Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Party Time

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Музиката се лееше от душата му... Тридневни тържества за 75-ата годишнина от рождението на Отис Рединг

Днес Отис Рединг щеше да навърши 75 години – музикантът, дал ни Respect, These Arms of Mine, Try a Little Tenderness, I've Been Loving You Too Long… Ако не беше онова злополучно пътуване със самолет между два концерта през 1967 г., само няколко дни след като записва своята най-популярна песен (Sittin’ On) The Dock of the Bay. Отис Рединг е Краля на соул музиката!

С Отис IIIОтис Рединг с Отис III

В почит към Отис Рединг семейството му организира тридневни тържества в града, в който той израства – Мейкън (роден е в Досън, но когато е 3-годишен, майка му и баща му вземат решение да се преместят в по-големия град). Синовете на Отис Рединг – Декстър и Отис Рединг III, които през 80-те свириха с Марк Локет в групата The Reddings, както и други музикални легенди, сред които близкия му сподвижник Стив Кропър и Еди Флойд, ще пеят и свирят на възпоменателен концерт на 11 септември в най-голямата зала. Това ще е венецът на тържествата, като преди това днес на площади в града минувачите ще слушат музика на живо, а в едно от градските кина ще бъде прожектиран документалният филм Unsung, The Story of Otis Redding. В местния музей се открива фотоекспозиция с архивни кадри, а вечерта в събота ще се проведе пикник под звездите, озвучен от записи на концертни изпълнения на музиканта.

Снимка: Майкъл ОхсСнимка: Майкъл Охс

Отис Рединг е радетел за благоденствие на социално изключените, заплашени от бедност. Затова всички приходи от събитията през тези три дни ще бъдат внесени в бюджета на фондацията, носеща името му. Нейното мото олицетворява вярата на твореца: „Напредък чрез образование, просвещение чрез музика.“ Основният проект на фондацията сега е да гарантира бъдещето на току-що получилото лиценз средно училище в Джорджия Dream Academy – то насърчава детското развитие чрез овластяване посредством изкуството.

„Ако искаш да бъдеш певец, трябва да се концентрираш върху това 24 часа на ден. За нищо друго не трябва да мислиш, освен за музиката.“ Отис Рединг

Присъствието на Отис Рединг в популярната култура дължим на Стив Кропър – движещата творческа сила на звукозаписната компания Stax по онова време. Автор на Knock on Wood и In the Midnight Hour, звезда на филма The Blues Brothers и лидер на групата на Букър Ти – The MG’s, той първи открива потенциала на Отис, пише песни и свири с него, а само пет години по-късно продуцира последния му запис (Sittin’ On) The Dock of the Bay. За тази песен на него и посмъртно на Отис е присъдена наградата „Грами“. Хитът е отличен с още едно златно грамофонче и е една от трите песни на Отис в Залата на славата на наградите „Грами“.

Със Стив КропърОтис Рединг със Стив Кропър

„Отис? О, Боже! Отис бе уникален! Ако сложите в буркан малко от Сам Кук и малко от Литъл Ричард и разтърсите, ще получите Отис Рединг. През цялото време той осезаемо присъства в мислите ми.“ – казва с любов за съратника си Стив Кропър в интервю за агенция „Ройтерс“ през 2007 г.

Отис Рединг като вокалист на групата на Джони Дженкинс The PinetoppersОтис Рединг като вокалист на групата на Джони Дженкинс The Pinetoppers

Когато иска прослушване в Stax, Отис пее в групата на Джони Дженкинс The Pinetoppers, в която първоначално попада като шофьор на музикантите. В този съдбовен момент през 1962 г. съставът е в студиото, за да направи записи с тамошните инструменталисти. 21-годишният младеж вече има богат опит в музиката – започнал е да пее в църква от съвсем малък и след това редовно печели местни певчески конкурси за деца. До Кропър достига чрез барабаниста на The MG’s Ал Джексън. Останалото е любов на мига, както разказва Стив Кропър пред „Ройтерс“: „Стояхме пред звукозаписното студио. Отпред спря кола с регистрационен номер от Джорджия. От шофьорското място излезе висок едър мъж, извади ключовете от таблото, отвори багажника и започна да измъква усилватели и микрофони. Помислих си, че това е почитател на Джони Дженкинс, който му помага при пътуванията – шофира или му асистира. Но всъщност той бе вокалистът на групата, а ние не знаехме това. Когато разбрах кой е, му казах да изсвири и изпее каквото и да е. Отговори, че не свири на пиано, а само малко на китара. Тогава седнах на пианото, той поиска да засвиря „един от онези църковни акорди“ и запя These Arms of Mine... В този момент целият настръхнах.“ Кропър веднага вика съоснователя на Stax Джим Стюарт: „Джим го чу и възкликна: „Трябва да запишем това на мига!“ Така и сторихме, а на следващата сутрин записахме за Б страната Hey Baby. Такъв беше Отис Рединг. Това бе първият му запис, а после направи един след друг 17 хита.“

Снимка: Жан Пиоер ЛьолоаСнимка: Жан Пиоер Льолоа

От These Arms of Mine в световен мащаб са продадени над 800 000 екземпляра. Десетилетия след създаването си тя набра нова популярност, когато бе включена в саундтрака на филма „Мръсни танци“ с Патрик Суейзи и Дженифър Грей през 1987 г. Сред големите постижения на Отис Рединг е песента Respect, която той изпява през 1965 г., а през 1967 г. Арита Франклин я прави емблематична за репертоара си и печели с нея две награди „Грами“. Във версията на Кралицата песента е включена в Рокендрол залата на славата и в архива на Конгресната библиотека. Самият Отис Рединг е въведен в Рокендрол залата на славата и в Залата на славата на авторите на песни, посмъртно е удостоен с „Грами“ за цялостни постижения.

