Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Бележитите гласове

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Смелост в свят на безсмислена жестокост: Хосе Джеймс описва живота чрез музиката на Били Холидей

Повече от иновативна и оригинална интерпретация на песни на Били Холидей в духа на великата певица – Yesterday I Had the Blues на Хосе Джеймс звучи като болка – изстрадана, и излекувана с музика. Самото заглавие посочва болката в минало време – не защото тя отсъства от света ни, а защото сме достатъчно силни да я преодолеем – причинена от човека, да не позволим тя да унищожи човешкото. Също като Били Холидей. Когато, наранени, не отваряме нови рани, за да продължим нишката на страданието, а отговаряме с любов, за да реализираме единствения смисъл на нашето съществуване – да направим света по-добър. Също като Били Холидей.

Разтърсваща музикална изповед на Хосе Джеймс в Yesterday I Had The Blues: The Music of Billie Holiday

Посветеният на Били Холидей Yesterday I Had the Blues на Хосе Джеймс излезе в Япония на 3 февруари, а премиерата бе съпътствана от концертно турне на вокалиста. От този ден изпълнения от албума са и в ефира на Джаз ФМ. Световната премиера ще бъде на 31 март – точно седмица преди на 7 април да отбележим 100 години от рождението на Лейди Дей. За да ни подготви за тази среща, Хосе Джеймс разказа във фейсбук за своето оцеляване в свят на безсмислена жестокост чрез музиката на Били Холидей. Ето и самия текст:

Историята започва преди 34 години в Минеаполис. Аз съм на 3 годинки и се ровя из плочите на майка ми, поставени на рафт ниско долу. Това ми е първият спомен въобще. Спирам за миг, когато виждам красива жена с осанката на кралица и със забодено в косата бяло цвете. Тя не гледа в обектива и излъчва сила, каквато никога досега не съм усещал. Моля майка ми да ми пусне албума и скоро гласът на Били Холидей изпълва хола и се понася из целия ни дом. Сядам и слушам, като ме приковават думите „И Бог да благослови детето, което си има „хизо“ (тук се имат предвид думите „his own“ – „своето“ – Б. пр.). Изобщо не знам какво е „хизо“, но съм убеден, че тя пее за мен. Или за хлапетата, които си имат „хизо“. Каквото и да е – страшно ми харесва!

Превъртаме 11 години напред във времето. Вече съм на 14 години и ми предстои да пристъпя в света на секса, наркотиците и средното училище. Междувременно съм сменил три града и четири апартамента. Животът ме е научил, че каквото и да постигна, ще има хора, които ще се отнасят с презрение към мен заради цвета на кожата ми. Не мога да разбера защо – тъй като половината ми семейство е с бял цвят на кожата. Страшно боли, когато за първи път те нарекат „негър“. Вече знам, че на този свят има и зло, от което не можеш да избягаш.

Израствайки в края на 80-те и през 90-те години на миналия век, слушам много хип-хоп. Особено ми харесват Айс Кюб, Public Enemy, The Pharcyde, A Tribe Called Quest и Digable Planets. В музиката им чувам мотиви, за които искам да науча повече. Гледах филма „Джус“, в който има песен на Раким със заглавието The Ledge. Това е джаз. Но какво е джазът? Нищо не знаех за него. От музикален магазин си купих три касети със записи на джаз артисти, чиито имена бях чувал (откъде – не знам) – Луис Армстронг, Дюк Елингтън и Чарли Паркър. Цяло лято само тях слушах на уокмена, докато вървях по релсите на товарния влак към кандидат-студентските курсове за университета в Минесота, където кандидатствам от квотата за „даровити цветнокожи“. Започнах по-внимателно да чета текста на обложките на хип-хоп албумите, които слушах. Продуцент: Принс Пол. Със семпъл от… Аха. Това са хората, които правят джаз. Които правят соул. Те са издали плочи, които не съм слушал. Започнах да навлизам по-дълбоко в това, което те вече знаеха. Открих Майлс Дейвис, Телониъс Мънк, Рой Айърс, Ела Фицджералд, Дайна Уошингтън, Джон Колтрейн, Ерик Долфи, Хърби Хенкок, Фреди Хъбард, Оливър Нелсън, Сара Вон, Каунт Бейси и Били Холидей в цялото й великолепие.

