Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Блус шедьоври

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Тони Бенет: „Франк Синатра бе изпълнен с любов и живееше, за да прави добро“

Днес се навършват 100 години от рождението на Франк Синатра. Американското списание Life излезе със специален брой, посветен на вековния юбилей. „Синатра на 100“ започва с предговор, написан от Тони Бенет: 

„Преданост“ – това е думата, която описва Франк Синатра. Преданост, която той проявява и която проявяват към него. Ако обичаше някого, това бе за цял живот – без значение дали става дума за английската кралица или за сервитьор. Ако кажеш добра дума за Джули Ризо, неговата помощничка, ще го накараш да се усмихне. Много я обичаше. Франк Синатра беше изпълнен с любов. Когато изнасяше концерта The Main Event, с майка ми го гледахме по телевизията. Той знаеше, че тя е на смъртен одър. В един момент се обърна към публиката и каза, че Тони Бенет е най-страхотният му приятел, че друг като него няма на света. Лицето на майка ми се озари от усмивка – и такова усмихнато ще е пред погледа ми, докато съм на този свят. Ето такива малки жестове, които той правеше, променяха света.

Друг път, точно преди да изляза за първи концерт в залата „Емпайър“ на „Уолдорф“ тук, в Ню Йорк, звънна телефонът. Джуди Гарланд се обаждаше да каже, че някой й е посегнал и тя е в хотел „Сънт Реджис“. Не знаех какво да направя. Тогавашната ми съпруга ми каза да се обадя на Франк. Той беше в Маями – тъкмо бе завършил снимките на „Детективът“, така че познаваше много полицаи и детективи, които му бяха помогнали за филма. Звъннах му, каза, че ще се погрижи, а аз излязох на сцената за концерта. После Джуди ми се обади: „Помолих за помощ, но това надмина всичко! В стаята ми има петима адвокати, а на улицата – 1000 полицаи. После Франк звънна: „Нали всичко е наред, приятелю?“

Той обичаше да прави такива неща. Много обичаше! За това живееше.

Черпеше с шампанско много хора – и обичаше лично той да налива.

Когато си мисля за Синатра, си представям начина, по който Лорънс Оливие изигра Хамлет. Той бе обикновен човек, изтъкан от чувства. Синатра достигна до върха на този свят, в света на забавлението. Той бе едновременно двете маски на театъра – комедията и трагедията. И вътре в душата си беше много, много чувствителен, добър човек.

Прочетох автобиографията на Бенвенуто Челини – скулптор в ренесансова Италия, чиито творби са чисто вълшебство. Крале и папи в Италия и Франция са се надпреварвали да притежават негови произведения. Бащата на Бенвенуто е настоявал за почтеност у всекиго, с когото общува – и е предал това на своя син. Бенвенуто е вадил меч да срази всеки лицемер и измамник, който се изпречи на пътя на истината. Толкова много ми напомни за Синатра, че за един негов рожден ден му изпратих екземпляр от книгата, като му я надписах с думите: „Ако Шърли Маклейн е права в своята представа за света, значи това си бил ти в миналия си живот.“

Франк Синатра ни е оставил музикално наследство, което е вечно. И след 500 години хората ще слушат неговите песни, ще гледат филмите му и ще казват: „Синатра е неповторим.“ Не изразявам мнение – изказвам факт.

Тони Бенет и Франк Синатра похапват между два концерта. 1965 г.
Във фейсбук днес Тони Бенет публикува снимка със Синатра от преди 50 години, когато хапват хот дог между концертите. „Франк бе най-добрият ми приятел. За мен той никога няма да умре. Честит рожден ден, Франк!“ – написа Тони Бенет.

За 50-ата годишнина на Синатра през 1965 г. Life отново посвещава брой на твореца. Има статии за него, а самият той пише есето „Аз и моята музика“. Ето откъс от него:

Когато бях на около 25 години, ми хрумна идеята да използвам гласа си като тромбон или цигулка – пеейки, все едно свиря на тях. За целта трябваше да постигна изключителен контрол върху дъха си. При всяка възможност скачах в някой обществен басейн – гмурках се под водата, докато си пеех на ум, като тренирах задържане на дъха.

Много важно бе да науча как да използвам микрофона. Много певци така и не са го направили. Никога не са разбрали, а и все още не проумяват, че микрофонът е техният инструмент – разликата е, че не свирят на саксофон, а пеят пред микрофона.

Не познавам нотите. Разучавам песните, като ми ги свирят няколко пъти, докато чета текста. Много бързо схващам мелодията. Текстовете уча, като ги преписвам. Когато разучавам нова песен, търся мелодичната линия, която разказва историята. Тя трябва да стигне до някъде, не ми харесва да се размотава. Същото – дори в по-голяма сила, важи за текста. Думите трябва да разказват история, започвайки от „Имало едно време“ и завършвайки с „Край.“

Съвсем откровено заявявам, че Тони Бенет е най-добрият певец, той най-добре може да разкрие всичко, което е в песента. Когато го гледам, се вълнувам – той ме кара да чувствам.

Тони Бенет пее на Грами концерта за вековния юбилей от рождението на Франк Синатра

Тази сутрин Тони Бенет пя в сутрешното предаване на телевизия CBS за своя приятел Франк Синатра. Преди няколко дни телевизията излъчи тазгодишния „Грами“-концерт, посветен на 100-годишнината на Синатра. В него Тони Бенет изпя I've Got The World on a String, като участваха още Джон Леджънд, Хари Коник джуниър, Хуанес, Адам Ливайн, Алиша Кийс, Гарт Брукс и много други. Водещ бе Сет Макфарлън. Концертът завърши с (Theme from) New York, New York в изпълнение на Лейди Гага.

Източник на снимките: Life/фейсбук профила на Тони Бенет; телевизия CBS.

Подобни