Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Основите на графикатурата са запазени за поколенията: проф. Иван Газдов дари на Държавна агенция „Архиви“ свои творби и документи

280 творби и много лични документи дари на Държавна агенция „Архиви“ видният ни график и плакатист проф. Иван Газдов. Така създателят на графикатурата дава възможност за съхраняване на историята на стила и за осигуряването на постоянен публичен достъп до материали, проследяващи развитието му. Вече на над 20 години, графикатурата съчетава в името си „графика“ и „тур“. Като „вълшебното графично пътешествие“ я описва за една от изложбите си нейният създател. Част от дарените творби, заедно с описващите контекста лични документи, са подредени в експозицията „Проф. Иван Газдов – Рицарят на черното и бялото“ в Изложбена зала „Архиви“ на ул. „Московска“ № 5 в София. Тя може да бъде разгледана до 29 октомври включително, входът е свободен.

Автопортрет

От замисъла до осъществяването на идеята за дарението изминават няколко години. Проф. Иван Газдов избира произведенията сред над 3000 отпечатъци от различни цикли. „Проблемът бе не само от всеки цикъл да има по нещо, но и творбите да са основополагащи, за да покажа развитието на стила в графиката.“ – каза авторът в интервю по Джаз ФМ.

„Марна вода“ от цикъла „Нещо е излишно – нещо не достига“

Първият цикъл в графикатурата е „Нещо е излишно – нещо не достига“ със 104 притчи за началото на Света, в които чрез образите „всичко се случва сега и накуп пред очите на зрителя“. „И в заглавието има малка ирония към това какво е околността, която ни обгражда, и в сравнения с нея – животът, който осъществяваме художниците в изкуството.“ – посочва проф. Иван Газдов. Вторият основоположен за сърцевината на стила цикъл е „Кавър-класик графикатура“ с варианти по класически картини на европейски художници. „Той е жест към уважаваните и обичани от мен гении, не трансформирано през иронията и карикатурата, а чрез изразяване в графичен стил на възхищението ми от тях.“ – описва ги проф. Газдов. Следват произведения от аналатичината и синтетичната графикатура.

Дарението на творби е придружено от предоставянето на стотици лични документи, които описват контекста. Част от експонатите в изложбата са от архивни единици на други личности – книги с автографи, покани за изложби. Гледаме снимки, четем статии във вестници и списания. В предговор към каталог Радой Ралин пише за проф. Иван Газдов: „Тъкмо тази негова почтена отдалеченост от обекта на неговия гняв го избавя от битовизма и екзотиката.“ За пълното вникване в действителността, което априори отдалечеността изисква, проф. Иван Газдов коментира: „Забелязал съм у себе си особено чувство на отношение към всичко, което мога да нарисувам. Според мен в изкуството е важно това, което съдържа отношението на творца. Вдъхновението някъде се иронизира, другаде се възвеличава, но то съществува. Един начин е художникът да работи по измислена от него формула. При моя начин на работа – това е нещо, което не може да се формулира, не може да бъде разказано и обяснено – то идва отнякъде и работата започва.“ – разказва за творческата искра проф. Иван Газдов. В нейния пламък се убедил случайно, когато поради житейски обстоятелства възторгът от работата („идването“) се прекратил: „Това е много мъчителен период, в който човек осъзнава, че нещата в изкуството не са толкова прости и схематични, не са чак толкова въпрос само на труд и на работа, а на специализирано вдъхновение, което те обзема.“

Проф. Иван Газдов и Радой Ралин се сближават при работата по планираната да бъде издадена през 1982 г. книга „Приятно ми е“. Към преводите на сатирични стихове художникът трябва да направи петдесет илюстрации. Изданието е спряно, но са направени две изложби – в Дома на киното в София и в Дома на хумора и сатирата в Габрово. Книгата излиза едва през 90-те под заглавието „Смей се, палачо“, като буквата „а“, отграничаваща я от търсената аналогия с „палячо“, е графично изобразена като ритнат стол.

С цел издаване на албум Радой Ралин прекарва два месеца в ателието на художника и му задава 246 въпроса. Разговорите са записани на магнетофон, а след това е свалена стенограма, която е част от дарението и може да се види в изложбата. „Неговите въпроси за мен бяха много по-важни, отколкото моите отговори. Защото се срещнах с особен човек, много задълбочен и със внезапен и странен поглед върху всички въпроси в изкуството – и за кино, и за музика, за всичко. Тази връзка ме обогати невероятно много и много му дължа, че отдели време просто да наблюдава моите работи. Той бе наблюдаващ човек, което също ми помогна много.“ – казва за Радой Ралин проф. Иван Газдов. Той цитира пример за отправена от сатирика бележка върху формата и изразява благодарност: „Той бе човек, който разбира, че единството на работата трябва да бъде основополагащо, защото в тези времена, в които нещата са толкова разнообразни и натрупани в областта на изкуството, нещо, за да бъде оценено, то трябва да бъде доста силно само по себе си.“

Вляво – „По стълбата“ от „Нещо е излишно – нещо не достига“, вдясно – „На работа с песен“ от цикъла „Бързо перо“ (25 графикатури, 2016 г.)

Проф. Иван Газдов е професор в катедра „Плакат и визуална комуникация“ на Националната художествена академия, а също и бивш ректор. В галерия „Академия“ виждаме негова творба в изложбата „115 години графика в НХА“. „Композиция“ идва с възхищението от съзиданието, с идеята за израстването на личността чрез това, което строи, за да се вгради в света. В коментар проф. Иван Газдов припомня цитат на Жорж Папазов от изложбата „Невидимото в изкуството“ в галерия „Райко Алексиев“: „Светът на изкуството е паралелен свят.“ Графикът отбелязва, че днес това е обичайна истина, но когато са били произнесени, думите са възприети като откровение. „Вграждането на човека в света става чрез битовия живот и чрез живота в изкуството, които са свързани, например чрез изкуството на плаката. Аз съм доволен, че успях да вляза в категория на графичност, която е много трудно достижима, понеже моята мъка и труд са били много големи, докато постигна тази концентрация и изчистеност – форма, която стои без да разсейва. Тази форма се забожда в съзнанието на хората – доста разпиляно и обременено, особено сега с образната инвазия отвсякъде с непрестанните екранни превъплъщения, с образи, които излизат ежедневно и човек ги ползва без да иска или ги наблюдава. За да остане и да се запомни нещо, то трябва да дойде по системата на изчистване на нещата до такава степен, че да останат като символ на това, което искаш да кажеш. А това, което искаш да кажеш, не е някакво изречение, а вътрешна същност. Това е преливането от едното в другото.“

За реализацията на дарението проф. Иван Газдов благодари на председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев, на Стефка Петрова – директор на Централния държавен архив и на обработилата фонда Иванка Гезенко за тяхното възхитително отношение към идеята. Произведения на проф. Иван Газдов, съхранявани от ДА „Архиви“, можете да видите и в „Арт архив“.

  • Интервюто на Светослав Николов с проф. Иван Газдов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Снимки: авторът

Подобни