Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

-

English
Търсене
104 MHz в София

Джаз истории

Вокална група „Траяна“: джаз, фолклор, класика и бийтбокс

Преди 35 год., през 1985 г., Вокална група „Траяна“ доказва, че човешкият глас може да замести всеки инструмент. В „Джаз истории“ ще научите как възникна групата и как оформи своя стил, през какви развития премина, какъв отпечатък остави. И още: Как The Beatles чуват и харесват формацията от Стара Загора? Защо Милчо Левиев ги нарича „най-добрата вокална джаз група“? Как класическа творба се претворява акапелно с бийтбокс през 1985 г.?

Това издание на „Джаз истории“ е базирано на филм за групата, който можете да видите в секцията „Филми за джаза“ на сайта ни, както и в Ютюб канала ни и на нашата Фейсбук страница.

„Траяна“ пресъздават „Вечеряй, Радо“ в неузнаваем вариант. Интерпретация, с която групата показва, че в Стара Загора се е родило музикално явление. С тази песен те печелят Шестия републикански фестивал на художествената самодейност през 1985 г.

Победата превръща „Траяна“ от самодеен в професионален състав. Също така им носи и награда от „Балкантон“ – правото да запишат дългосвиреща плоча.

Година по-късно, през 1986 г., прозвучава „Траяна глас концерт“ – албум, който и днес прескача музикалните граници на България.

Автор на българския текст на песента „Мишел“ на The Beatles е дългогодишният баритон на „Траяна“ Асен Смирнов – Хасан. Когато са включвали това изпълнение в плочата си, надали от групата са подозирали, че самите автори на световния хит ще чуят и харесат техния албум.

Обложката на албума „Траяна глас концерт“ (1986 г.)

Как музиката на „Траяна глас-концерт“ се среща с The Beatles научаваме от Таня Доганова-Христова – дългогодишен диригент на хор „Йоан Кукузел“: По всяка вероятност това беше през 1987 г. Бяхме в Лондон и след концерт раздавам плочи. Една плоча се е случила точно тази, на „Траяна“. На другия ден ми се обадиха от посолството и ми казаха: „Ако можеш, за малко да дойдеш“. Отивам в посолството и в един момент, няма и пет минути, влизат трима души – самите The Beatles, Ленън вече бе убит. И те, прегърнали плочата, ме питат: „Вие ли сте?“. „Да, аз съм, но не съм в записа! Аз съм правила филма.“ И като започнаха: „А, това е голямо нещо! Това е музика, това е вашата същност! Те трябва да пътуват, трябва да дойдат тук!“ Те трябваше да бъдат изслушани, трябваше да бъдат послушани. Този състав трябваше да полети по целия свят. Като се върнах, внесох доклад в Комитета по култура и писах изрично: „Предлагам „Траяна“ да бъдат навсякъде изпратени, защото те са нещо съвсем ново, нещо съвсем различно, нещо невероятно силно по отношение на българската музика!“

Българска рапсодия „Вардар“ с бийтбокс и суинг е в изпълнение на Марияна Влаева, Лиляна Дойчева, Надя Тончева, Апостол Гурков и Трифон Лангазов. Това са солистите на „Траяна“, водени от композитора и аранжор Кирил Тодоров. Той е човекът, който обработва творбата на Панчо Владигеров в акапелен вариант. Фолклорният диригент и класически цигулар разгръща жанрове чрез човешкия глас, както никого преди това не е правено у нас.

Как се намира нова, непозната музикална посока, разказва „бащата“ на „Траяна“ Кирил Тодоров: До тогава по този начин не беше третирана нито една българска песен. Имаше някакви опити, но те бяха бледи проявления на случая. Ние се мерехме и се борехме със себе си и с изкуството. Да разкрием онова, което не е разкрито досега. Да покажем тази страна на творчеството, която не е показвана по този начин. Това отличаваше „Траяна“ много и продължава да я отличава. Чудесно изпълнение „Траяна“ правеше на „Прошепнати мечти“. Изпълняваха я идеално. Композиторът й Александър Бръзицов беше на седмото небе от удоволствие, че по този начин чува свое произведение и каза, че щял да ме изследва, щял да се поучи от мене и да си прави така произведенията.”

