Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Джаз ден

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Присъствай и живей! Преодоляваме слабости и добиваме сили в изложбата „Объркана комуникация II: Постреализъм“ на проф. Георги Янков

Да присъстваш и да живееш пълноценно или да се оттеглиш – това е постоянен избор и решението е изцяло в нашите ръце. Творбата EXIsT обявява изложбата „Объркана комуникация II: Постреализъм“ на проф. Георги Янков, която до 12 март можем да разгледаме в ONE Gallery на ул. „Иван Вазов“ № 14 в София. „Това бе първата работа, която даде старта на цялата поредица.“ – разказва авторът в студиото на Джаз ФМ. Изложбата включва осем живописни платна с допълваща серия от произведения върху три метални табли от старовремски легла, чрез които художникът води диалог с масовата култура в началото на миналия век.

Проф. Георги Янков работи в областта на плаката, където, както обяснява той, вицът е водещ. „За творбите е характерна двойнственост на образа – човек вижда поне две неща, след което, надявам се, неговата фантазия, спомени или представи го отвеждат в още по-странни и различни асоциации.“ – описва комуникацията си с публиката авторът. Изпадналото от надписа на вратата S e вече дръжка, която те насърчава да правиш житейските избори в перспективата на действието и приноса.

В тези наши важни решения имаме нужда от споделяне, разбиране и подкрепа. Колко много те са в нашето субективно възприятие, а не в реалната реакция на другите, напомня следващата картина – най-бързо нарисуваната. „На нея е истински герой – Джак Ръселът, който живее вкъщи и непрекъснато те гледа с винаги разбиращ поглед, все едно ще проговори, с типичното повдигане на вежди, от което изпитваш умиление. „Ето, най-накрая някой ме разбра!“ Което не е точно така. През вековете на съжителство на кучетата с хората животните са развили още един лицев мускул – на веждите. Пред моя герой има половин лимон, отзад сред листа в тъмното е другата половинка. Ти го питаш: „Къде е другата половина, Джаки?“, а той те поглежда въпросително: „Ти сега мен ли ще питаш?“

В центъра на изложбата са три изрисувани табли от стари легла. Образите върху тях са в непрестанен диалог във времето и с нас – какви сме, какви искаме да бъдем, как се виждаме в своята реализация. Само в сънищата и мечтите ли сме в състояние да надмогнем ограниченията, да сме всесилни? Да си супергерой лично усещане ли е или го прочитаме през образа, който създаваме у другите и те го отразяват към нас? Ако до нас светът достига предаден ни в черно и бяло, в състояние ли сме да видим неговите цветове?

Пространството около и между таблите е зала с емоционални огледала. Самата история на платната – креватни табли, разказва за предприемчиви хора отпреди 100 години. На една от основите художникът открива табелка на производителя – „Братя Габровски“, а фирмата им се е наричала Креватна фабрика „Изкуство“. Когато проверява в интернет, открива, че малко преди 9 септември те дори са започнали да правят автомобили, като внасяли по Дунав от Германия двигатели на „Опел“.

„На креватите има сладникави изображения на ангелчета-херувимчета, които са били част от масовата култура тогава. От другата страна със съвременния материал на поп културата – спрей, нарисувах характерната за днес представа за масовия вкус. Така на едната табла се появиха разтворени решетки, на другата – Батман, на третата – черно-бял телевизор. Идеята е за бягство, което винаги осъществяваме в съня си.“ – разказва за съчетанието на образите художникът и ни връща към заглавието на изложбата – „Объркана комуникация“.

„Всички искаме да сме супергерои. В реалния живот по-често не успяваме, но се появиха средства за комуникация, в които всички можем да постигнем това – социалните мрежи. Престанахме да общуваме непосредствено, има раздвояване на нашия образ, на идентичността ни. Това е едно от намигванията в изложбата.“ – отбелязва Георги Янков.