Пазех далечен спомен за лицето и името й и си купих нейни албуми. Гласът й бе всичко за мен – той ме успокояваше, учеше, обясняваше ми как да живея в свят, в който хората те мразят, просто защото съществуваш. Strange Fruit на Били Холидей ми вдъхна смелост. Четях за нейния живот и започнах да разбирам, че музиката има силата да превръща болката и страданието в изкуство и мъдрост. От това имах нужда. Започнах да изучавам албумите й. Слушах. С училищната група пеех I Cover the Waterfront и All of Me. Опитвах се да открия разковничето, което ще излекува болката – болката да имаш кафяв цвят на кожата в свят на бели хора. На 3 март 1991 г. Родни Кинг бе жестоко пребит от полицаи в Лос Анджелис – и целият свят гледаше. Видях го и аз – в училище, и бях потресен. Знаех, че тези полицаи ще влязат в затвора. Нямах никакво съмнение. Не можех да повярвам, когато чух, че са оправдани. Как така? След бунтовете в Лос Анджелис албуми като The Predator („Хищникът“ – Б. пр.) започнаха още по-силно да ми въздействат. Както и химните на протеста, изпълнени от Макс Роуч, Аби Линкълн и Чарли Мингъс. Strange Fruit на Били Холидей придоби още по-силно значение. Това е означавал за мен джазът от първия момент, в който го чух – оцеляването на американските чернокожи. Смелост в лицето на расовото потисничество, сегрегацията, жестокостта, убийството.

И днес е същото. Затова е важно да помним и да почитаме Били Холидей. Да помним, че нейната саможертва хвърли светлина върху убийствата на афроамериканци. Да помним силното й женско присъствие в патриархалния свят на музикалния бизнес. Да помним нейната непримиримост с това да бъде вкарвана в расови и полови стереотипи. Всичко за джаз пеенето научих от Били Холидей. Не говоря за фразирането й и за избора й на песни. Говоря за това да си честен към себе си и към своята публика. Да се застъпиш за това, в което вярваш, включително за любовта. Да откриеш човечност в свят на безсмислена жестокост. Говоря за пътя от улиците на Харлем до концертните зали в Европа. За самотните хотелски стаи, за наркотиците, за разбитото сърце.

Били Холидей беше истината. Тя беше блусът. Тя е най-прекрасната джаз певица, последвала примера на Луис Армстронг – и завинаги ще остане такава. Надявам се, отдавайки й почит в годината, когато отбелязваме век от рождението й, да я помним като светъл лъч на истината и силата, като нещо повече от цвете в косата и изпълнен с трудности живот.

  • Концертното представяне на Yesterday I Had the Blues на Хосе Джеймс в Брюксел очаквайте в две части в предаването ни за музика на живо „Джаз емоции“ – на 31 март и на 14 април. На самия 7 април, когато е родена Били Холидей, ще слушаме нейни записи на живо. Същата вечер музиката на Били Холидей ще ни събере в „София лайв клуб“. Ще ни я представят Мирослава Кацарова, Мирослав Турийски, Веселин Веселинов – Еко и Христо Йоцов. Концертът ще е със специалното участие на трима инструменталисти извън титулното трио на Мира: Божидар Василев (тромбон), Денис Попстоев (саксофон) и Николай Карагеоргиев (китара). Входът за събитието, повече за което ще откриете на сайта ни тук, е свободен. Много подробности и интервюта с някои от участниците очаквайте в следващите дни в ефира и на сайта ни.

На снимката: Хосе Джеймс се покланя на гроба на Били Холидей, 13 март 2015 г. Източник: фейсбук профила на музиканта

Подобни