В края на 2016 г. поставихме начало на поредица с есета, в които някои от най-добрите български музиканти описват своя опит, разбиране и усещане за джаза, като оставихме място и за една изненада. В тази инициатива на Джаз ФМ радио бяха публикувани общо 11 текста, към които добавихме интервюта с участниците в проекта. Днес, когато за 10-та поредна година отбелязваме Международния ден на джаза, се завръщаме към мъдростта, споделена в тези есета. Във време, в което не можем да слушаме любимата си музика по същия начин както преди, поглеждаме към написаното в опит да укрепим надеждата, че скоро отново ще имаме възможност да се докосваме до изкуството на джаза по най-пълноценния начин, да се срещаме и да съпреживяваме всеки миг на творчество, откровение и свобода. Смислените думи и хубавата музика остават и са неподвластни на времето. Доказателството е в следващите редове. Честит Международен ден на джаза!
Христо Йоцов, източник: личен архив
Христо Йоцов
„Изминаха много години, откакто посветих живота си на музиката и, както ми се струва, май не сбърках. Не само, че не ми омръзва, но напротив – все повече откривам какво прекрасно и необятно нещо е тя. Това е мястото, където могат да се срещнат хора с най-разнопосочни интереси, където емоцията и радостта от изживяването ги обединява и одухотворява, прави ги много по-мъдри, издига ги над сивотата, рутинността и досадата в ежедневието.“
„Джазът днес е възможност да си различен, индивидуален, забележим в джунглата на музикалния хаос, сред който живеем. Защото, ако няма наслада и споделяне, музиката според мен губи своя смисъл.“
Петър Славов, фотография: Sofia from Sofia
Петър Славов
„Да кажа какво е джазът за мен е като да кажеш защо обичаш някой. Има някаква част от теб, която не знае защо обича нещо, а ти просто го обичаш на ниво, което не е рационално и не е обяснимо с думи. Особено в любовта към това най-езотерично изкуство.“
„Музиката и изкуството отварят един цял свят на възприятие, на удоволствие, свят, който е абсолютно незаменим. Не знам как да го обясня, това е едно от нещата, които би ми било трудно да обясня с думи. Дава ти едно преживяване, което е несравнимо с нищо и същевременно ти помага да преживееш нещата много по-леко, прави живота по-приятен и много по-смислен, дори в най-лошите ситуации.“
Теди Москов и Мая Новоселска, източник: личен архив
„За мен джазът освен музика е начин на живот. Всяко общуване с непознат е своеобразен „джем сешън“. Разговорът започва върху някаква „тема“, достига до напипване на „хармония“, усещане един за друг и размяна на „фрази“. Импровизацията, освен музикална, може да е театрална и аз обичам да се занимавам с нея.“ – Теди Москов
„Не мога да си представя света без хубавата музика, без джаз. Без финеса на чувството и мисълта му. Без свободата. Без приятелството между тези, които го правят. Джазът е състояние на човешката душа. Ще цитирам думите на Хулио Кортасар за концерта на Сачмо в Париж през 1952 г.: „….И покатерен на уличния фенер, Луис би надувал с часове своя тромпет, та от небето да падат големи-преголеми парчета звезди от сироп и малини, за да ги ядат децата и кучетата.“ – Мая Новоселска
Мая Новоселска и Теди Москов: за джаза като начин на живот и състояние на човешката душа
Венцислав Благоев на „Jazz под звездите на Деветашкото плато“, фотография: „Булфото“
Венцислав Благоев
„От „Джаз за деца“ научих, че джазът има бъдеще, че джазовите музиканти не бива да се оплакват, че нямат публика или че са недооценени, а трябва да създават публика.“
„По принцип всяка възрастова група си има своите особености, но това, на което аз се уча вече 40 г., е да омайвам независимо къде и какво свиря.“
„Джаз за деца“ не е обикновена забавачница, нивото постоянно се вдига от музикална гледна точка, на моменти свирим сериозни неща като Giant Steps на Джон Колтрейн, както и класически произведения и децата се включват, те усещат енергията. Музиката, която изпълняваме по време на „Джаз за деца“, е по-гъвкава. Тук ние ги учим да бъдат свободни.“
Белослава, източник: личен архив
Белослава
„След като съм пяла вечер или след репетиция, дори след като съм написала нещо, ме облива едно спокойствие за добре свършена работа, за това, че живея, че живея смислено, че давам нещо от себе си, а не вегетирам от собствените си егоистични дишания.“
„Джазът, музиката и ние самите сме единен събирателен образ на най-съвършеното, най-блаженото, най-страстното и съкровено начало на една голяма ЛЮБОВ!!!“
„Мисля си, че спирането на времето е приоритет на любовта и музиката. Категорично!“
Андрония Попова – Рони, фотография: Михаела Михайлова
Андрония Попова - Рони
„Ето това е джазът за мен – животът в музикална форма, а понякога просто музика, без форма. И все пак, ако има форма, каквото и да правя, гледам във формата да има съдържание, а в съдържанието – смисъл.“
