Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Съдбовна подкрепа, красиви песни, сърдечно приятелство: музиканти разказват за Александър Бръзицов

Свързали съдбите си с музиката и приятелството на Александър Бръзицов, музиканти споделят по Джаз ФМ своите спомени за композитора, който почина на 29 март на 73-годишна възраст. Камелия Тодорова и Орлин Горанов поемат в музиката, насърчено от него, Васил Петров и Ани Върбанова обичат да пеят неговите песни, Хилда Казасян и Венци Благоев също включват композициите му в репертоара си, Румен Бояджиев създава с него филмова музика, Антони Дончев ръководи два оркестъра в записа на последната му творба, а Румен Бончев е издателят на първия компакт диск на музиканта. Срещаме ви с тях, почитайки таланта и наследството на Александър Бръзицов.

В българската популярна музика той присъства с над 150 песни и оркестрови пиеси. Негови композиции се превърнаха в незабравими шлагери в изпълненията на Лили Иванова, Орлин Горанов, Маргарита Хранова, Нели Рангелова и много други. Емблематични обаче остават две, изпети от Камелия Тодорова песни – те са сред най-обичаните от българите: „Прошепнати мечти“, известна като „Летят последните таксита“, и „Откритие“, която ни е любима с рефрена „Нима възможно е такова щастие“. „Прошепнати мечти“ се появява в момента, когато Кеми е ученичка на майката на композитора като участничка в театралната трупа „4хС“. С подкрепата на Александър Бръзицов за своето бъдеще тя избира пеенето.

Камелия Тодорова:
Изключително ми е тъжно… Той беше един велик музикант, композитор, аранжор. Най-вече – много добър приятел. Един талантлив човек, който ще остави завинаги спомен в българската музика. Няма да се откажа да пея неговите песни до своя край. Със Сашо Бръзицов започнах работа още през 70-те години, като първоначално бях ученичка на неговата майка – тя ми даде първите уроци по пеене. Занимавах с театър в „ 4хС“ и се нуждаех от вокален педагог. Тогава разбрах, че мога да пея. Сашо ме слуша няколко години и ми предложи да направи песен. Заедно с Матей Стоянов бяхме у тях и директно мислехме текста и песента. Бе голяма радост за мен, че толкова млада мога да получа песен от такъв известен композитор. Никога не съм мислила тогава, че песните, които той ще пише за мен, ще станат такъв хит. Малко след като записах „Прошепнати мечти“, дойде „Откритие“. Това съвпадна и с представянето ми на „Златният Орфей“. По-късно написа „Думите отлитат“, която първоначално изпях самостоятелно и след това решихме да стане дует. Сашо много ще ми липсва. Просто много. Не знам дали някой ще има такъв късмет, какъвто аз имах, да започне своята кариера с такъв добър композитор.

Дуетен партньор на Камелия Тодорова в „Думите отлитат“, а също и в друга песен на Бръзицов – „Стая на релси“, е Орлин Горанов. Неговия път в музиката и живота също е предопределен от подкрепата на композитора, която оценява като „привилегия“.

Орлин Горанов:
Може би се оказах страхотен галеник на съдбата, защото в началото на кариерата си имах възможност да се срещна с Александър Бръзицов – един човек, който имах за кумир. Човек, който имаше такъв поглед към музиката, какъвто малко музиканти имаха по онова време. Точно тази среща оформи по-нататъшната ми кариера и житейския ми път. Да работиш с Александър Бръзицов беше привилегия. Много малко колеги могат да се похвалят с удоволствието да работиш и да твориш със Сашо. Загубата е голяма – изгубихме освен един много голям и добър приятел, и един световен музикант. Въпреки че нямаше музикално образование – той беше художник по образование, успяваше да нарисува света с най-красивите краски. Сигурен съм, че още дълги години той ще бъде в душите ни, в очите ни, в сърцата ни…

Още от големите български музиканти свързват работата си с Александър Бръзицов. Сред тях са Васил Петров и Ани Върбанова. През 2014 г. Васко записа песента „Спомен“, в която композицията на Бръзицов е аранжирана от Ангел Заберски. С много трепет, защото композиторът е безкомпромисен и с фина чувствителност.