Надя Тончева се завръща към изявата на „Траяна“ на най-големия музикален форум по онова време: Когато завършихме нашия рецитал на „Златният Орфей“ в зала „Универсиада“, Васил Найденов се качи на сцената, подари фрезии на мен и на колежките ми и каза: „Страхотно, вие сте върхът, ние всички трябва да се стремим да приличаме на вас.“

ВГ „Траяна“: Апостол Гурков, Мариана Влаева, Лиляна Дойчева, Надя Тончева, Трифон Лангазов

Лиляна Дойчева разказва за среща със Swingle Singers: Така нареченият „западен слушател“ наистина цени тази музика. Те просто спират, притаяват дъх, гледат вкаменени и са впечатлени. Да не говорим за срещата ни със Swingle Singers. Бяхме седнали доста скромничко в залата на ресторанта, в който бяха и те, и в един момент някой, не си спомням кой, отиде до масата им: „Музикантите от този състав бяха на вашия концерт, в подобен формат са като вас и искат да ви поздравят.“ Станахме и си изпяхме „Връбницата“. При което хората просто... Станаха прави, удивиха се. Разбраха, че сме хора като тях. Просто онемяха, питаха ни: „Къде е вашето студио?“ Ние се смяхме, и така. Няма начин музикант да не хареса тази музика. Това е страхотна музика. Няма значение какви са били хората срещу нас, а ние сме били буквално на полето, на стадион сме пели, в НДК, в „Козлодуй“, в Народния театър сме пели. Пред всякаква публика сме били, но когато чуеха, хората просто бяха развълнувани.

„Връбница“ e оригинална композиция на Кирил Тодоров и с нея през 1987 г. „Траяна“ впечатляват Swingle Singers по време на турнето им в България.

 

В тази върхова форма ги среща и Теодосий Спасов: Със Стефан Мутафчиев, голям наш композитор, бяхме започнали да обсъждаме състава на албума ми „Дълъг път“. В една от пиесите избрахме да присъства нашата известна тогава вокална група „Траяна“. Тя нямаше подобна на себе си, водена от майстора на вокалната посока Кирил Тодоров. Направихме пиесата „Настроение“. Аранжиментът е на Стефан Мутафчиев, Кирил Тодоров изработи брилянтно гласовете. Репетираше се в Стара Загора, свирнахме, чу се нещо нечувано.

„За Теодосий първо ми каза Кирил Тодоров. Той бе мой много добър приятел и съученик, създал групата „Траяна“ в Стара Загора. За мен той е най-добрият аранжор и водач на вокална джаз група. По-добро от „Траяна“ досега не съм чул!“ Думи на Милчо Левиев за Кирил Тодоров и „Траяна“ от „Джаз истории“.

„Траяна“ има честта да работи с Милчо Левиев, макар и в труден за състава момент. Неговата пиеса „Сбогуване“ озвучава разпадането на първата „Траяна“ през 1989 г. Въпреки активния сценичен живот, натрупаните умения и популярност, Кирил Тодоров продължава своите акапелни идеи с „Фолк скат бенд“, а „Траяна“ се запазва като квартет. Именно на квартета Милчо Левиев изпраща своето „Сбогуване“. Тяхното първо голямо участие без Кирил Тодоров е на „Джаз Форум – Стара Загора“ през октомври 1989 г. Там те изпълняват песента с Акустично джазово трио „Димитровград“.

Надя Тончева: Нашата плоча беше достигнала до Милчо Левиев. С Кирил Тодоров са били съученици, много добре се познаваха. Той беше изразил възхищението си от това, което беше направил Кирил. Беше му казал, че възнамерява да се прибере в България и да направи съвместен концерт с него. И той изпрати три песни, които желаeл ние, „Траяна“, да направим. Така квартет „Траяна“ направихме „Сбогуване“ с мой аранжимент. Wчаствахме с тази песен в неговия концерт в Панаирните палати в Пловдив. С квартета започнахме малко по-различен репертоар, насочихме се към популярни български произведения като „Ръченица“ на Петко Стайнов. Нашият аранжимент влезе като задължителен за слушане в учебника по музика на Генчо Гайтанджиев, издаден от „Булвест 2000“, като претворяване на симфонично произведение от вокална формация. То задмина и границите на България през 90-те години благодарение на фондацията „Петко Груев Стайнов“ като двуезично издание в един сборник, пътувал до САЩ и Канада.

