Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Бележитите гласове

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Лиз Райт разказва истории с музика и създава общност. Днес тя пее за първи път у нас, а по-рано въведе почитатели в тайнствата на джаза

„Джазът е музика на общността. Той е отношението между формата и импровизацията, носи традицията от миналото и я създава в настоящото. Той ни приобщава, дава ни сигурност и ни събира всички в едно преживяване. Това ни дава смелост и сили да открием специалните неща в живота. Когато пееш песен, изпяваш момента.“

С тези думи Лиз Райт завърши срещата си с публиката в навечерието на първия си концерт в България. Довечера от 21 ч. тя излиза на сцената на Античния театър в Пловдив със своя пианист Кени Банкс, с оркестъра на Държавна опера – Пловдив под диригентството на Константин Добройков и с българските джаз инструменталисти Николай Карагеоргиев – китара, Михаил Иванов – контрабас, и Димитър Семов – ударни.

В две продължителни репетиции музикантите изработиха песните до изящество, а след края Лиз Райт остана сама на сцената, за да изпробва звученето на нюансите, на височините и на низините на гласа си в акустиката на откритото пространство.\

Музикантите от оркестъра на Държавна опера – Пловдив посрещнаха джаз артистите с усмивки и аплодисменти и с удоволствие и всеотдайност подготвиха изпълненията до съвършенство. Само след няколко дни те ще свирят балета „Лебедово езеро“ и операта „Отело“ с гиганта Хосе Кура в продължението на фестивала Opera Open, който започна през юли и завършва в края на август. Преди седмици с тях Accept изнесоха два концерта под диригентството на Димитър Косев и заснеха дивиди.

Но сега, когато ги слушаш с джаз музиканти, чуваш суингиращ оркестър, с екзалтиращи пикове и нежно разстилащ се романтичен звук. Диригентът Константин Добройков специално отбелязва изградените вече навици на състава към различните жанрове и способността на музикантите бързо да превключват от един към друг. Специално за проекта сега той отбеляза: „Лиз Райт и Кени Банкс са невероятно нежни и много вежливи хора, много спокойни и предаващи ни щастие. Самите оркестрации са нещо по-специално от това, което съм правил до момента – те не имитират оригиналите, а са като отделна планета, която перфектно акомпанира първообразите на песните. Те създават допълнителна атмосфера, разгръщат звука на оригиналните песни. А самите песни дишат. Музиката на Лиз е много особена – тя е микс от госпъл, джаз, фънк, блус – много неща наведнъж. И това е една от най-любимите ми музики – които съчетават много елементи в себе си. В една или две песни можеш да усетиш огромно богатство, голяма част от музикалната история на XX в. и времето след това. Като говорихме за подредбата на песните, тя ми каза, че за нея е важно аз да проследя историята, която всички те разказват в своята последователност. За нея сетлистът е една история, която трябва да бъде разказана на публиката и текстът е водещото. Изисква голямо спокойствие, за да се проникне в посланията на всяка една песен, а те са свързани една с друга.“

В концерта на Лиз Райт се включват трима български джаз музиканти, които след последната репетиция споделиха:
Димитър Семов – ударни: По принцип много харесвам музикантите, които изпълняват написани от тях песни. Толкова много слушах тази музика, която, естествено, страшно много ми харесва, и като свиря, не гледам ноти – знам я наизуст. Тя ме докосва! Лиз Райт пее невероятно, както и свири пианистът Кени Банкс. Няма как да свириш зле с такива музиканти.

Михаил Иванов – контрабас: Музиката е жестока – чувам най-различни влияния – и от госпъл, и от джаз – много хубав микс. А тя пее невероятно.
Николай Карагеоргиев – китара: За мен атмосферата е на първо място. Това е невероятно място да свириш. Звукът е много готин, тя пее страшно. И да чуеш такъв голям оркестър навсякъде около теб и гледаш тези трибуни отпред… Атмосфера! Жестоко е! Всичко си пасва.

Преди концерта днес Лиз Райт и Кени Банкс се срещнаха в Bee Bop Café в Пловдив със слушатели, жадни да вникнат тайнствата на джаза. И двамата музиканти ги посветиха в тях със своите лични истории.

Отраснала с баща пастор, който е и авиомеханик, и майка домакиня, едно от три деца, Лиз Райт започва да пее в църквата, когато е 5-годишна. „Научих се как да пея на хора, събрани в общност. Още от малка разбрах, че пеенето не е изпълнение или себедоказване, а изразяване на принадлежност. Ние се обръщаме към слушателите и те ти отговарят в мелодията – това създава общност и кръг на принадлежност, това извисява, свързва те с хората, а не издига стена помежду ви. Винаги така съм гледала на музиката. Дори когато сега мълчаливо ме слушате на концерт, в съзнанието ми ние създаваме музика заедно, дори да не казвате нищо. Защото, когато пея, аз отговарям на вашето присъствие тук, на вашата енергия. Каквото и да се случи в концертната среда, е заради това, че сме се събрали в нея, а не заради мен.“ – сподели Лиз Райт.