Васил Петров:
Един от най-талантливите, ако не – най-талантливият композитор на популярна музика. Неговото творчество минаваше за елитарно, а то не е – просто нямаше нищо общо с така наречената българска естрада. Имаше много специфичен почерк. Песните му имаха огромна дълбочина, умееха да развълнуват хората по особен начин. Със сигурност щеше да има световна слава, ако живееше и твореше в държава като САЩ. Имах удоволствието да споделя една от последните му песни, по текст на Иван Беловски – „Спомен“. Ачо Заберски направи много хубава оркестрация. Сашо много радушно я прие – беше критичен човек. И Ачо дори ми каза, че се е безпокоял дали ще хареса оркестрацията му. Той наистина много хареса това, което Ачо е направил. Бяхме много щастливи, че сме удовлетворили неговата чувствителност. Щастлив съм, че имах възможност да работя с него през годините.

За Ани Върбанова Александър Бръзицов е създал множество аранжименти и написа песента „Към спомен друг“. Когато през 2011 г. двамата бяха в студиото на Джаз ФМ, за да я представят, Бръзицов каза: „Мисля, че вървя по път, от който не съм се отбивал встрани нито за момент. Нито за един момент.“

Ани Върбанова:
Още когато пях в квинтета „Студио В“ (група, основана от Вили Казасян – Б.а.), негова беше песента „Гургулица“. След моето дълго отсъствие от страната винаги държахме връзка, защото освен работата, нас ни свързваше и дългогодишно приятелство. И последната песен, която написа за мен, бе „Към спомен друг“, която е по текст на Матей Стоянов. Изпълних я на концерта за неговия 70-и рожден ден. За мен Сашо е един изключителен композитор, аранжор и преди всичко – много скромен човек. България изгуби един гениален композитор, аранжор и творец.

На концерта за 70-та годишнина на Александър Бръзицов през 2013 г. свири и Венци Благоев, който изпълнява тромпетното соло в „Старата улица“ заедно с Биг бенда на БНР, ръководен от Янко Миладинов.

Венци Благоев:
Още като ученик първият ми досег с джаза и с джазово насочената българска поп музика бе чрез неговите страхотни песни. Преди около 15 год. със Славена Даскалова записахме кавър на „Да започнем отначало“ – още не се познавахме с него. Преди 3 години, когато започнах работа в Биг бенда на БНР, направихме юбилеен концерт за неговата 70-а годишнина. Имаше и едно солово произведение – „Старата улица“. Свирили сме много негова музика. Радвам се, че успяхме да се запознаем, той да оцени какво правя аз, аз да му се порадвам... Голям музикант, наистина. Ренесансова личност.

Друг почитател на Александър Бръзицов, пял негови песни, е Хилда Казасян. Тя включи неговата „Боси времена“ от детския телевизионен сериал „Фильо и Макензен“ (1979 г.) в албума си с филмова музика „Замълчи, замълчи“ (2007 г.)

Хилда Казасян:
За мен е голяма радост да говоря за този музикант, защото той, заедно с моя татко, са абсолютно любимите ми козпозитори и аранжори – супер нехарактерни с вкуса си и със стила си за онова време. И най-важното – страшно разпознаваеми. Винаги когато чуя аранжимент на Сашо Бръзицов на която и да е песен, моментално разпознавам, че е негов – това усещане за суинг и за друга стилистика, която даже не знам въобще как е просъществувала във времето, в което му се е налагало да твори и да създава една нова култура. Това е един от абсолютно най-любимите ми музиканти в България. Музиката, която обичам да слушам и която харесвам, е това, което той прави.

