Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Jazz FM Prime Time

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Международният панаир на книгата – с над 200 издатели, Софийският литературен фестивал – с темите за границите и идентичността

200 издатели ще предложат своите книги в 44-то издание на Софийския международен панаир на книгата. Той започва на 13 и продължава до 18 декември в Националния дворец на културата, като се разполага на площ от 6 етажа. Над 60 са гостите в съпътстващата културна програма. Вратите са отворени от 10 до 20 ч., а входът е свободен. Панаирът отново е домакин на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда за четвърти път. Организатор е Асоциация „Българска книга“. Събитието е част от Календара на културните събития на Столичната община за 2016 г. и е подкрепено от Столична програма „Култура“. Джаз ФМ и други радиостанции от bTV Radio Group сме медиен партньор.

44-ти Международен панаир на книгата

Откриването на Софийския международен панаир на книгата ще бъде на 13 декември от 11 ч. в централното фоайе на НДК с изпълнения на Софийския духов оркестър. В културната програма на първия ден Посолството на Аржентина ще почете Хорхе Луис Борхес. По-нататък ни очакват срещи с известния португалски писател и журналист Жозе Родригеш душ Сантуш и с турския автор Мурат Гюлсой. В специализираната програма присъства среща с гостите от щанда на Китай. Включени са и събития за най-малките читатели, музикални и актьорски участия, множество срещи с автографи, изложба и библиотека на авторски книжни проекти до сцената на етаж 3. Традиционно Софийският международен панаир на книгата е домакин и на наградата за най-добър издателски проект „Златен лъв“. Тя ще бъде връчена в петък, в 20:30 ч., в Литературен клуб „Перото“. На традиционното място, посветено на чуждестранните участници на панаира (ляв полуетаж), ни очакват щандове с книги от Иран, Испания, Италия, Китай, Румъния, Русия, Турция и Унгария. Списъкът с участниците и събитията от културната програма можете да откриете тук.

Акценти от културната програма

13 декември
18 ч., щанд на издателство „Персей“ №211
Среща с автограф с Гергина Дворецка и романа й „Искрено Ваша“ – книга за хората, които тръгват към другите с искреното желание да вършат добро, а често обстоятелствата им пречат да го направят.

14 декември
11 ч., Сцена на ет. 3, издателство „Анубис“
Представяне на занимателната „Пъстра математика“ от Теодоси Витанов.
16 ч., Сцена на ет. 3, сп. „Осем“
Представяне на романизираната биография „И додето се раждат лъчите“ на Йордан Йорданов – Юри, един от бележитите ни фотографи. Автор е Георги Караманев – заместник-главен редактор на сп. „Осем“, а редактор – журналистката в изданието Ива Тодорова. Двамата ще гостуват в сряда в 14:10 ч. в предаването „За града“ по bTV Radio. Споменът за Йордан Йорданов – Юри се възкресява на страница във фейсбук.

Камелия Тодорова, снимка: Йордан Йорданов – ЮриКамелия Тодорова, снимка: Йордан Йорданов – Юри

19 ч., Сцена на ет. 3, издателска къща „Хермес“ и Португалски културен и езиков център „Камойнш София“
Среща-разговор с Жозе Родригеш душ Сантуш и премиера на новата му книга „Мъжът от Константинопол“. Основан на реални събития, романът разказва невероятната история на визионер, изиграл ключова роля в изграждането на модерното общество. Още една среща предстои в четвъртък от 18 ч. на щанда на ИК „Хермес“ – №328.

15 декември
16 ч., Сцена ет. 3, издателство „Изток – Запад“
Представяне на „България Версия 0.5“ от Орлин Тодоров. Младият компютърен специалист, живял дълго време в Съединените щати, анализира пряката демокрация в нейната истинска същност и в половинчатото й прилагане в България. „На достъпен език, с много примери и сравнения с развити държави, са описани основните принципи на съвременното стабилно демократично държавно устройство и как те липсват или са силно нарушени в България, което предопределя повечето от проблемите в страната.“ – казват издателите в представянето на книгата.

Да бъдем активни, да сме сплотени като общност, да отстояваме правата си, да се борим за свободата – това са някои от елементите на действие, за да развиваме обществото, за да вървим напред. Интервюто на Светослав Николов с Орлин Тодоров от ефира на bTV Radio можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

16 декември
16 ч., Сцена на ет. 3, МД „Елиас Канети“
Представяне на „Елиас Канети. Записки 1954 – 1993 г.“ и „В Русе с Елиас Канети“.
17 ч., Щанд на Румъния № А4, представя Министерството на културата на Румъния
Литературно четене и представяне на антологията „Зелената котка. Съвременен румънски театър“. Подбор и превод: Лора Ненковска и Иван Радев (издателство „Панорама плюс“, 2015 г.)