Бащата държи децата си далеч от телевизора – когато излиза от дома, го заключва в шкафа. А времето заедно прекарват в четене на Шекспир и на разкази за отминалите времена на робството, както и в слушане на Националното обществено радио, чрез което Лиз Райт за първи път се среща с джаза. „За първи път чух джаз в предаването на Мариан Макпортланд – музикантите, които й гостуват, разказват своите истории, а след това всички заедно свирят. В това открих спокойствието на времето, което прекарвах в църквата. От историите, които баща ни ни четеше, и от слушането на говора по радиото, открих звука, а не образа като начин на опознаване на света.“ – разказва Лиз Райт.

Тъй като в Държавния университет на Джорджия в Атланта няма бакалаваръска специалност по джаз пеене, учи класическа музика и усвоява умения за поддържането на форма и техника на класическото пеене. Още в началото в репетиционна зала се среща с Кени Банкс, който тъкмо завършва магистратура. Тя го слуша с неговата група In The Spirit в заведения в Атланта и на джемсешън по негово настояване излиза и изпява двата джаз стандарта, които знае от репертоара на своята любимка Нанси Уилсън – The Nearness of You и Softly, As In a Morning Sunrise. Когато възхитената публика иска още, тя си признава, че не знае други стандарти, но може да им изпее госпъл. В един глас клубът крещи: „Да, да!“ А Кени като музикант, отраснал в църква и познаващ госпъла, и също така – обичащ блус музиката, по нейна идея засвирва блус версия на Amazing Grace. И тук, в Пловдив, двамата отново споделиха с музика това преживяване отпреди толкова години. След случилото се Лиз Райт започва да учи джаз стандарти, да разговаря с инструменталисти и да си записва техните идеи за музиката, а вкъщи учи, вече обогатила знанията си. „Бях обсебена от това. От музикантите се научих как да суингирам, как да държа стегната песента, как да общувам с членовете на групата.“ Когато записват демо за Verve, преди да сключи договор с нея компанията я кани в Ню Йорк, за да слуша на живо изпълнители като Шърли Хорн и да опознае живота на джаз музикантите от световна величина.

За първи път въздействието на музиката открива в храма и Кени Банкс. Неговият баща е пастор в консервативна църква, но после попада в толкова освободена, че дори музиката не е точно госпъл, а блус. Свири Боби Флойд, който дори в момент от кариерата си е работил с Рей Чарлз. „Бях тийнейджър – какво разбирам от музика?! Само като го чух, от очите ми потекоха сълзи. В този момент се обърнах към Бога: „Дано един ден, когато ме слушат, хората да се чувстват така, както аз сега…“ Той ме накара да изпитам щастие и вдъхновение, да се чувствам добре – ето, така исках и аз да въздействам на хората. Открих, че наистина трябва да внимаваш какво си пожелаваш, защото още в следващия момент го имаш и трябва да носиш този дар с голяма отговорност. Тогава приех като своя мисия да карам хората да чувстват. И по-късно срещнах Лиз, която видях, че също живее по този начин.“

За подхода си към песента Лиз Райт разказа: „Част от църковната служба е свидетелстването – излизаш пред другите и разказваш своята история на чудо и вдъхновение. Красотата на пеенето е, че когато познаваш добре една песен, разбираш мелодията и вложеното в нея чувство, осъзнаваш намерението на автора – и тогава си откриваш пространство, в което да се разположиш. В джаза, а и в класическата музика, е много важно да се опиташ да изпееш мелодията в нейния първообраз поне веднъж, а втория път – по начин, по който разказваш история, използвайки нечии други думи. Традициите на джаз и госпъл музиката са така преплетени, че не можеш да ги разделиш. Това го правим само по прагматични причини – да опишем жанровете поотделно, но в исторически, географски и личен план, те са втъкани един в друг.“

Концертът Symphony Jazz на Лиз Райт с оркестъра на Държавна опера – Пловдив се провежда със съдействието на Plovdiv Jazz Fest. Джаз ФМ е медиен партньор. Събитието е част от домакинството на Пловдив като Европейска столица на културата.

  • Думите на Константин Добройков, Николай Карагеоргиев, Михаил Иванов и Димитър Семов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Снимки: Alexander Богдан Thompson

Подобни