на комунистически военен и със сестра, живееща в Москва. Тя може да даде високи оценки, може да осигури възможност да се върне към призванието си астроном, чийто потенциал да допринася е сведен до миенето на прозорци, тъй като е съпруг на невъзвращенка… Но така Учителката единствено потиска, развращава и обрича – точно какъвто е животът без достойнство, следователно – без цел и без перспектива. Родители търсят вината в децата си, после я намират в себе си, за да видят накрая къде наистина е тя – в средата, заменила истината с лъжа и дори дала й добро име. Промяната може да дойде само от осъзнаването на това, което печелейки на дребно, губиш за цял живот – губиш живота си.

Съпругът на невъзвращенката изпраща детето им на летището – Червеният кръст ще го отведе до неговата майка. „Карол вижда баща си само 7 години по-късно.“ – научаваме от финалните надписи. Много или малко са 7 години жестокост? Проследяваме и съдбите на още двама от основните персонажи, за да стигнем до Учителката…. Иска ти се в новото време да го няма стария морал. Но злото е нужно, за да го има доброто, както са ни научили братя Стругацки. Тя отново влиза в класната стая и приветливо подканва: „Представете се и кажете в коя сфера на бизнеса са вашите родители.“ Действията за по-добър свят никога не могат да спрат.
Светослав Николов

 

„Спомен за страха“

СПОМЕН ЗА СТРАХА
Режисьор: Иван Павлов
Сценарий: Красимир Крумов-Грец
Оператор: Светла Ганева-Кулева
Музика: Божидар Петков
В ролите: Ивайло Христов, Ованес Торосян, Милко Йовчев, Благой Бойчев, Йорданка Стефанова, Стефан Мавродиев, Васил Банов, Атанас Атанасов, Стефка Янорова, Кръстьо Лафазанов, Валентин Танев, Александър Дойнов, Александра Василева, Иван Савов, Малин Кръстев
Продуцент: Марияна Павлова

Забава с музика, танци и приятели на пустия плаж? Забранено! Забранено е щастието във всякакви форми. Това е България през 60-те, както комунистическият режим я налага – без щастие, без перспектива, без подкрепа. Без бъдеще. „Спомен за страха“ е черно-бял калейдоскоп на комунизма – филм без цветове, живот без радости. Изгорена книга, интерниран писател и неговата съпруга: дъщеря им взема изпита с отличен и я изключват за неблагонадеждност. Войник в Чехословакия, брат му слуша, вместо да заглушава радио „Свободна Европа“: предателство, арест, приятелство, спасение, наказано добро. Млад човек гледа критично със своята камера на пороците на социализма: идеалистът – филмов режисьор вижда щетите за обществото от медалите, заслугите и индустриалната гигантомания. Мрачно е, но надежда има – докато го има неговия филм, докато има кой да напише „Доло ръцете от Чехословакия“ на улична ограда, докато можеш с много „не“-та да изпишеш едно голямо „да“. А и морето помага – вълните измиват, ветровете разнасят.

Всички актьори от „Спомен за страха“ са сред най-популярните в театъра и телевизията – близки, обичани лица, доверие. Филмът е посвещение и на идеалистичния „Масово чудо“ от 1980 г., заснет също от Иван Павлов – той включва незаснети тогава епизоди от сценария на Константин Павлов. Режисьорът излезе на сцената за софийската премиера на филма с наследниците на двама покойни членове на екипа – сценаристът Красимир Крумов – Грец и авторът на музиката и на двата филма Божидар Петков. Следата остава, животът е развитие.
Светослав Николов

„6.9 по скалата на Рихтер“

6.9 ПО СКАЛАТА НА РИХТЕР
6.9 PE SCARA RICHTER
Румъния – България – Унгария
Режисьор: Нае Каранфил
Сценарий: Нае Каранфил
Оператор: Виви Драган Василе
Музика: Нае Каранфил
С участието на: Лаурентиу Банеску, Мария Обретин, Теодор Корбан
Продуцент: Mobra film, „Корунд – Х“, CINEMA – FILM Foldrenges