17 декември
11 ч., Сцена на ет. 3, „Жанет 45“
„Тигърчето Спас“ и Рада Москова, представени от Мая Новоселска. Книгата „Тигърчето Спас“ от Рада Москова отново е при нас 36 години след първото си публикуване.
13 ч., Сцена на ет. 3, издателство „Сиела“
Премиера на „Първият рожден ден“ от Теодора Димова. Към книгата си авторката ни насочва с думите: „Понякога епизодите и образите от Евангелието ни поразяват и заживяват в нас паралелно с нашия живот.“

18 декември
10 – 20 ч., Сцена на ет. 3
„Пъзелмания“ – над 100 отбора се състезават в реденето на пъзели.

Софийски международен литературен фестивал

Четвърти Софийски международен литературен фестивал

За четвърта година Софийският международен панаир на книгата посреща Софийския международен литературен фестивал, който се фокусира върху изключително актуалните теми: миграция, идентичност, граници и принадлежност.

„Литературата успява чрез разказването на лични истории да ни поднесе по възможно най-човешкия начин всичко, което се случва в света около нас. Поради актуалността на темата решихме това да бъде фокусът на нашия фестивал.“ – казва програмният директор на фестивала Тодора Радева в интервю по bTV Radio на 9 декември. Разговора с нея и с поета Марин Бодаков можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Софийският международен литературен фестивал ще представи 11 автори в чуждестранната си програма. Сред тях е включително роденият в България Илия Троянов, чийто последен роман „Власт и съпротива“ беше сред 20-те книги, номинирани за най-добър немскоезичен роман на 2015 г. Събитията се провеждат основно на сцената на Мраморното фоайе на втория етаж, но обхващат и други пространства.

Срещи с автори

Официалното откриване на фестивала ще бъде на 13 декември от 20:30 ч. в Литературен клуб „Перото“. Специален акцент ще бъде разговорът с едни от най-значимите български поети: Александър Шурбанов, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов, Иван Цанев, Калин Донков. По-рано през деня същинското начало на фестивала ще бъде поставено от забележителните писатели Теофано Калояни (Гърция), Деян Енев, Здравка Евтимова и поетът Йосип Ости.

Теофано Калояни пред bTV Radio: „Не се приемайте за даденост, не приемайте света за даденост.“
„Видимите причини за нещата не винаги са тяхната истинска същност. Всеки един от нас има и правото, и задължението да си обясни сам явленията и света около себе си. Помнете миналото, за да не влезете в коловоза на илюзорното съзнание – това крие опасността да изгубим истината от поглед.“ – казва писателката с български корени

Миг за селфи: авторът Светослав Николов с Теофано Калояни след срещата с публиката на Софийския международен литературен фестивалМиг за селфи: авторът Светослав Николов с Теофано Калояни след срещата с публиката на Софийския международен литературен фестивал

