Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Джаз емоции

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Книга събира разговори с Чарли Хейдън. Миналата година беше издаден Time/Life – новият албум на групата на басиста Liberation Music Orchestra

„Ако се върнете назад и изслушате всички албуми, които съм направил, ще видите, че те не са посветени точно на джаза. Те са посветени на красивата музика.“ - Чарли Хейдън

Големият басист Чарли Хейдън обсъжда живота си, своята музикална естетика и политическите си възгледи в книгата Conversations with Charlie Haden („Разговори с Чарли Хейдън“), която е на пазара от тази седмица. Включените в нея интервюта са направени за период от над 20 г. и са събрани от Джоузеф Уудард. Той е журналист и критик, пишещ за джаз и други музикални стилове, изкуство и филми. Уудард сътрудничи на издания като DownBeat, Jazz Times, Los Angeles Times, Rolling Stone, Entertainment Weekly, Variety, Jazziz и др. Част от селектираните разговори са се появявали в периодични издания, но повечето от тях се публикуват за първи път. Предговорът към книгата включва думи на китариста Бил Фризел и пианиста Алан Броудбент.

Джошуа Редман и Кийт Джарет със специални посвещения за Чарли Хейдън

„Хората винаги ще обичат неговия начин на свирене, но никой никога няма да успее да го имитира. Той е рядък, истински оригинал. Перфектната интонация, невероятният слух, най-топлият и най-завладяващият тон в историята на джазовия бас; и ВИНАГИ музикален.“ – това написа Кийт Джарет за своя колега през 2014 г. малко след смъртта на Чарли Хейдън. Басистът, който почина на 76 г., беше известен с изящния си начин на свирене и разпознаваемото си звучене, а музиката му беше символ на красотата. По този повод саксофонистът Джошуа Редман казва:

Едно от нещата, за които Чарли говореше през цялото време, е значението на красотата в музиката - или може би нейната същност, сила, потенциал и необходимостта музиката да създава и съхранява красотата в този свят. Всъщност Чарли толкова често говореше по този въпрос, че мисля си - някои от нас понякога приемаха всичко това за даденост, ние не винаги обръщахме внимание на сериозността и искреността на думите му. Може би от време на време дори рискувахме да ги възприемаме малко като клише.

Но това не е клише. Това беше истината на Чарли. Това беше Истината. И Чарли въплъщаваше тази истина всеки път, когато взимаше баса. Неговото свирене беше едно от най-пълните, най-истинските проявления на красотата в джаза - изящна лиричност; завладяваща хармония; безгранична гъвкавост, родена от импровизаторска щедрост и интимност; безкористност, приемане, ритъм, пропит от сърдечност.

През 2014 г. в обзорен разговор за годината един от най-известните български джаз музиканти - басистът Петър Славов, сподели за Чарли Хейдън:

Неговата музика и свирене имат голямо значение за мен и са ми повлияли много. Той беше нещо като символ. Един голям американски басист Джо Мартин каза, когато Чарли Хейдън почина: „Ако Земята имаше звук, тя щеше да бъде Чарли Хейдън.“ Всъщност в началото аз не го харесвах, тъй като не разбирах какво прави той. При него няма обилно използване на някаква страхотна техника, той не е виртуоз в класическия смисъл на думата и дълго време не съм му обръщал внимание, защото, когато човек е в по-ранен стадий на научаването на езика на тази музика, не разбира различни неща, но в един момент просто имах прозрение. Някой ми даде негов албум и музиката ме удари като гръмотевица. Така започнах вманиачено да събирам Чарли Хейдън. Той много повлия на свиренето ми и ме накара да мисля по друг начин за мелодията, какво значи всяка отделна нота, която свириш и т.н. За съжаление никога не съм имал честта да се запозная с него, дори не съм го слушал на живо, но това не намалява влиянието му.

Забележителен музикант, преподавател и личност, ангажирана в борбата за социална справедливост – Чарли Хейдън оставяше ярък отпечатък върху всичко, с което се захване. През годините той е работил с имена като Орнет Колман, Дон Чери, Пат Матини, Кийт Джарет, Дюи Редман, Брад Мелдау и мн. др. Басистът създава две световноизвестни формации Liberation Music Orchestra (през 1969 г.) и Quartet West (през 1986 г.).

Liberation Music Orchestra е групата, с която през годините Чарли Хейдън отправя силни послания, насочени срещу социално-политическите прояви на несправедливост. През 1970 г. излиза дебютния албум на формацията, а през следващите 40 г. са издадени още три студийни класики на оркестъра - The Ballad of the Fallen (ECM, 1983), Dream Keeper (Blue Note, 1990) и Not In Our Name (Verve, 2005). През 1989 г. е записан концертният проект The Montreal Tapes: Liberation Music Orchestra, който излиза от каталога на Verve 10 години по-късно.


Композицията на Майлс Дейвис Blue in Green от новия албум на Liberation Music Orchestra - Time/Life

През 2016 г., две години след смъртта на Чарли Хейдън, на пазара се появи новият албум на Liberation Music Orchestra – Time/Life. Той съдържа общо 5 композиции, като две от тях (Blue in Green и Song for the Whales) са концертни и в тях свири самият Чарли Хейдън. Пиесите са записани от Белгийското обществено радио през 2011 г. по време на Middelheim Jazz Festival в Антверпен. Това издание на събитието е било посветено на темата за околната среда.

Чарли Хейдън не успява да запише тези пиеси в студио, защото се разболява, а съпругата му Рут Камерън е искала те да достигнат до повече хора и да ги използва за албум. Затова тя се обръща за подкрепа към дългогодишната сътрудничка на Чарли Хейдън – Карла Блей, която се включва в довършителните работи по проекта, поемайки ролята на лидер. На баса застава Стив Суалоу.

Съдържанието на диска се допълва от 3 композиции на Блей: Ùtviklingssang, Silent Spring и заглавната тема Time/Life, реквием, който пианистката подарява на Рут Камерън след смъртта на Хейдън. Ùtviklingssang е балада, провокирана от решението на норвежкото правителство да изгради серия от язовири на север, които да генерират електричество за градовете – решение, което би предизвикало катастрофални последици за околната среда и дивите животни, живеещи в Лапландия. Silent Spring е пиеса на Карла Блей, включена в албума на Гари Бъртън от 1968 г. A Genuine Tong Funeral, като тук композицията е аранжирана за голям оркестър. „Плача всеки път, когато чуя музиката, защото е толкова докосваща.“ – казва Рут Камерън за новия албум на Liberation Music Orchestra - Time/Life.

Последната пиеса в албума Time/Life е Song for the Whales („Песен за китовете“). В края на концертното изпълнение Чарли Хейдън казва: „Китовете символизират всички живи същества. Те са толкова ценни и невероятни, точно каквато е и Вселената, каквато е тази планета и каквито сте вие. Никога не бива да забравяте тези неща. Вие сте част от всичко това. Има причина да сме тук и затова трябва да сме сигурни, че тази Вселена ще остане красива, прекрасна и бляскава. Толкова е важно да запомним, че животът е нещо скъпоценно.“

Подобни