„Той бе по-голям от живота. Не мисля, че има друг музикант, с който съм работил, който да е оставил по-голям отпечатък върху музиката. От всички велики творци, прекрачили прага на Stax, Отис бе единственият изпълнител, който всички – музикантите, секретарките, всички служители – го очаквахме с нетърпение да дойде на работа. Когато си с него, знаеш, че си с най-близък приятел. Той те кара да се чувстваш желан, да се чувстваш нужен…“ – казва за него сега Стив Кропър в интервю за „Билборд“.

С Нина СимонОтис Рединг с Нина Симон

В студиото песните се изливат от само себе си. В интервю за Melody Maker, публикувано на 17 септември 1966 г., Отис Рединг разказва: „Ставаме сутринта и в 12 ч. сме в студиото. Пишем песните на място – нищо не подготвяме предварително. Работим до 9 вечерта. Прибираме се у дома, почиваме и спим. Всеки има време да си помисли добре за това, което прави. След това на другия ден сме отново в студиото в 12 ч. – винаги в 12! – свежи и с много нови идеи. Това е.“

Hard to Handle, I’ve Been Loving You Too Long, Try a Little Tenderness са сред другите прочути песни на Отис Рединг. Само за 5 години от 1962 г. до смъртта си през 1967 г. създава близо 20 хита, които излизат в едва шест албума. И приказката свършва с (Sittin’ On) The Dock of the Bay, с която той посмъртно за първи път оглавява класациите през 1967 г. За историята на създаването на песента през 2013 г. в интервю за телевизионното шоу на китариста Рони Уд (от „Ролинг стоунс“ и групата на Джеф Бек) Стив Кропър разказва: „Когато идваше в града, Отис отсядаше в хотел, обаждаше ми се и отивах при него да пишем песни – понякога по цяла нощ, а на следващия ден влизахме в студиото и записвахме. В този случай той ми звънна от летището: „Само проверявам дали си в студиото. Направо идвам.“ Влетя с думите: „Кроп, взимай китарата! Имам хит!“ И започна да свири и да пее: „Седя по изгрев слънце, ще съм тук и по залез. Гледам как корабите влизат в пристанището, ще ги видя и как отплават…“ Беше започнал да пише песента в лодката-къща на продуцента Бил Греъм в Саусолито. Останалата част от текста написах, описвайки живота му: „Напуснах родния дом в Джорджия…“ и т.н. Отис така и не чу как звучи песента с електрическа китара, защото когато записвахме, свирех на акустична. В петък вечерта изсвирих в студиото партията на електрическа китара, в понеделник щях да му пусна записа, но той не доживя това…“ Отис Рединг загива на 26-годишна възраст при самолетна катастрофа. В автобиографията си Джеймс Браун си спомня, че го е помолил да не пътува в това лошо време, но музикантът не го послушва. При катастрофата оцелява само един от музикантите от групата на Рединг The Mar-Kays.

„Двамата с Отис знаехме, че песента е хит. Когато я записахме – а това беше две седмици преди да загине, просто усещахме, че сме уцелили в десетката. Говорихме за постпродукцията, за детайлите, за бек вокалите… Казах му: „Вместо да викаме някой случаен, когато си тръгнеш по-следващата седмица ще работя с Staple Singers и знам, че на тях много ще им хареса да запишат бек вокалите.“ Той отвърна: „Страхотна идея! Така да направим!“ И тук оставихме нещата… После ми хрумна да включа чайките и вълните на океана, както и електрическата китара. Той не чу нищо от това, само суровия запис… Мнозина казват, че песента нямаше да стане толкова голям хит, ако не беше смъртта на Отис. Е, може би нямаше да е толкова огромен, но знаехме, че е хит. Но нямаше как да знаем – нито той, нито аз – че думите на песента ще оставят толкова траен отпечатък върху живота на толкова много хора. Защото хората просто се свързаха с нея. Песента е за Отис. Каквото и да кажа за него, няма да е достатъчно силно.“ – казва днес Стив Кропър пред „Билборд“. (Sittin’ On) The Dock of the Bay е за това как, когато не виждаш перспектива в живота, не бива да се потискаш, а да дадеш лекота на сърцето си – то ще ти посочи как да продължиш напред.

В имението си край МейкънОтис Рединг в имението си край Мейкън

В чест на музиканта, създал толкова хубави песни, насърчил към житейска смелост толкова много хора, помогнал за развитието на ритъм енд блус музиката, разкрил потенциала на афроамериканците в мрачни години на сегрегация, в музея на наградите „Грами“ е представена възпоменателна изложба. Изпълнителният директор на музея Боб Сантели казва за таланта на Рединг: „Един от най-великите соул певци на Америка, той хвърли мост между рок и соул музиката в средата на 60-те. Неговите почитатели бяха чернокожи и бели. Той вярваше, че музиката е световен език, който може да ни свърже всички нас.“

Източник на всички снимки: фейсбук профила на Отис Рединг, поддържан от неговото семейство

Подобни