Когато живееш според онова, което мислиш, че другите очакват от теб... Двойната примка, толкова характерен резултат от сложното ни мислене за простите, основни неща, е стегнала главния герой във филма „6.9 по скалата на Рихтер“. Популярният актьор Тони съвсем скоро ще има премиера в театъра, където репетициите водят към катастрофа, а е обсебен от задръстената с неприязън връзка в брака. Докато се бори да се откопчи, той вижда единствено провала на своята спътница – не си спомня отминалата любов, нито оценява грижата и вниманието, които получава днес. И в стремежа му да се освободи него го няма. Пътя към края той вижда отново през съпругата си – какво да й каже, че то да бъде приемливо за нея, дори да са измислени фрази. Тони всъщност няма какво да изрази, тъй като отдавна е скъсал връзката със себе си, спрял е да се чувства и да чувства. Той е професионален актьор на сцената и в живота си. Дали неочаквана помощ със своята жизненост ще му даде баща му? Той се появява след десетилетия отсъствие, за да поиска да ползва новия му апартамент – ще води там младата си любовница. Но и под тяхно въздействие Тони не предприема действие, за да постави себе си в центъра на своя живот, продължава да живее според разбиранията и желанията на хората около себе си. В резултат, всичко се случва точно така, както той не го желае.
Светослав Николов

КОРАБЪТ „СЛЪНЧОГЛЕД“
КОРАБЪТ „СЛЪНЧОГЛЕД“
Режисьор: Васил Горанов
Сценарий: Васил Горанов, Катя Горанова, Пламен Панайотов
Оператор: Васил Горанов
Музика: Калоян Иванов
В ролите: Пламен Панайотов, Иван Драганович, Радослав Кръстев
Продуценти: Катя Горанова, Васил Горанов

Всичко, което сме възприемали като нормално човешко, днес е необичайно. Идеята, че съзидавайки, лекуваме; че любовта е като усмирителна риза – понякога дава спасително спокойствие, понякога тревожно ни стяга; че връщането към обичайния цикъл на живота след осъществяването на поредния стремеж е също толкова важно, колкото пътят на постигането на целта; че морето е за галене, всяка песъчинка на плажа е ценна като прашинка злато, а в черупката на една мида можеш да видиш целия космос… Всички тези представи и разбирания за света около нас са приоритет на „лудите“ в „Корабът „Слънчоглед“.

Героите вярват, че хората са Слънца и Слънчогледи, че изкуството е жизнена енергия, че животните в зоопарка са като хората – затворени сме в клетка, без да сме извършили престъпление, но и там можем да намерим своята свобода, че страшният потоп е в лошите отношения между хората. В „Корабът „Слънчоглед“ психиатър подлага чрез киното своите пациенти на арт терапия. Това лечение, казва той, се полага на всеки, който не е доволен от филма, в който играе главната роля.

Стремежите да подредим света и да намерим възможност за себеизразяване се срещат с темите за генно-модифицираните организми, заговорите срещу човечеството, тайното изнасяне на капитали зад граница, комерсиалното опошляване на изкуството. И представят съвсем реални факти от действителността – докато едни хора се изявяват, свирейки на селска забава, други идват там да потанцуват и да хвърлят бастуните, но и за няколко часа да спестят от разхода на ток за печката вкъщи, а пък междувременно пак откриват любовта.

