Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Джаз по желание

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Празнуваме 80 год. от откриването на зала „България“ със Софийската филхармония, клавирно дуо Аглика Генова – Любен Димитров и Людмил Ангелов

С програмата, с която преди 80 години е открита зала „България“, Софийската филхармония днес ще отпразнува годишнината, а солистите са клавирно дуо Аглика Генова – Любен Димитров (носители на наградата „ЕХО класик“ за тази година) и виртуозът на пианото Людмил Ангелов. На диригентския пулт застава директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров. Началото на събитието е от 19 ч. Джаз ФМ е медиен партньор.

Зала „България“ е открита през 1937 г. като част от архитектурен комплекс, изграден от Чиновническото кооперативно взаимнозастрахователно дружество. Проектът е на известните архитекти проф. Станчо Белковски (1891 – 1962 г.) и Иван Данчов (1893 – 1972 г.), завършили в Берлин, автори на редица проекти като сградите на „Алианс Франсез“, Германското училище (днешната Национална музикална академия), Кинотеатър и хотел „Балкан“ (сега – Младежкия театър). Сградата е един от примерите на модернизма в българската архитектура и през 1978 г. е обявена за паметник на културата.

Откриването на комплекса през 1937 г. е с концерт на Българската държавна филхармония под диригентството на Цанко Цанков, със солисти Димитър Ненов, Люба Енчева и Панчо Владигеров и с участието и на френския органист и композитор Жозеф Боне. Изтъкнатият музиколог проф. д-р Стоян Брашованов, директор на Държавната музикална академия, произнася следното слово:

Особена чест ми е да ви засвидетелствувам, че вълнение на празнична радост и на възторжена признателност изпитват в този час всички, които с любов, труд и себеотрицание са се посветили на музиката – изповедницата на най-чистото и същевременно най-съкровеното у човека. Възникнала някога из религиозен обряд, трудова общност и задружен бит, тя и днес – след вековно художествено съзряване и обособяване – не е изневерила на своята социална първоприрода. Благодарение на това, че звукът и ритъмът пряко покоряват всички, които догонват, музиката винаги упражнява масово въздействие и постига колективно възприемане. Затова тя непосредствено твори общност между хората, затова и обратно – всяка единно вдъхновена общност постига върховен израз в музика, именно затова музиката е отвъд всяка човешка ненавист и вражда.

Безсъмнено музиката като мощно и все пак безкористно средство за упражняване в единочувствие е насъщна потреба за съвременното общество, предвид на нарушеното морално единство сред него. Ако бленуваният социален мир и мирът между народите не е някаква съзнателна самоизмама у културния човек, то той – мирът – предполага преди всичко взаимно вживяване, опознаване и уважение. А това именно върши музиката пряко и безобидно, както между обществени слоеве, така и между народи.

Но музиката, колкото и да вирее на международна почва, никне само из дълбоките недра на самоосъзнати и духовно съсредени народи. Никъде и никога не е възраствала художествено-музикална култура освен върху народно-песенна култура. А това говори много тъкмо нам, които дирим онова, що ни единно и властно обнадеждява, възвисява и сплотява. Безспорно, народната ни песен и художествената ни музика, която расте из нея, са годни да градят и утвърдяват народното единство в душите ни. Нашата народна песен и народностно вдъхновената ни художествена музика има тепърва да изпълняват върховното си обществено призвание.

В услуга на това се открива тържествено този великолепен дом за мир, радост и родолюбие чрез музика. Дело на стопанска организация, която изповядва общественото си предназначение с девиза „Един за всички и всички за един”, този дом, окичен с гордото име „България”, се обрича да служи чрез музика за душевно възвисяване и волево единение сред българското общество и по този начин да сътрудничи за обезпечаване мир на отечеството ни.

Служителите на музиката у нас, които досега в творчество и изпълнение проявиха усет и почит към чуждото и вярност и вдъхновение по отношение на родното, са готови да изпълняват своя дълг и тук. Залог за това е и тази съвършена обстановка за музикално – обществена работа, плод на българското техническо умение и трудолюбие. Но залог за това е и идеята за обществено сътрудничество, изразена в девиз на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество – виновник на тази историческа вечер.

Дано българското музикално творчество и изпълнение със своя разцвет да увековечат концертната зала „България“!

Концертът, с който тържествено е открита залата на 9 октомври 1937 г., започнал с изпълнението на Жозеф Боне на органови творби на Бах – Прелюд и фуга, Шуман – Ескиз, Боси – Ария, и на неговите собствени Концертни вариации. Големите ни пианисти Люба Енчева и Димитър Ненов изсвирили двойния концерт на Бах (създаден вероятно през 1736 г. и считан от някои изследователи за транскрипция на изгубен концерт за две цигулки или цигулка и обой). Прозвучали два хора от хенделовата „Месия“ – „Отроче нам роди се славно“ (For unto Us a Child is Born според либретото на Чарл Дженинс по английския превод на Библията, направен от крал Джеймс) и прочутият финал на втората част на ораторията – „Алелуя“, която от първото изпълнение в Дъблин през април 1742 г. е неизменна част от Пасхалните тържества в целия християнски свят. Самият Панчо Владигеров бил солист в премиерата на неговия току-що завършен Трети концерт, посветен на новата зала. И накрая прозвучала още една емблематична за българската музикална класика творба – Концертна увертюра „Балкан“ на Петко Стайнов, написана в края на 1936 г.

Голямата зала „България”, първоначално с 1470 места, била със специална облицовка, съобразена с изискванията за добра акустика, съгласно препоръките на Херцовия институт за акустични изследвания при Държавното висше техническо училище в Берлин. И до днес тя остава най-добрата акустична зала в София. Едновременно със строежа на залата и съобразен с нейната акустика е изграден голям концертен орган (с четири мануала и 72 регистъра) от фирмата „Зауер“ от Франкфурт на Одер. По време на бомбардировките в началото на 1944 г. залата, органът и двата концертни рояла „Стейнуей“ са разрушени. Залата е била възстановена през 1949 г., но без орган. Едва през 1974 г. фирмата „Шуке“ от Потсдам построява нов орган с три мануала, 55 регистъра, механична трактура и електронна памет за регистрите. Първи органови концерти изнасят Волфганг Шетелих (Лайпциг), Иржи Райнберг (Прага) и Леонид Ройзман (Москва). Първият органов концерт на български изпълнител е на Нева Кръстева на 20 септември 1974 г., първият щатен органист на Софийската филхармония от 2 ноември 1984 г. до днес е Велин Илиев.

Празничният концерт се провежда под патронажа на Президента. Йоан Холендер – една от най-авторитетните фигури в оперния свят, почетен артистичен директор и създател на престижния музикален фестивал „Джордже Енеску“, артистичен съветник на Метрополитън опера и на Пролетния фестивал в Токио, ще бъде почетен гост. Той е най-дългогодишният директор на виенската Щаатс опера, изключително успешен оперен мениджър, откривател на много звезди, сред които и българите Веселина Кацарова, Красимира Стоянова и Надя Кръстева. Самият той не крие пристрастието си към българските музиканти и певци. Само преди дни на официална церемония в Дом „Витгенщайн“ му бе връчена Наградата на Министерството на културата и Почетен знак „Златен век“.

Подобни