Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Няма граници за надеждата в изложбата на Добрин Кашавелов за живота на бежанците у нас

Колко напразни са нашите страхове, колко глупави са нашите предразсъдъци – в това може в цялата си чистосърдечност да ни убеди Добрин Кашавелов с изложбата „Граници на надеждата“ за живота на бежанците в България, представена в Галерията на открито в Градската градина. До края на месеца можем да опознаем затворения зад оградите на бежанските центрове у нас свят на хората, очакващи решение на исканията си за убежище. Изложбата се откри в навечерието на Световния ден на бежанеца – 20 юни, и е част от събитията, които организира по този повод у нас българският офис на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Междувременно в годишния си доклад организацията посочи, че никога досега в човешката история не е имало толкова принудително разселени хора по света, а броят им скоростно се увеличава. Бежанци сега са 60 милиона души, като за изминалата година увеличението на броя им е с 14 милиона. През последните две години България е приела 25 000 търсещи закрила.

„За мен държавите имат граници, а надеждата – не. Тези хора са принудени с всяка граница, която преминават, да подлагат на изпитание своята надежда. Нарекох така изложбата, защото България е първият им контакт с Европейския съюз на идване от Сирия. Чрез снимките давам свидетелство за това, което видях, в тях съм отразил това, което усещам. В края на селекцията разбрах, че 90% от най-силните ми кадри са снимки на деца. Не съм го търсил преднамерено. Тази надежда до голяма степен е свързана и с тях – за това, което те ще са готови да направят, когато пораснат. Тези деца са преждевременно остарели. Когато ги наблюдавах преди да ги снимам, усещах, че техните очи не са така жизнерадостни, както очите на техните връстници. Само можех да си представя какво са видели те...“ – разказа Добрин Кашавелов в интервю по bTV Radio.

 

Очите на бежанците са видели войната, убийствата, опасностите по пътя. „Тези хора търсят спокоен и нормален живот. Когато говоря с тях, те на последно място казват, че търсят закрила и споделят за своите страхове. Глупаво е днес да имаме предразсъдъци. Всички сме заедно – дали тук или в Сирия, това, което се случва, се отразява на всички.“ – обяснява своята идея Добрин Кашавелов. Надеждата, за която той разказва в своите снимки, е не само за търсените от бежанците възможности да живеят в мир и без страх от преследване. Това е надеждата, която можем да решим дали да дадем или да отнемем. Реакцията ни на житейските съдби на бежанците ни показват както в нашите слабости, така и в нашите силни страни. „От началото на бежанската криза ние като общество извървяхме голям път. Стана ясно, че има много хора, които проявяват съпричастност и се опитват да им помогнат.“ – казва в ретроспекция Добрин Кашавелов.

Поставяйки по силата на закона бежанците зад огради и далеч от нашия поглед, ние се лишаваме от възможността да ги опознаем, да развием чрез тях усещанията си за света, да проявим добротата, на която сме способни. Сега обаче чрез изложбата „Граници на надеждата“ в центъра на София тези хора със своите истории – с преживяното, с живота им сега и със своите мечти за бъдещето, стават част от нашето ежедневие. „Ние гледаме новини, но не можем да усетим мириса на войната. Тя достига до нас по-скоро като статистика. Когато обаче срещнеш някой, който го е преживял, той няма как да го скрие, можеш да го прочетеш в очите му. Искам да покажа тези хора и това, което те са видели, като едно усещане. Няма как да усетим войната, защото, слава Богу, не сме във война, не ни грозят такива опасности. Просто трябва да сме добри и да разбираме хората.“ – казва Добрин Кашавелов в интервюто на Светослав Николов в предаването „За София“ по bTV Radio. Работата по документирането на свидетелства за живота на бежанците оставя отпечатък върху автора: „Научих се да уважавам живота на другите и историите на всеки човек. Няма нужда от деления – всички хора от всички краища на света сме едни и същи. Всички разделения, огради и мрежи са плод на неразумната човешка природа. В тях няма нито бъдеще, нито смисъл.“

