Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Паметта за Борис Христов е паметта на народа ни: „Юлангело” я връщат и запазват в албума и концерта-лектория „Борис Христов – посланик на българската песен”

На 19 януари 1942 г., на прием в царския дворец след богоявленския водосвет, Борис Христов изпълнява пред цар Борис III песента „Легенда за страшния канъ Крумъ”, отговаряйки на молбата на своите колеги от хора на храм „Св. Александър Невски” и от хор „Гусла”. Впечатлен от таланта на 28-годишния младеж, монархът отива при него и го пита кога и в коя роля може да го гледа в операта. Борис Христов отговаря, че не пее професионално – той е юрист и вече дори е започнал своята практика. Няколко дни по-късно в дома на Борис Христов пристига известие от царя, че предоставя на младия талант стипендия да развие певческите си заложби в Италия. Към този момент от миналото и към още истории, свързани с най-големия ни оперен певец и с нашия народ, хор „Юлангело” ще ни върне днес от 19 ч. в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където при свободен вход ще представи концерт-лектория за премиерата на албума си „Борис Христов – посланик на българската песен”. Екземпляр от диска всеки от публиката ще получи като подарък.

Обложката на албума на Юлангело: Борис Христов - посланик на българската песенОбложката на албума на „Юлангело” „Борис Христов – посланик на българската песен”

Заглавието на албума отразява любовта на Борис Христов към родината и неговата мисия за запазване на историческата памет – стремеж, който „Юлангело” изразяват и с този свой проект. То припомня проблемните взаимоотношения между Борис Христов и българския комунистически режим. Преди да започнат греховния си флирт с него, властите не допускат певеца да се върне в страната дори за погребението на по-големия си брат Николай (офицер, който като юноша също е пял в хор „Гусла”) и на баща си Кирил Христов Совичанов. На Борис Христов е позволено да си дойде едва за да изпрати в последния й път майка си. Изправен пред враждебно настроените комунистически управници, певецът, който винаги е бил радетел за българската песен, отправя многократни молби, подкрепени от молби и от страна на голямата му любов от времето преди да емигрира – Пенка Касабова, официално да му се даде възможност да представя българската музика по света. Така Министерството на информацията и на изкуствата го „натоварва” да разпространява и популяризира българската песен в Италия, Франция и Австрия. Това е родолюбецът Борис Христов, както „Юлангело” ни го представят в този албум и концерт.

Служебна бележка от Министерството на информацията и на изкустватаСлужебна бележка от Министерството на информацията и на изкуствата

Работата по проекта, връщащ и запазващ историческата памет, вокалната група започва през 2014 г., когато чествахме 100 години от рождението на Борис Христов. Дискът съдържа основно народни песни, които е пял бащата на Борис – ерудитът, възрожденецът и просветен деец Кирил Христов Совичанов. Битови и любовни, но в мнозинството си – патриотични и юнашки, тези песни пазят историята на нашия народ. Едва година преди смъртта на Кирил Совичанов, през 1960 г. акад. Николай Кауфман ги записва от него случайно, без предварително да знае кой е този възрастен певец. Мечтата на Кирил Христов Совичанов е била да успее да предаде поне 1000 песни, но времето не стига. Акад. Николай Кауфман записва около 300 – сред тях са песни, за които Кирил Христов Совичанов разказва, че са били пяти от Апостола на свободата Васил Левски, а също и песни по текстове на Добри Чинтулов, Иван Вазов, Христо Ботев, Петко Славейков, Йоаким Груев, Филип Симидов, Христо Матов, Христо Мавридов. Това са песните, с които Кирил Христов Совичанов е възпитал синовете си Николай и Борис. Те са за защитата на общността, за силата й, за подкрепата, която можем да дадем един на друг. Дълги години те са били забравени, но сега имаме възможност да ги чуем в албума и на концерта-лектория „Борис Христов – посланик на българската песен”.

Кирил и Райна СовичановиКирил и Райна Совичанови

Историята, към която с проекта си музикантите от „Юлангело” ни връщат, сама се разкрива пред тях в изследователската им работа по албума. Нотите на „Легенда за страшния канъ Крумъ” Пламен Бейков – ученик заедно с Мариана Цветкова от последния клас на Борис Христов, случайно открива в дома на певеца в Рим. Една вечер след концерт в италианската столица, развълнуван от завръщането си в мястото, където е получил ценни уроци за музиката и живота от големия бас, Пламен Бейков започва да преглежда архива му и намира изчезналата за света повече от седем десетилетия песен.

Сред забравените досега песни в проекта на „Юлангело” за Борис Христов е и „И след тисяща години”. Йоаким Груев написва текста й по случай първото честване през 1860 г. на светите братя Кирил и Методий. Совичанов разказва на Кауфман, че това е била популярна американска революционна мелодия, която по онова време много се е пеела по българските земи. Няколко десетилетия по-късно тя става химн на Съединените щати.

И тъй като първият контакт на мнозина с музиката на Борис Христов е с неговите църковни песнопения, в „Борис Христов – посланик на българската песен” „Юлангело” изпяват и пет молитви, в някои от които се включва вокален ансамбъл „Св. Троица” – гр. София с диригент Елиянка Михайлова – участници и в празничния концерт днес. Тези песни са вярата на Борис Христов, която вдъхновява неговите наследници, вярата, която поставя началото на всяка наша година с „Многая лета”.

Борис ХристовБорис Христов

В представянето на новия си проект „Юлангело” не успяват да реализират замисъла си да повторят историческите събития в тяхната пълна автентичност – Националната художествена галерия, която се помещава в царския дворец, отказва домакинство на събитието. То ще се проведе в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, който са завършили Кирил, Николай и Борис Христови. По съдбовно стечение на обстоятелства се оказва, че час преди концерта фотодокументална изложба за живота и музикалното наследство на Борис Христов във фоайето на Ректората открива Педагогическият фактултет съвместно с „Общество Борис Христов”. Тя представя фотоси от 45 от неговите оперни роли, записите му, афиши за постановки с негово участие, както и благотворителната му дейност – Борис Христов дарява къщата си в Рим за Български културен институт, а бащината къща в София – за музей на операта.

Афиша за концерта-лектория днесАфиша за концерта-лектория днес

Албумът „Борис Христов – посланик на българската песен” на „Юлангело” (Юлиян Периклиев, Андрей Захариев, Георги Къркеланов, Пламен Бейков, Петър Петров, Младен Младенов, Георги Еленков, диригент – Йосиф Герджиков) е записан с финансовата подкрепа на Министерството на външните работи и в партньорство с Института за изследване на изкуствата към БАН, Българския културен институт в Рим, община Кюстендил и Театъра на българската армия.

Снимки (без обложката на албума и афиша): личен архив на Борис Христов в Българския културен институт в Рим.

Подобни