Освен в популярната, именно във филмовата музика Александър Бръзицов присъстваше силно десетилетия наред. Той е автор на музиката към над 80 филма, която основно записва с ФСБ, а през годините с Румен Бояджиев активно създава приложна музика за анимационни филми. Сега музикантът от ФСБ прави постпродукцията на последната творба на Александър Бръзицов – „Непотърсени спомени“ – Фантазия за симфоничен оркестър и биг бенд.

Румен Бояджиев:
С кончината на Сашо загубих изключителен приятел – верен и прекрасен. Това отвори една дупка за всички нас, българите, която не мога да си представя как би могла да се запълни. Оставаме във високите нива на музиката до голяма степен да живеем със спомени. Той беше изключителен музикант, страхотно образован и тотално безкомпромисен. С ФСБ записвахме всичко на Сашо, което бе в студиен вид, извън бендовата и симфоничната музика. Имам предвид всичките му филми, също и неговата музика за мултипликационни филми – работеше с почти всички режисьори в българската анимация. С него съм записвал много такава музика – тези филми са свързани с много приложни звуци. Имах удоволствието да се специализирам в синтесайзер програминг – звук, който тогава бе изключително рядко явление в България. Със Сашо сме изгубвали часове и дни да синтезираме звуци и да правим изкуствен оркестър с приложен смисъл към картина. Това беше голямо удоволствие, защото той е човек с много интересна фантазия за звуковия свят. Направих и цялата постпродукция на неговото последно произведение – „Фантазия за симфоничен оркестър и биг бенд“. Той вече беше на легло и беше болен. Направих всичко записът да стане прекрасен и да бъде на разположение.

В записите на последната творба на Александър Бръзицов – „Непотърсени спомени“ – Фантазия за симфоничен оркестър и биг бенд, Биг бенда и Симфоничния оркестър на БНР ръководи Антони Дончев.

Антони Дончев:
Със Сашо се познаваме от средата на 80-те години – участвах в много от записите на негова музика, той беше и приятел на баща ми. Имаше много специално отношение към музиката, много дълбоко и топло отношение към правенето на музика. И това даваше веднага знак за това, че той е писал тази музика. Като станах диригент на Биг бенда на БНР, също продължихме, тъй като той дълги години сътрудничеше на този оркестър. Периодично свирим негова музика, защото тя е от най-стойностните, които имаме в нашата библиотека. Последното негово произведение, което записахме, бе доста мащабната „Фантазия за симфоничен оркестър и биг бенд“ – тя включваше и Симфоничния оркестър на БНР. Това стана малко преди Коледните празници. Много се надявахме, че ще имаме още негова музика, но… Това е животът. А неговата музика така или иначе си я има. Има я, защото е сред най-добрите образци от нашата музика.

Макар Александър Бръзицов да е много продуктивен, първият му авторски компакт диск се появява чак през 1998 г. Издаден от „Рива саунд“, той носи заглавието на най-прочутата му песен – „Прошепнати мечти“.

Румен Бончев:
Александър Бръзицов беше един изключителен човек. Познаваме се от 1998 г., когато работихме по издаването на първия му авторски компакт диск, озаглавен „Прошепнати мечти“ на една от неговите най-популярни песни. Голям професионалист, много деликатен човек, много талантлив като композитор, много човечен. Той умееше да почувства певеца, за когото прави съответната песен, и да използва целия му потенциал. Доста се потрудихме върху този албум – той е автор с много голямо творчество, и то не само в областта на популярната музика, но също така – в симфоничната, в мюзикълите. Винаги ще го запомня като един много любезен, много усмихнат, много добронамерен човек.

Записите на тези спомени и посвещения можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Поклонението пред Александър Бръзицов ще бъде на 2 април, събота, от 12:30 ч. в църквата „Св. Седмочисленици“.

  • Очаквайте специалната ни програма в ефира на Джаз ФМ – след вчерашното издание на All-Time Jazz Masters на Александър Бръзицов посвещаваме днес „Джаз ден“ и „Следобедни импровизации“, както и специално 90-минутно предаване в събота от 13 ч., в което ще прозвучат всички споменати в публикацията пиеси.

Снимка: „Булфото“

Подобни