Топлина
Бяхме в лагера в Харманли. Навън беше студено, зимата не искаше да си отиде. Видях това малко сирийско момче и в първия момент помислих, че си играе. После забелязах, че всъщност иска да се стопли, палейки упорито тъжна купчина от изсъхнали листа. Шумата беше влажна, създаваше повече дим, отколкото топлина. Кашляйки, то продължаваше да пали листа. Снимах около 40 минути, а като приключих и го оставих, то още изгаряше шумата, опитвайки да се стопли...
– Добрин Кашавелов в сп. „8“

„Граници на надеждата“ на Добрин Кашавелов е за откритите сърца, които могат да отворят и нашите. Тя е за страха, толкова излишен в нашия живот, и за надеждата, която толкова всеотдайно можем да даваме.

В друго събитие по повод Световния ден на бежанеца българският офис на Върховния комисариат на ООН за бежанците представя в галерия Credo Bonum на ул. „Славянска“ №2 благотворителната изложба „Животът на Хана“, в която серия графики пресъздава знакови моменти от тежкия път на бежанците към нужното им убежище. Етюдите са част от проекта „Животът на Хана“, който достигна до нашето внимание от билбордове в София и от страниците на списания, разказвайки ни истинската история на бежанка от Сирия. Вдъхновени от първоначалната визия на кампанията против ксенофобията „Погледни бежанците с други очи”, в рамките на близо девет месеца професионалният илюстратор Иван Янчев и арт екипът на българска творческа агенция графично вплитат истински случки от съдбата на жената в илюстрации по дрехата и забрадката ѝ. Историята на Хана (сменено е само името на героинята) започва от родния Алепо в Сирия, където домът ѝ е взривен от бомба, минава през жестокото убийство на съпруга й, за да достигне тя с децата си до България и родните центрове за настаняване на търсещи закрила. Входът за продължаващата до 5 юли изложба е свободен, но всеки може да участва с откупка или с дарение, като със средствата Българския червен кръст ще помогне за по-добрия живот на бежанците у нас. bTV Media Group е медиен партньор на изложбата.

Зад образа на всеки бежанец стои човек със съдба, с която всеки може да се свърже, връщайки се към моментите, когато сме прибегнали до бягството като начин за спасение. За Световния ден на бежанеца говорителят на българския офис на Върховния комисариат на ООН за бежанците Борис Чеширков каза в интервю на Светослав Николов по bTV Radio: „Това е денят, в който искаме да припомним, че бежанците са много смели хора. Те са подложени на нечовешки унижения, за да избягат от своята страна, но са издръжливи, за да достигнат до страна на убежище, страна на сигурност. Това са майки, бащи, медицински сестри, наскоро се срещнах с момче, което е било оператор в сериозна телевизия в Сирия... Виждал съм немалко инженери, медицински работници, пекари. Когато говориш с бежанец, той ще ти разкаже с какво се е занимавал, а след това – какви са причините да напусне дома... Ние навлизаме в нова ера, в която разселването е толкова огромно и съществено, че с решенията, с които ние разполагаме, не можем да разрешим проблемите. Много е важно да покажем човешкия облик, човешката история, да покажем, че това може да бъде всеки един от нас. Важно е да разказваме такива истории, да го правим заедно, за да има обществен диалог и задълбочена дискусия, в резултат на които да направим тази крачка напред, в която да приемем без притеснение, без нетолерантност тези, които бягат, защото нямат избор, и се нуждаят от малка подкрепа, за да бъдат самостоятелни и да станат продуктивна част от нашето общество. Сега, когато целият свят е подложен на такава огромна хуманитарна катастрофа, трябва да помним, че трябва да бъдем хора, да запазим нашите ценности, които са основани на зачитане на правата на човека, приемственост, търпимост и подаване на ръка, за да можем с малко помощ да дадем шанс на човек, който е избягал и е изгубил всичко.“

Снимки: Добрин Кашавелов за Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR). Фотоси от изложбата са публикувани и в новия броя на сп. „8“, на което той е автор

Подобни