„Човек едно говори, друго мисли, трето върши.“, „Казват, че изкуственият интелект ще пороби човека. Но това не е възможно – човешката простотия е непобедима.“ – са само две от крилатите фрази във филма, който първо се гледа с недоумение, а след това – през смях. Дано той да даде на публиката и малко от „лудостта“ на своите герои – само „лудият“ вижда, че зад организираното посрещане на извънземните край Щръклево (които така и не кацат) може би стои човек, който има много застояла кайма и така ще я продаде под формата на кебапчета. Само съзнанието на „лудия“ може да върне времето назад и небостъргачите на Световния търговски център в Ню Йорк отново да се изправят. Само в живота на „лудия“ могат да присъстват мислите за спасяването на света. Животът е лудница!
Светослав Николов

18
18

Режисьор: Атанас Христосков
Оператор: Мартин Балкански
Музика: Георги Стрезов
В ролите: Мартин Димитров, Милена Ерменкова, Десислава Касабова, Теодор Христов
Продуцент: Пламен Йорданов
Продукция: Incoms Project

Самоуверен, защото е наранен. Предизвикателен, защото е несигурен. Арогантна, защото е без самочувствие. Настоятелна, защото е потискана. Това са четиримата герои във филма „18“. В абитуриентската вечер те изоставят танците, за да пътуват с кола по нощните дъждовни улици на София – да си кажат като между приятели всичко, което са искали да споделят един с друг през годините. Да се разкрият. Именно във взаимоотношенията помежду им – в изразяването на любов, в проявата на съпричастност, в полагането на грижа – всеки от тях излиза от защитната си броня, която го прави уязвим и нараним, за да стъпи на здравата основа на разбирането за себе си и истинските си чувства за хората и света. В този момент всеки от тях става герой за обичане. Навярно искаш да ги прегърнеш и утешиш, да им кажеш да вярват, да не се отказват, да търсят и да се откриват, но от това няма нужда, защото те вече са го разбрали чрез сродните души около себе си.

В „18“ няма предразсъдъци и теми табу. Повдигането на въпроса за сексуалната идентичност не смущава нито героите, нито хората в залата.

Целият филм е фантастично озвучен с музиката на Георги Стрезов.
Светослав Николов

НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН В ЖИВОТА НА ОЛИ МАКИ
НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН В ЖИВОТА НА ОЛИ МАКИ
HYMYILEVÄ MIES
Режисьор: Юхо Куосманен
Сценарий: Мико Милилахти, Юхо Куосманен
Оператор: Джей-Пи Паси
В ролите: Ярко Лахти, Она Айрола, Еро Милоноф, Йоана Харти, Еско Баркеро, Елма Милоноф, Леиму Леисти, Хилма Милоноф, Оли Рахконен, Йонас Сартамо, Хенрик Палосари, Сам-Петер Хирвикангас, Анти Нака, Никлас Хивяринен
Продуцент: Юси Рантамяки

Той трябва да победи, преди това трябва да отслабне. Той трябва да бъде днешният реванш за отминалата слава на организатора на боксовия мач. Той трябва да задоволи спонсорите, да утеши техните страхове. Той трябва да изпълни очакванията на хората, да задоволи националното самочувствие. А той просто иска да обича. „Най-щастливият ден в живота на Оли Маки“ е за истинската история на боксьора – европейски аматьорски шампион, който през 1962 г. е въвлечен в опит за спечелване на професионалната титла в категорията „перо“. Иначе по-подходяща би била категорията до 61 кг, но така би надминал постижението на организатора на мача. Вместо да се посвети на тренировките, той мъчително отслабва, за да тежи на кантара едва 20 грама под допустимото. Без шорти, чисто гол. Вместо да обича, той успокоява страховете на всички около себе си. Всичко това пречи на пряката цел, но помага на героя да изчисти в мисълта си важното за себе си. И когато екранните персонажи накрая политат с любовта, на алеята край реката те се разминават с истинските герои в живота – Оли Маки и неговата съпруга Райя, 55 години, след като двамата са заживели щастливи заедно. Тогава не просто знаеш, а виждаш, че щастието е възможно.
Светослав Николов

Чрез бутона „Аудио“ можете да чуете интервютата ни с авторите на някои от филмите, със селекционерите, с членовете на журитата в различните конкурси, с гостите.

Подобни