Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

-

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Когато невъзможното стане реалност: Хърби Хенкок разказва за историческия успех на албума си River: The Joni Letters

В началото на 2008 г. проектът на Хърби Хенкок River: The Joni Letters постига исторически успех, превръщайки се едва във второто джаз заглавие, отличено с награда „Грами“ в категорията „Албум на годината“. Предишният път е през 1965 г., когато Стан Гец и Жоао Жилберто печелят „Грами“ в същата категория за своята боса нова класика Getz/ Gilberto.

Дискът на Хърби излиза на 25 септември през 2007 г., а през декември миналата година по случай десетата годишнина на пазара беше пуснато разширено издание, което включва 4 допълнителни песни. Това са A Case Of You и All I Want (с участието на Соня Кичъл) от шедьовъра на Джони Blue, Harlem In Havana от албума й Taming The Tiger (1998 г.) и I Had A King от дебюта на Мичъл Song To A Seagull.

Хърби Хенкок и Джони Мичъл зад кулисите, 1982 г.

Музика от юбилейното издание на River: The Joni Letters звучи днес в програмата на Джаз ФМ, а представянето й е чудесен повод да си припомним историята на един албум, превърнал се в доказателство за това, че невъзможното може да стане възможно – по думите на Хърби Хенкок в неговата автобиографична книга Possibilities.

В нея големият пианист разказва, че преди River повечето от албумите му са били инструментални. Изключение в някаква степен прави проектът Possibilities от 2005 г., в който участват имена като Стинг, Кристина Агилера, Раул Мидон, Анджелик Киджо, Ани Ленъкс и др. Идеята на Хърби този път е била да изследва текстовете на песни в дълбочина – нещо, което не е правил никога преди това. Далия Каплин от Verve Records (компанията, с която по това време Хенкок има договор) му дава брилянтната идея да запише албум с песните на Джони Мичъл и решението е взето. Ето какво пише Хърби за Джони в мемоарите си:

Тя е истински поет и е гениална в създаването на описания чрез текстове. Нейните песни са невероятно емоционални, рисуват картини в съзнанието ти. Джони има голям репертоар, от който можех да избирам и в който на определени места вече имаше основни елементи от джаза. Освен това с нея сме добри приятели още от първия път, когато работихме заедно преди почти три десетилетия.

Една нощ през 1979 г. Джако Пасториъс се обажда на Хърби Хенкок, за да го покани да участва в записите на новия албум на Джони Мичъл. „Разполагаме с всички парчета от пъзела с изключение на едно: теб.“ – казва басистът. Първоначално Хърби не е вдъхновен от идеята, защото знаел, че Джони е рок-фолк певица и не изпитвал особен интерес към сътрудничество с нея. Когато Джако споменал, че в записите участва Уейн Шортър, това било достатъчно за пианиста да приеме поканата. Звукозаписната сесия, която се провеждала в A&M Studios в Холивуд, се ръководела от Джако Пасториъс, а групата включвала още Питър Ърскин на барабаните. Първоначално Джони не присъствала в студиото и Хърби Хенкок не повярвал, когато Джако казал: „Продължавай и изсвири твоите неща. Това е, което Джони иска.“

Снимката, с която Хърби Хенкок честити рождения ден на Джони Мичъл миналата година във фейсбук страницата си

Когато Джони Мичъл най-сетне се присъединила към музикантите, Хърби Хенкок бил силно впечатлен. Тя не просто реагирала адекватно на това, което той свирел, но го впечатлила с артистичността си, с умните решения, които взимала, с невероятното си усещане за музика. Хърби си спомня, че по-късно, когато двамата се сближили, тя му разказала, че е отгледана с джаз музика. Нейните родители са слушали звукозаписи на Били Холидей и някои от тези песни са предизвикали интереса й към пеенето. Но тъй като е поетеса, Джони решила, че във фолка по-добре може да интегрира своите текстове.

През 70-те г. Джони Мичъл започва да експериментира извън сферата на рок-фолка и се насочва към други стилове, наемайки все по често джаз музиканти за своята група. Първият албум, по който Хърби Хенкок си сътрудничи с нея, е Mingus, а след това двамата работят заедно много пъти през годините.

Въпреки че с Джони се познават добре, пристъпвайки към работата по албума River: The Joni Letters, Хърби Хенкок е имал нужда от подкрепа, за да вникне по-дълбоко в песенното творчество на Мичъл. Това е причината да се обърне към известния продуцент и басист Лари Клайн, който е и бивш съпруг на Джони. Хърби се е надявал Клайн да му даде различна перспектива към текстовете на песните и да му разкаже истории, свързани с тяхното създаване.

Музикантите, които Хенкок избира за албума, са басистът Дейв Холанд, барабанистът Вини Колаюта и китаристът Лионел Люеке. Хърби е бил сигурен, че в проекта трябва да участва и Уейн Шортър, който има специална връзка с Джони Мичъл. „Обичам да слушам Джони, защото тя говори по начина, по който пише – красиво, поетично и много образно. Но това, което наистина обичам, е да слушам, когато тя и Уейн водят разговор.“ – казва Хърби. Според него двамата общуват на един и същи език, но не е сигурен, че някой друг на този свят говори на него. Хенкок разказва, че използват много метафори, че следят нишката на разговора, нишка, която свидетелите на разговора отдавна са изгубили. „Никога не съм ги чувал да говорят директно за музика, но те често говорят за живота, емоциите и опита. Ако съм в една стая с тях двамата, правя възможно най-умното нещо: просто млъквам и слушам.“ – пише още пианистът в книгата си Possibilities.