„Всеки писател и всеки човек на изкуството е човек без собствено домашно огнище. За да може да пресътвори преживяното и да го представи пред читателя, той не трябва да се чувства закотвен, особено в наши дни, когато животът е много по-мобилен, границите са много по-разчупени, хората са много по-отворени към общуването и към света. За да може творецът да е в ударната си сила, не трябва да приема нищо за даденост, трябва да е точно обратното на закостенял.“ – тази своя идея за твореца в съвремието ни сподели в студиото на bTV Radio Теофано Калояни. Тези правила са тъй важни и скъпоценни като даващи ни посока, ако погледнем на себе си като творци на собствения си живот – да се чувстваме свързани със света, да живеем без предразсъдъци и без предубеждения, с отворени съзнания. Теофано Калояни утвърждава: „Така е. И едно от основните правила да постигнем това, е да не вземаме и самите себе си за даденост.“ Така можем да правим толкова много за света около себе си, както и тя ни учи в своите разкази. „Подлагам на съмнение историите, които разказвам. Вярвам в това, че трептенето на крилата на една пеперуда в Америка може да предизвика земетресение в Индия. Това е предизвикатеството в моите истории – че видимите причини за нещата не винаги са тяхната истинска същност.“ – казва Теофано Калояни. За прозрението отвъд допълва: „Така виждаме широко отвореното ветрило от вероятности и възможности“. Явно според нейните наблюдения тази перспектива ни липсва: „Да, така е. Ние имаме склонността да гледаме на нещата като много добре предварително обяснени от други хора за наше ползване. А всъщност всеки един от нас има и правото, и задължението да си обясни сам явленията и света около себе си.“ Към нейния съвет да не се приемаме за даденост, добавяме това да не приемаме за даден и света около нас: „Колкото повече обяснения бихме могли да си представим както за самите нас, така и за света около нас, толкова по-богати ставаме и толкова по-голяма готовност ще имаме да посрещнем следващото нещо, което ни се случи. Ще сме по-отворени за тази многозначност.“ Как да решим проблема в мотивацията за своите действия – какво правим, защо го правим и дали изобщо го правим? „Смятам, че колкото повече прозряваме за миналото си, да проследим какво сме правили в дадени обстоятелства или пък как са постъпили други хора, толкова повече избягваме опасността да се вкараме в коловоза на илюзорното съзнание – което означава, че в сила е това, което аз бих искал да се случи. Така губим истината от поглед.“ – предупреждава Теофано Калояни. Измисляме си света, за да се предпазим, защото се страхуваме. Тя съветва да сме честни със себе си: „Илюзорното съзнание е именно начинът, който сме измислили, за да се справяме със страховете си. Особено ние, на Балканите, сме много склонни да смесваме митовете с реалността, което може да е спасение, но може и да крие опасности.“ Като случка, която й е донесла радост и я вдъхновила, Теофано Калояни разказва: „Доведоха при мен едно куче – тъй като много обичам животните и имам четири кучета. То дълго време бе прекарало затворено в клетка, бе със сломен поглед, не вдигаше очи. Наложих си още по-голяма хладина и резервираност в поведението си към него – то не ме поглежда, не го поглеждам и аз. Не след дълго започна да ми хвърля по един поглед – явно очакваше да го умолявам да общува. След като това не се случи, то излезе от затворения си свят и се обърна към мен. И след това започна общуването между нас и нещата бяха лесни.“ Теофано Калояни е израснала в дома на баба си, родена в Пловдив през 1906 г.: „Тя е имала добър живот в България. Когато баба ми и нейните пет сестри се събираха, се отдаваха на мили спомени за добрите стари времена, за разходките с файтони в Пловдив, как са си правили чеизите... Така че в техните представи, в техния свят, всичко хубаво е било тогава, а след това грижите и кахърите са били в Гърция. Защо така? Защото златните си младини са прекарали в Пловдив, когато всичко е изглеждало прекрасно. Така че тази представа е била въпрос не на място, а на време.“ Цялото интервю с Теофано Калояни можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

14 декември ще е посветен изцяло на участието на турската писателка и журналистка Нермин Йълдъръм и българските писатели Иван Димитров, Мартин Костов, Стефан Стефанов, Васил Георгиев и Момчил Николов. „Актьори срещу поети“ гостуват на Литературния фестивал същата вечер от 20:30 ч. в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс. Участват четирима актьори (Неда Спасова, Надя Керанова, Веселин Петров, Станислав Кертиков) и толкова поети (Людмила Миндова, Стефан Икога, Никола Петров, Стефан Иванов). Водещ е Лилия Гелева, а входът е свободен. „Четирима поети срещу четирима актьори ще изпробват сили в това кой по-добре рецитира поезия и каква интерпретация стои зад представянето.“ – обясни Тодора Радева в предаването „За града“.

Един от най-интензивните дни на фестивала е 15 декември. Тогава ще е времето за среща с българските поетеси Аксиния Михайлова и Златна Костова, турската писателка и единствен криминален автор в програмата Есмахан Айкол, световноизвестната писателка Дубравка Угрешич (позната с темата за изгнанието, тя идва в родината на своята майка) и Адам Загаевски – един от най-значимите съвременни поети.

Да мислим критично, да видим отвъд видимото с просто око, да изследваме, да откриваме връзките, да проявяваме приницателност към мотивите за действията на хората около нас… Криминалната литература непринудено ни обучава да сме по-будни в живота. В студиото ни гостува турската писателка от български и македонски произход Есмахан Айкол, която споделя живота си между Одрин и Берлин. Тя е единственият криминален автор в програмата на Софийския международен литературен фестивал. Интервюто на Светослав Николов с нея в предаването „За града“ по bTV Radio можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Адам Загаевски, снимка: Krzysztof Dubiel за Instytutu KsiążkiАдам Загаевски, снимка: Krzysztof Dubiel за Instytutu Książki

