Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Музика за 90 год. от рождението на основоположника на перкусионната школа у нас – проф. Добри Палиев

Честваме основоположника на българската школа за ударни инструменти – проф. Добри Палиев. Навършват се 90 години от рождението от големия наш изследовател, творец, преподавател и радетел на перкусиите. Проф. Добри Палиев е известен с описването на хлопки и чанове в цяла България, със своите пиеси и прочутия си ансамбъл „Полиритмия“, в който включва своето семейство, с новаторството си в свиренето на перкусии, с разширяване на присъствието на перкусиите в българската музика. Той е създател на джаз състав, автор е на творби с камбаните от комплекса „Знаме на мира“… Професор Добри Палиев е в основата на всичко, което са българските перкусии днес.

Софийската филхармония ще бъде домакин на концерт за честването на годишнината – в неделя, на 22 април, от 19 ч. в зала „България“. Джаз ФМ е медиен партньор. Програмата ще открият десетима тъпанджии, предвождани от Стоян Янкулов – Стунджи, след това „Полиритмия“ ще изсвирят „Страсбургски сцени“. Програмата продължава с изпълнение на „Мистерията на българските гласове“ и ансамбъл „Полиритмия“ на пиеса на Ценко Минкин, написана по поръчка на ръководителя на хоровия състав Дора Христова и посветена на проф. Палиев – „Пролетна кантата“. Във втората част ще чуем „Среднощни песни“ от Георги Арнаудов със солисти Сара Чакърова – вибрафон, и Анастас Паев – маримба – и двамата от Музикалното училище. В пиесата звучат и много гонгове. Концерта за маримба от Румен Бояджиев ще изпълни Василена Серафимова. Финалът ще е с изпълнението от Христо Йоцов на неговия Концерт за барабани и оркестър.

„Барабаните са в центъра на вниманието и той, каквото и да свири, излиза музика от него, а концертът е още по-прекрасен“ – споделя по Джаз ФМ усещанията си за музиката на Христо Йоцов и неговата творба Мария Палиева. Това е единственият концерт за ударни и симфоничен оркестър. „Аз го написах не защото няма такова произведение в света, а защото исках и аз да се включа в поредицата от концерти за симфоничен оркестър и солиращ инструмент, които написах. Имах вече доста опит със симфоничния апарат и реших да съчетая моя подход към свиренето на барабани като джазов музикант с принципите на класическата музика. На пръв поглед е много шокиращо: барабани – солисти на симфонична творба.“ – казва Христо Йоцов в студиото ни. Наистина не знаеш какво да очакваш като звучене от такова произведение и това прави толкова по-прекрасна изненадата от съзвучието и красотата на тази музика. „Барабаните се свързват единствено с тяхната функция на акомпаниращ, ритмичен инструмент в група. Извадени от контекста на тази картина – тук те не са само отзад, а и отпред, те не са вече само ритмичен, но и мелодичен инструмент. Мелодията е много алегорична, абстрактна – тя е във вид на цвят, динамика, звук. Мелодиите се внушават по друг начин.“ – описва характера на произведението неговият автор. Алегорична и изненадваща е и кулминацията на концерта – която освен това е специална и лична за всеки един слушател. Няма да можете да предположите как звучи това произведение във връхната си точка, докато не го чуете…

Във финала на Концерта за барабани и симфоничен оркестър от Христо Йоцов има шега и усмивка, които са част от характера на неговия учител проф. Добри Палиев: „Всички негови ученици сме не само подготвени от него, но и пропити от музикалния му дух, от човешкото му отношение към нас. Сигурен съм, че каквото и да правя, то е по някакъв начин свързано с всичко, което съм преживял през тези немалко години, когато имах щастието да бъда негов ученик – от Музикалното училище до завършването на Консерваторията. Имаше само една пауза от двете години в казармата, където, благодарение на това, че съм ученик на проф. Палиев, имах възможността да бъда в Ансамбъла на Строителни войски и да не прекъсна контакта си с музиката. Така че не преувеличавам като казвам, че всичко, което дължа като отправна точка и основа, на която да надграждам, идва от него.“

Как проф. Палиев живееше любовта си към музиката разказва дъщеря му Мария Палиева: „Той си мислеше денонощно за това. Като бяхме малки, когато излизахме заедно, ни развеселяваше. Беше много весел човек! Където и да бяхме, той си мислеше за музиката – докато се разхождаме в градинка, като видеше нещо интересно – пръчка, пънче, шушулки, семенца – винаги искаше да чуе как звучат. Инструмент си направи от капачка на дезодорант, рибарска корда и колофон... Проверяваше всичко как звучи.“

Житейските уроци от проф. Добри Палиев двамата гости в студиото определиха така: „Да не се предаваме. И да умеем да правим от нищо нещо.“ – казва дъщеря му Мария Палиева. Христо Йоцов добавя: „Това, че бях негов ученик, изключително много ми помага да бъда учител.“

  • Интервюто на Светослав Николов с Мария Палиева и Христо Йоцов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
Подобни