Хърби Хенкок и Джони Мичъл в интервю за JazzTimes през 2007 г.

В River: The Joni Letters Хърби Хенкок решава да представи песните на Джони Мичъл през своя поглед и през призмата на вокалистите, които изпълняват материала. Това са Тина Търнър, Нора Джоунс, Корин Бейли Рей, Лусиана Соуза и Ленард Коен. Хърби не е искал това да бъде проект на Джони Мичъл. Въпреки че тя участва в един от записите, двамата решават Джони да не се намесва в цялостния процес на работа. „Нейните текстове бяха двигателната сила, но музиката беше стилистично решение на групата и гост вокалистите.“ – обяснява Хенкок.

Той споделя, че вниманието, което са обърнали на текстовете, ги е отвело в посоки, които не са предполагали, че съществуват. Хенкок е обсъждал отделните текстове с музикантите, заедно са търсили и разсъждавали върху смисъла, заложен в тях и така са достигнали до едно по-дълбоко разбиране, преминало отвъд мелодията, ритъма и структурата на песента. „Аз исках не просто да изсвирим музиката, но и думите – смисъла на песента.“ – казва големият пианист.

В края на 2007 г. неговата асистентка Мелинда Мърфи му съобщава, че са го търсили от Звукозаписната академия, която организира наградите „Грами“, за да го покани да участва в обявяването на номинациите. Събитието се състои сутринта на 6 декември в Henry Fonda Music Box Theatre в Холивуд, където наред с Дейв Грол, Тейлър Суифт, Фърги и рапъра Ейкон Хърби Хенкок участва в отварянето на пликовете с номинациите пред погледите на репортери и фотографи. Хенкок разказва, че не си спомня кои точно номинации е обявил – просто е отворил своя плик и е прочел имената. Но когато Джими Джем анонсирал River: The Joni Letters сред номинираните заглавия за „Албум на годината“, Хърби си помислил, че не е чул добре. Пианистът коментира: „Джаз проектите почти никога не попадат сред номинираните за „Албум на годината“. В най-смелите ми мечти не би ми хрумнало, че River: The Joni Letters ще бъде селектиран.“

Това е годината, в която наградите „Грами“ отбелязват своето юбилейно 50-то издание и в категорията „Албум на годината“ са номинирани проекти от различни жанрове: The Foo Fighters - рок, Ейми Уайнхаус – R&B, Винс Гил – кънтри, Кание Уест – хип-хоп и Хърби Хенкок – джаз.

Джони Мичъл и Хърби Хенкок празнуват издаването на албума на Джони Shine. Мястото е Violet Ray Gallery в Ню Йорк през 2007 г.; фотография: Kevin Mazur

Хърби много добре знае колко са нищожни шансовете му да спечели наградата, но в следващите седмици се отдава на будистки практики, въодушевен от идеята, че все пак невъзможното би могло да стане възможно. Междувременно е изправен пред ново предизвикателство – получава поканата да участва в церемонията по връчването на наградите „Грами“, свирейки на сцената в дует с един от най-великите класически пианисти в света Лан Лан. Хенкок разказва, че за него е било доста трудно да премине към класическия репертоар след години, отдадени на джаз, фънк, хип-хоп и импровизация, но приема поканата и започва усилено да се подготвя за церемонията. По време на самото събитие е доволен от представянето си и след дуета заема отново своето място в залата, за да продължи да гледа шоуто.

Хърби Хенкок с двете награди „Грами“ за албума си River: The Joni Letters; фотография: Valerie Macon

Наградата „Грами“ в категорията „Албум на годината“ се връчва в самия край на церемонията. На сцената излизат Куинси Джоунс и Ъшър, за да съобщят кой албум печели. Когато Куинси обявява River: The Joni Letters, Хърби изпада в шок. След кратко мълчание пред микрофона той започва своята реч с благодарност към човека, направил възможно създаването на този албум:

Джони Мичъл. Джони Мичъл. Джони Мичъл, много ти благодаря. Изминали са 43 г., откакто за първи и единствен път джаз артист е печелил наградата за „Албум на годината“. И аз искам да благодаря на Академията, че смело разби модела този път. И постъпвайки така, отдава почит на титани, чийто пример следвам – някои от които Майлс Дейвис, Джон Колтрейн, които безспорно са заслужавали тази награда в миналото. Но това е нов ден, който доказва, че невъзможното може да стане възможно. Да, ние можем!

River: The Joni Letters е отличен с общо две награди „Грами“, а втората от тях е в категорията за „Най-добър съвременен джаз албум“. Дискът достига до 5-та позиция в класацията Billboard 200 и увеличава многократно продажбите си след своя исторически успех на наградите „Грами“.

Подобни