Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Уилъс Коновър: посланикът на джаза

Време: СССР по време на перестройката.
Място: Оживена улица в неголям съветски град.
Сцена: Неколцина съветски граждани възбудено сочат с пръст група нищо неподозиращи американски туристи и усмихнати ги приветстват с думи, произнесени със силен акцент: This is Willis Conover, This is Willis Conover!

Това не е епизод от сценарий за филм, а репортаж, публикуван в американския вестник „Ню Йорк таймс“. Репортерът уточнява, че „This is Willis Conover“ били единствените английски думи, които хиляди съветски „нелегални“ слушатели на радио „Гласът на Америка“ разпознавали по времето на комунизма.

Уилъс Коновър – „най-известния американец, за който буквално никой друг американец не беше чувал“!* В продължение на повече от четиридесет години Коновър е откривал своите радиопредавания по „Гласът на Америка“ със стандартната фраза „This is Willis Conover“. Така че не е чудно, че някъде по света неговото име е станало нарицателно. Руският тромпетист Валери Пономарьов и полският пианист Адам Макович твърдят, че са започнали да се занимават с джаз, вдъхновени именно от радиопредаванията на Уилъс Коновър.

А за всички нас, отвъд Желязната завеса, които през годините слушахме Music USA, Jazz Hour или In The House Of Sounds, „почетният гост“ наистина беше джазът, но Уилъс го персонифицираше. Той беше нещо като вестоносец, който очаквахме с нетърпение и посрещахме с радост. Спомняте ли си чудесната песен на Beatles – Please, Mr. Postman?

За добро или за лошо, джазът като автентична музика, в която пулсира живот, винаги е бил свързан със свободата. В едно интервю за NPR** бившият съветски гражданин Лео Фейгин споделил: „Уилъс Коновър излъчваше музика, която за нас олицетворяваше нечия свобода. Ние не можехме да бъдем свободни, но тази музика се възприемаше като сътворена от някой, който е свободен, защото импровизацията е единствената художествена форма, която по дефиниция не може да бъде цензурирана“. А роденият в Армения пианист Давид Азарян е бил напълно откровен в интервю за DownBeat***: „Когато сте в затвор, тази музика ви кара да се запитате коя е страната, в която тя е създадена? Казвам ви: Уилъс Коновър беше най-доброто оръжие на Америка срещу комунизма“.

Азарян е прав. Уилъс Коновър обсъждаше музика и интервюираше музиканти, но никога не говореше за политика. През 1993 г. обаче Камарата на представителите на американския Конгрес гласува резолюция, в която Уилъс Коновър беше наречен „едно от най-силните оръжия на американската външна политика“.

Полша, която от източноевропейските страни винаги е била най-слабо свързана със СССР, е една от първите, които допуснали джаза след Втората световна война. Полското правителство възприело поведение, което отговаряло на старата политическа максима: „Ако нещо трябва да стане, то по-добре е да стане с нас и чрез нас, отколкото без нас и против нас.“ Затова, може би подчинявайки се на неизбежното, полското правителство благосклонно обявявило през 1955 г., че „строителството на социализма напредва по-леко и по-ритмично под акомпанимента на джаза“. Уилъс Коновър за първи път посетил Полша през 1959 г. Пристигайки на летището, той забелязал стотици усмихнати хора с фотоапарати и цветя и решил, че очакват някоя известна личност. Минути по-късно видял голям плакат с надпис: „Добре дошъл в Полша, господин Коновър!“

Едно от големите достойнства на Уилъс Коновър като радиожурналист беше неговият дълбок и звучен глас, който въздействаше почти като хипноза****. Негов колега веднъж се пошегувал, че прилагателното „мелодичен“ било измислено за неговия глас, а друг пък установил, че „гласът на Коновър предразполага към разбиране и доверие и те кара да си мислиш, че си в добри ръце“. Сигурно ще прозвучи абсурдно, но дори хора, които не са се интересували от джаз и не са разбирали английски, са обичали да слушат гласа на Уилъс Коновър, просто заради тембъра. Още в първите си радиопредавания през 1955 г., тридесет и четиригодишният тогава Уилъс Коновър проявил находчивост. Той говорел бавно и отчетливо, с което облекчил значително онези слушатели в Европа и света, които не разбирали добре английски. Шефовете на „Гласът на Америка“ без съмнение са оценили положително тази, на пръв поглед безспорна маниерност, защото тутакси се появили и предаванията In Special English*****. След време слушатели написали на Коновър, че дължат разбирането си за джаза, както и познанията си по английски език, на неговите радиопредавания. При едно от посещенията му в Москва, гражданин поверително съобщил на Уилъс: „Eef my Inlish eez nut zoo gude, eetz yure folt. I lurrrnn eet vrom yure progrrrm.“******