Поет, есеист, прозаик, един от представителите на поетичната „Нова вълна“, Адам Загаевски е съавтор на прочутия манифест „Непредставеният свят“, написан през 1974 г с Юлиан Корнхаузер. През втората половина на 70-те е част от демократичната опозиция, публикува в независимия печат, води семинар за т.нар. „Летящ университет“, забранено му е да печата в държавните издателства. От 1979 до 1981 г. е на стипендия в Западен Берлин, през 1982 г. заминава за Париж. Завръща се в Краков за постоянно през 2002 г. От 1988 г. преподава поезия в университета в Хюстън, щата Тексас, а от 2007 г. преподава история на литературата в Чикагския университет. Aвтор е на 13 поетични тома, 3 повести и 8 есеистични книги. Срещата с него е от 19 ч. на сцената на фестивала – Мраморното фоайе на втория етаж. Съвместно с Полския институт в София и Издателство за поезия „ДА“.

От 20:30 ч. на 15 декември в Литературен клуб „Перото“ Андриана Спасова, Анна Лазарова, Боряна Нейкова, Васил Панайотов, Георги Бърдаров, Георги Гаврилов, Соня Тодорова ще представят откъси от дебютните си книги. Към тях ще се присъединят Петър Чухов, Елена Пенева, Иван С. Вълев и Гриша Маникатов от литературната рок група LaText.

Разговорите с британския романист и философ Уил Бъкингам, с българските писатели и драматурзи Георги Тенев и Елена Алексиева и с определения от „Гардиън“ за един от най-добрите автори на художествена литература на арабски език – Хасан Бласим, ни очакват на 16 декември. Хасан Бласим е иракски писател, който в момента живее във Финландия, а дългото му пътешествие до там отнема 4 години, като включително е срещнал трудности на българската граница. „Той започва да публикува в интернет, но първата му книга с разкази „Лудият от площад „Свобода“ веднага е забелязана навсякъде по света. Тя обаче е забранена в Ирак и в редица други държави. Специално за фестивала ще излезе и вторият му сборник с разкази „Иракският Христос.“ – разказа Тодора Радева по bTV Radio.

Предпоследният ден на фестивала (17 декември) е запазеното време за българските поети и писатели Калоян Праматаров, Камелия Спасова, Радослав Чичев, Димитър Кенаров, Николай Грозни, Марин Бодаков, Надежда Радулова и Силвия Чолева. Финалният разговор от този ден ще е с автора на книги, превеждани на над 20 езика – Илия Троянов.

Италианският художник и автор на графични романи Джипи и поетите Боряна Кацарска, Цочо Бояджиев, Азиз Таш, Манол Глишев, Владислав Христов, Ивайло Добрев и Красимир Вардиев са участниците в последния ден от четвъртото издание на Литературния фестивал (18 декември).

„Те не живеят в една държава, не принадлежат само на един език, пътуват много. Това поражда много въпроси: кой съм аз, как се изразявам, какво казвам.“ – обясни за подбора на чуждите творци, които ще се срещнат с публиката у нас, Тодора Радева по bTV Radio.

Дискусии

Както всяка година, дискусионните панели, част от основната програма на фестивала, са изцяло свързани с неговата тема и основен фокус.

На 16 декември от 16 ч. „Домът на литературата“ е с модератор Митко Новков и е с участието на Ани Бурова и Людмила Миндова. Разговорът по повод книгата с есета на Людмила Миндова „Другата Итака. За дома на литературата“ ще е посветен на литературата от бившето югославско пространство, въображаемата география и литературното гражданство, пресечните точки между етика и естетика и отношенията между литературата, света и читателите.

„Другият: идентичност, граници, персонаж“ с модератор Катя Атанасова и с участието на Надежда Розова и Димитър Коцев – Шошо предстои на 17 декември от 13:30 ч. с въпроса доколко може да говорим за идентичност в границите на един текст. В същия ден от 18 ч. Михаил Вешим, Румен Белчев и Чавдар Николов питат: „Дали плоският хумор не е по-опасен от плоския данък?“ „За мен четенето на добра литература възпитава това критическо мислене, в което хората ще позволяват да се различава истина от лъжа. За мен това е една от най-дългосрочните ползи от литературата.“ – казва Тодора Радева. Поетът Марин Бодаков развива нейната мисъл: „Тези писатели и поети, които много фино играят на ръба между литературата и публицистиката, са особено добри учители по отношение на това четене.“