Лиляна Дойчева: В квартетен вариант сме вече и сме подготвили „Ръченицата“, на която Надя направи аранжимента, ще записваме в Студио 1. Споменът ми е силен като емоция, не мога да кажа точно какво и как стана, но Красимир Кюркчийски предложи да се видим: „Нещо искате ли да изпеете?“. Боже, Красимир Кюркчийски! Свършили сме си записите, уговорихме се с него. Помня, че с Надя ходихме на гости у Кюркчийски по тази уговорка с него. Той наизвади сума ти партитури. Не си спомням дали имаше двоумене, триумене, но в един момент стана дума за „Дилмано, Дилберо“. И той каза: „Какво да направя аз сега за вас? Давам ви моя аранжимент. Вземете и го правете! Аз знам, че ще можете!“ Така че беше чест за нас да направим „Дилмано, Дилберо“ по нашия си начин, акапела, но по идея и замисъл на Кюркчийски и като подарък от него. Беше изключителна чест и удоволствие да го направим.

Генко Генов предлага да менажира „Траяна“, разказва Надя Тончева: Въпреки кратката ни среща с Генко Генов, един от най-големите ценители на българската култура, той страшно много ни хареса и поиска да ни бъде менижър. Каза, че първият фестивал, на който ще ни прати да пеем, със световна музика, какъвто е нашият стил, е в Сан Диего. Това си го говорихме съвсем сериозно във Варна на един от рециталите, които изнесохме на „Златният Орфей“. Имахме творческа среща в залата на хотела и той тогава ни предложи: „Вие сте страхотни, аз ще ви пратя в Сан Диего.“ Ние се подготвяхме за това, но за съжаление той почина.

Срещата между „Траяна“ и Генко Генов се случва на „Златният Орфей“ през 1992 г. След нея групата се разделя и събира неколкократно до една фатална автомобилна катастрофа, която слага край на активния живот на формацията. Той е подновен през 2015 г. от Константин Бейков – бас и лидер на Spectrum Vocal Band.

Константин Бейков: От „Траяна“ заварих искрата, която стои и която постепенно се запали у членовете на групата. „Спектрум“ взе от „Траяна“ това, че не е лошо да се експериментира, дори когато не си сигурен какъв ще бъде резултатът. Всички артисти, които са стигнали до този професионализъм без модерни звукозаписни средства, остават в историята. „Спектрум“ наследи празното място, което „Траяна“ е оставила след себе си. Много по-лесно е да работиш с аудитория, която е малко подготвена, и то с такава хубава асоциация.

„Траяна“ е новаторство, национален успех, световно качество, интересна съдба. И много хубава музика. Какво е „Траяна“ 35 години след създаването си?

Константин Бейков: В началото е било експеримент, след това се превръща в институция.

„Траяна“ и „Спектрум“ през 2015 г., Държавна опера – Стара Загора, фотограф: Емил Енчев

Теодосий Спасов: Всеки си имаше своята посока, своето трасе, в което се движи, но когато запееха заедно, беше абсолютна хармония и баланс. Те, както звучаха на звукозапис, така звучаха и на живо. Един вокален бисер, който се появи в края на 70-те, съществуваше през 80-те години, блесна в палитрата на нашата музикална култура.

Таня Христова-Доганова: Те филираха всяко едно нещо. Те са едни майстори, които никога няма да забравя.

Надя Тончева: Наистина имаше хора, които много харесваха нашата музика, харесваха творчеството ни. Дългосвирещата ни плоча буквално за дни свърши по магазините. Имаше глад за музика от висок клас.

Лиляна Дойчева: Моята консерватория беше „Траяна“. За мен тя бе една щастлива среща. „Траяна“ направи много хора, ако не щастливи, то поне радостни да чуят тази музика. Тя е с мен, ще остане в мен, но няма да си отиде с мен.

Кирил Тодоров: Имаше себеотрицание, съсредоточаване на вниманието върху една точка и тази точка е „Траяна“ и каквото тя прави. Особено когато задачите бяха ясни. Задачата на изкуството е да изненада, да порази, да очарова. Няма ли ги тези неща – няма изкуство. Така че истината там се търси. Истината, облечена в българщина.

  • „Джаз истории“ се излъчва по Джаз ФМ в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.