„Който не обича, нищо не знае за музиката. И така цял живот. Всички решения са по любов. И не са много рационални. Обичам музиката, която ме свързва с хората, които обичам. Джазът е любов.“
Христо Вичев, източник: личен архив
Христо Вичев
„Чрез тази музика човек се учи да обича, да споделя, учи се да бъде част от един по-голям отбор.“
„Идеята и насоката на това изкуство в модерния му смисъл е да насърчава едно зряло и уравновесено общество, където всеки може да сподели своята история и където всеки се грижи за неговото развитие и благоденствие.“
„Независимо от коя част на света идваш тази музика ни свързва на най-инстинктивно и дълбоко ниво. Дава на всеки творец една врата, една невероятна възможност, чрез която да бъде истински и да открие себе си чрез изразяването на най-човешките чувства и емоции: любов, страдание, стремеж за вътрешно израстване. За мен няма друг стил музика, който толкова естествено те оставя да бъдеш себе си.“
Росен Захариев – Роко, фотография от участие във фестивала A to Jazz
Росен Захариев – Роко
„Музиката е магия. Това е усещането, което си спомням, когато като дете започнах спонтанно да експериментирам със самоделни барабани и по-късно с пианото и тромпета. Тогава бе неосъзнато, но сега мога да го опиша с думи. Усещането е за нещо по-обширно от самия себе си. Нещо, което може да те издигне нависоко и да ти даде криле, ако наистина искаш да летиш и не се страхуваш да паднеш, и едновременно да те гмурне надълбоко, ако си готов да плуваш в дълбините, които не познаваш.“
Хилда Казасян, източник: личен архив
Хилда Казасян
„Музиката..., музиката за мен е един съвършено различен свят. Свят, който по безупречен и несравним с нищо друго начин допълва, обогатява онзи другия, нашия си земен живот. Не познавам друго изкуство, което да успява така мигновено да сменя емоции, чувства и състояния, както и да ги подсилва по неповторим начин. Когато имаш късмета и привилегията да бъдеш потопен още от несъзнателна възраст в дълбините на вълшебния свят на това изкуство, спираш да смяташ за възможен живота си без него!“
„А джазът... за мен не е просто стил в музиката. За мен това е едно друго светоусещане - започващо от суингиращата фраза, касаещо всяка брънка от живота ми, като започнем от атмосферата около мен, небрежната красота, която тази музика носи, та стигнем чак до взаимоотношенията между хората.“
Хилда Казасян за джаза не просто като стил музика, а като друго светоусещане
Мирослава Кацарова, фотография: Александър Богдан Томсън
Мирослава Кацарова
„Аз съм възприела джаза за себе си като нещо необятно и устойчиво на дефиниции.“
„Това е музика, която е производна на философия. Когато слушаш тази музика, когато я откриеш за себе си, то вече нещо ти се е случило в живота, за да стигнеш до нея. Никак не е случайна срещата на нито един, който слуша тази музика, който я предпочита, който я е избрал да озвучава своя живот с нея.“
„Джазът е онази част от съвременната култура, която се идентифицира с много повече от музикален изказ.“
„Както казваше Емил Мишел Чоран – когато прочетеш една книга, която ти е важна, вече съвсем спокойно може да си смениш името. Така е и с джаза - като откриеш за себе си тази музика, вече можеш спокойно да си смениш името, вече си някой друг.“
„Всичко, което съм преживяла, се носи в обертоновете, в хриповете, в пясъчните му нюанси... Музиката спокойно започна да идва при мен. А лекотата, както се знае, е трудно постижима, но споходи ли ни, оставя дълбоки следи. Джазът се превърна в лекота, но не непосилна, а напълно реална, плод на отношения, които съзряха с годините. От спасение и бягство музиката придоби перспективите на живота ми. Променя се заедно с мен, преживява личните ми метаморфози, с джаза започнахме да си приличаме, защото е „музика, така дълбоко чута, ала ти си тази музика, докато музиката трае“ (Т.С. Елиът).“
Мирослава Кацарова за джаза като отражение на самия теб и собствения ти живот
Антони Дончев, източник: личен архив
Антони Дончев
„Много е важно в джаза човек да може да загърби егото си, което е в противоречие с другото – създаването. Там ти трябва да се изявиш, да се покажеш. Но това равновесие между двете неща – кога да бъдеш напред и кога да се оттеглиш, е основополагащо.“
„Не би трябвало да се говори по друг начин за джаза освен с уважение и любов.“
„В един свят, в който времето все повече се свързва с икономическата изгода и съзнанието ни е изпълнено от материалните придобивки, музиката може да ни върне чувствителността, да уравновеси агресията на разума. Импровизационната музика носи енергията на създаването, на съзиданието, на раждането, на момента. Тя никога не е една и съща, винаги е само сега, и никога вече, защото всеки миг е единствен. Но въпреки „времевостта“ си притежава особена сила - силата, която ни свързва с Твореца.“
Антони Дончев - случайността е другото име на Бог или за джаза с уважение
На основната снимка: публиката на фестивала A to Jazz