Научна фантастика, фентъзи, хорър, странна литература – това са жанровете, в които удоволствието от четенето идва от досега с новото, невъзможното, необичайното, неслучилото се. „Срещата с другия във фантастичната литература“ с модератор Александър Попов и с участието на Владимир Полеганов и Миглена Николчина ще се проведе на 18 декември от 11:30 ч. Дискусията ще е структурирана върху идеята за писателя (а и за читателя) на фантастика като строител на нови светове. „За първи път представяме жанра фантастика в разговор за това дали когато пишем за по-далечни измислени светове, това не ни помага по-добре да оценяваме и да познаваме това, което се случва около нас. Голямо събитие за нас е и възможността да се създаде на български библиотека, в която хората, искащи да пишат в този жанр, да имат възможност да публикуват.“ – разказа Тодора Радева.

Детската програма

Традиционно дните на Литературния фестивал започват със събития, свързани с детските книги. В тези шест дни децата от различни възрасти ще имат възможността да се срещнат със забележителни писатели и да участват в най-разнообразни и интересни работилници.

Ася Колева и Деница Илчева с „Дъж и кап“ – четене, разговор за приятелството и работилничка за изработване на хартиена декорация „Цветен дъжд“.
Мила Попнеделева – Генова и нейната детска керамична работилничка за изработване на дакели от глина.
Детската работилница „Тигри в блока“ е по книгата на Зорница Христова „Блок № 4“.
Разговор с писателката Юлия Спиридонов – Юлка, номинирана за „Астрид Линдгрен“ 2016 г. – най-престижната награда за детска литература в света.
Детска работилница за пространствена картичка с художничката на книги Капка Кънева.
Разговор с писателката Божана Апостолова.
Среща с единствената чуждестранна детска писателка в програмата на фестивала – Айтюл Акал.
Двете работилници на „Музейко“ в събота и неделя сутринта са посветени на предстоящите празници и традициите: „Български коледни песни“ и „Елхата – или как да си направим коледни играчки“ по прекрасния разказ на Туве Янсон.

Изложби и акции

В съвместна инициативата с „Гьоте институт“ за „Будко“ (будката на бул. „Дондуков“), „Преходен вестник“ на художника Красимир Терзиев събира фотографии от времето на прехода, но не с публични личности, а само и единствено с обикновени, анонимни хора. Снимките са взети от българския печат от последните 27 години, но текстовете са премахнати. Зрителите/читателите са приканени да запълнят съдържанието, за да направят медията по един или друг начин своя, а чрез нея – и периода от най-новата ни история. В акцията можем да се включим от 10 до 20 ч. между 13 и 18 декември в Мраморното фоайе на втория етаж на НДК. „Въпросът е какво си спомняме от това време и по какъв начин бихме запълнили тези бели полета с нашите си истории. Наистина се надявам хората да пишат върху тези вестници, да видим каква история ще напишем за този преход. И много бих се радвала, ако се направи връзка с книгите, с литературата, която осмисля този преход – би било доста интересно, ако някой свърже литературни текстове с фотографиите от вестниците.“ – сподели Тодора Радева. Това е начин да си припомним миналото, което често е толкова болезнено, че сме го забравили. „Какво направихме след един в началото свръхигрови карнавален преход, когато смесвахме постмодернизма с демокрацията, когато смятахме, че всичко е възможно и всичко е позволено? Нашият живот мина.“ – като присъда звучат думите на поета Марин Бодаков 27 годиин след началото на прехода. Колкото повече осъзнаваме как времето минава, толкова по-смели и активни ставаме. Марин Бодаков допълва: „Ставаме годни за по-добри дела във времето, което ни остава.“

„ЧитАлнЯта“ на Софийския международен литературен фестивал

Пред погледа ни, в Градската градина пред Народния театър, е пример за лично действие и единение в името на общото добро. Създаденото от четящата общност любимо място – „ЧитАлнЯта“, гостува на четвъртото издание на фестивала. През шестте дни всеки ще има възможност да получи читателска карта, да се снима с новата си книга или просто да почете в уютна обстановка.

Илюстрации на детски книги от турския художник Феридун Орал

Феридун Орал е турски художник и автор на детски книги. Той е сред най-големите имена в илюстрацията в световната литература. Неколкократно негови произведения са обявявани за най-добре илюстрирана турска детска книга на годината от Международния съвет за детска литература в Базел. През 2012 г. Феридун Орал бе номиниран за най-престижната награда в света на детско-юношеската литература – медала „Ханс Кристиан Андерсен“. Изложбата може да бъде посетена от 10 до 20 ч. между 13 и 18 декември в Мраморното фоайе на НДК.

Подобни