Радиопредаванията на Уилъс Коновър не бяха обременени с оценки и анализи: „Искам да помогна да се преодолеят всякакви бариери между музиката и аудиторията. Представям си просто един слушател, интелигентен човек, който слуша внимателно...“ Творчеството на Коновър се проявяваше в селекцията на музикалните пиеси – времетраене, темпо, настроение и в нещо, особено важно за контекста на джаза – последователността на солистите. Ако ми бъде позволена една метафора от музиката, Уилъс беше много повече аранжор в своята работа, отколкото импровизатор. Но точно като един добър аранжор, който работи самостоятелно, търпеливо и дори педантично, той допринесе за утвърждаването на много истински импровизатори.

При едно посещение в САЩ през 1987 г. по време на интервю попитали румънския музикант Йон Радукану за Уилъс Коновър. Радукану много подробно описал как Коновър разказвал на хората от Източна Европа за Джордж Гершуин и Коул Портър, за Чикагската школа и Новоорлеанската школа, за Кинг Оливър и Чарли Паркър, за музиката, наречена би-боп и разбира се за блуса. В края на интервюто обаче, опитвайки се да обобщи, а може би поради недобро познаване на езика, Радукану заключил: „За нас той беше една илюзия.“ Радукану вероятно е искал да каже „легенда“ – думата, която много други хора са използвали, за да илюстрират въздействието на Уилъс Коновър. И все пак, без да иска, Радукану може би е намерил по-добра дума. Убедителният глас на Уилъс Коновър в съчетание с музиката на големите джазови стилисти неизбежно пораждаше субективни представи у хора, които нямаха възможност на практика да проверят доколко тези представи отговаряха на действителността или доколко „илюзията“ беше реална.

Може би „илюзия“ е прекалено силна дума. Посредствените американски филми със сигурност подхранват илюзии за американския живот. Джазът, обаче, е нещо друго: той без съмнение олицетворява духа на Америка, но... Не и за самите американци. Да чуем отново Уилъс Коновър: „Джазът за американците е като розово оцветен предмет, видян през розово оцветени очила, т.е. почти невидим“ или, с други думи, не е това, което би могъл да бъде за един унгарец под съветски диктат, за един кубинец или филипинец.

Знаех, че от ранната си младост Уилъс Коновър е писал поезия, изпълнена с конежи и силна тъга. И въпреки това бях силно изненадан, когато прочетох последните няколко реда от един сонет, който Коновър беше написал преди да навърши двадесетгодишната си възраст: „Вгледах се в себе си и разбрах, че надеждата беше отлетяла, тези празни очи, това изхабено лице, моето собствено.“

Подобни думи рязко контрастираха с образа, който Уилъс Коновър успешно беше изграждал за себе си в продължение на повече от четиридесет години. Тогава се запитах: „Що за личност всъщност беше Уилъс Коновър?“ Интелигентен джазов ентусиаст, който просто обслужваше американската външна политика? Или софистициран, чувствителен и дори странен човек? Може би и двете. Едно нещо обаче е сигурно: мекият и топъл баритонов глас на този енигматичен, вглъбен и вероятно самотен човек, олицетворяваше вкусът на свободата. Всъщност... това беше „Гласът на Америка“.
___

* Легендарният американски радиоводещ и джазов ентусиаст Уилъс Коновър е бил почти непознат в родината си. Радио „Гласът на Америка“ е институция за пропаганда на американските ценности и култура в чужбина т.е. „продуктът“ на радиостанцията не е предназначен за вътрешна консумация, а е изцяло експортен. Поради тази причина в САЩ и до ден-днешен съществува федерален закон, който забранява излъчването на програмите на радио „Гласът на Америка“ на територията на страната.
** National Public Radio – популярна американска радиостанция с обществен статут.
*** DownBeat – известно американско джазово списание.
**** Преди да емигрира в САЩ, известният тромпетист Артуро Сандовал е лежал четири месеца в затвор в Куба за това, че е слушал „гласът на врага“, т. е. – гласът на Уилъс Коновър.
***** In Special English – специални емисии, в които текстът се изговаря много бавно и отчетливо.
****** „Ако моят английски не е много добър, грешката е твоя. Научих го от твоето предаване.“

Снимка: Voice of America

Подобни