Оттук произтича грешната реализация на вътрешния ни импулс да разполагаме себе си в центъра и да сме постоянно свързани с хората около нас. Наистина ли успяваме или търсим илюзорно спасение в социалните мрежи? Една кана с обърнат чучур вместо да ни влее в света налива още и още в нашето его. „Това е визуален абсурд. Като наклониш каната, течността се изсипва обратно в нея. Иронията е към всички, които се самоснимаме. Селфито е тази себедостатъчност да се показваме в социалните мрежи. Ти си в момента там, изживей мига, недей да се снимаш и да се показваш на приятелите!“ – подсказва авторът.

И добавя, че с тази творба дава своя отрицателен отговор на обичайното твърдение, че няма нищо случайно. Повод му дава скорошна защита на магистрите в Националната художествена академия, когато се дипломира студентка на над 30 години. Тя цял живот е искала да се занимава с живопис, а нейните родители са я спирали с настояване да учи нещо сериозно като икономика. Завършва желаната от родителите й специалност, но след това следва вътрешния порив и магистратура в НХА. „Замислих се, че станах художник случайно. Като всяко дете обичах да рисувам и когато с родителите ми ходехме на гости, те ми даваха един лист да се занимавам. Един ден приятел на баща ми – художник – видя какво правя и му каза: „Знаеш ли, това момче го бива, пусни го някъде да рисува.“ А аз съм от лекарско семейство – и баща ми, и дядо ми се казват като мен и са специалисти УНГ. Ако не се беше появила тази ситуация, сигурно щях да бъда трето поколение лекар.“ – казва през смях художникът.


В изложбата той води диалог с прочутата лула на Рене Магрит. В една от трите творби в тази серия виждаме лулата, очертана от контурите на женско тяло с надписа: „Това е лула, Рене.“ Нима всичко на този свят е за наше удобство като консуматори? В коментара си авторът ни връща към подзаглавието на изложбата: „Постреализъм“: „Рене Магрит е един от бащите на сюрреализма. Тази негова творба и до днес се коментира, защото рисува реалистично лула и под нея пише, че това не е лула. Елементарният отговор е, че е така, защото с тази лула не можете да пушите. Провокиран от тази негова визуална закачка, реших да нарисувам женско тяло от кръста надолу. При внимателно вглеждане се разпознава, че силуетът очертава една лула. И аз му отговорих: „Това е лула, Рене.“ Вярвам, че всички веднага ще се сетят за този мой каламбур. Всички се отнасяме в голяма степен един към друг като потребители, но то е заложено в нашето общество. И е голяма опасност. Не можем да бъдем само потребители, трябва да бъдем създатели.“ – призовава художникът.

С „Храмът“ в края на обиколката сред творбите в изложбата проф. Георги Янков адресира преживяването на света в чистотата на личността. Носът на лодката е и върхът на храм, а рибите в морето в смяната на прочита са облачета в синьото небе, което е и спокойно море: „Това е нашата съвест, нашият морал. Не съм религиозен човек, но вярвам. Тъй както всеки път, когато влиза в морето рибарят вярва, че ще хване риба и че ще се върне на брега, така всяка сутрин започваме с вярата, че ще успеем в задачите, които сме си поставили.“

Отскоро проф. Георги Янков има нови задачи, в изпълнението на които му желаем успех. Той застана начело на Националната художествена академия като неин ректор. „Обнадеждава ме подкрепата от моите колеги при избора за ректор, както и реализацията на една мечта, която днес е факт – да имаме филиал на Художествената академия в Бургас. Когато си говорихме тогава с кметството, това бе стара постройка, а днес е модерна сграда, превърнала се в културен център. Основна моя цел сега е емблематичната червена сграда на академията в центъра на София да стане културен център, отворен към цялата общественост – вътре да има представяния на книги, да се изнасят спектакли, да се провеждат концерти и прожектират филми, да има не само една галерия, а две – три, една от които да се менажира от студенти. И третата основна цел е да се продължи реконструкцията на северната сграда, която е в много критично състояние.“ – обобщи първоначалните задачи и следващите планове ректорът на академията.

  • Интервюто на Светослав Николов с проф. Георги Янков можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
Подобни