Иска се известна доза смелост, за да създадеш игрален филм за живота на ярък и самобитен талант като Ейми Уайнхаус едва 13 години след смъртта ѝ и след появата на забележителния документален филм на Асиф Кападия през 2015 г. Amy, който беше отличен с награда „Оскар“. Режисьорката Сам Тейлър–Джонсън се осмелява да поеме този риск, приемайки да режисира „Ейми Уайнхаус: Back to Black“. Повелята, която тя следва още от студентските си години в престижния лондонски университет Goldsmiths, е ясна и категорична: „Направи го, не чакай!“
Новината за работата по филма беше обявена през лятото на 2022 г. и още тогава успя да предизвика бурни коментари. Сега, когато лентата вече е по кината, тя ще продължи да разпалва противоречиви и крайни реакции. И това, струва ми се, е нещо естествено, защото всеки един от нас може да претендира, че познава добре Ейми Уайнхаус. Всеки от нас има изградена представа за нея и за живота ѝ. Музиката на вокалистката беше толкова болезнено откровена, чиста и докосваща, че за милиони хора по света тя има стойността на онези утешителни, лечебни думи, дошли в точния момент от най-добрия ти приятел. Медиите ежедневно толкова настървено експлоатираха живота на певицата, поднасяйки го пред очите ни, че не беше никак трудно да се създаде усещането за човек от близкото ни обкръжение. Ако зрителят на „Ейми Уайнхаус: Back to Black“ успее да се отърси от тази нагласа и от обичайните очаквания към биографичния филмов жанр, превръщащ се през последните години във все по-голямо клише, вероятността да преживее два увлекателни часа в киносалона, е много голяма.
„Музиката ме изразява. Да съм честна към себе си и към света – нали това е смисълът на живота ми? Преживявала съм истински трудни моменти – и тогава си записвам всичко, дори чувствата, които не искам да си призная. Всъщност, записвам си именно чувствата, които не искам да си призная, нещата, които ми се иска да не бяха истина, а те са. Защото, когато някой чуе тези думи, няма да се самообвинява и да е лош към себе си, няма да си каже, че е твърде слаб или че няма правото да изпитва такова чувство.“- Ейми Уайнхаус
„Ейми Уайнхаус: Back to Black“ разказва за живота и кариерата на английската вокалистка, но в центъра на филмовата продукция освен музиката е и романтиката. Филмът пресъздава бурната любовна история на Ейми Уайнхаус с Блейк Фийлдър-Сивил, която представлява взривоопасен, отровен коктейл от страст, наркотици и насилие и в лентата сполучливо е описана като „токсична съзависимост“. В ролите са Мариса Абела и Джак О’Конъл, който е единственият от екипа, успял да се срещне и да разговаря с бившия съпруг на вокалистката. Блейк неведнъж е приемал да се запознае с авторите на филма, но впоследствие се е разколебавал и е отменял срещите.
След раздялата музиката се превръща в отдушник, а преживяното и последвалата болка се трансформират в мощно гориво за песенно творчество. То намира своята кулминация в създаването на втория студиен албум на Ейми Уайнхаус Back to Black, превърнал се в световен музикален феномен.
„Имах връзка, бях много влюбена, и от това пострадах. Всъщност, в дългосрочен план – не съжалявам. Когато създавах Back to Black, бях без работа, току-що се бяхме разделили с моя приятел. Нямах на какво да се опра. Когато приключиш любовна връзка, събираш парчетата и намираш подкрепа в това, което познаваш. А аз нямах нищо. Нямах работа – играех по четири часа на ден билярд, напивах се – прибирали са ме вкъщи на ръце. Това е настроението на Back to Black („Завръщане към мрака“).“- Ейми Уайнхаус
Сред важните фигури в живота на Ейми Уайнхаус са нейната баба Синития и родителите ѝ Мич и Джанис Уайнхаус. Любопитен факт е, че Синтия (в ролята Лесли Манвил) също е била певица и навремето е излизала със саксофониста Рони Скот, създател на прочутия Ronnie Scott's Jazz Club в Лондон, отворил врати през далечната 1959 г. Във филма бабата на Ейми е голямо вдъхновение за нея, окуражава я да развива таланта си и да се занимава с музика, а в най-близките им моменти споделя свои спомени за сцената, обогатявайки ги с пикантни подробности за известни личности, сред които е и самият Тони Бенет. В края на живота си Ейми ще запише дует с него – затрогващата версия на Body & Soul.
Документалният филм на Асиф Кападия Amy, базиран на над 100 интервюта, представя бащата на вокалистката в негативна светлина, говори за неговата алчност и за желанието му да се възползва от славата на дъщеря си. Това е и причината Мич Уайнхаус да заклейми този проект и да го определи като „ужасен“. Според режисьорката Сам Тейлър-Джонсън, която в процеса на работа се запознава със семейството на Ейми, Мич е бил контролиращ, но любящ родител и именно такъв го виждаме в „Ейми Уайнхаус: Back to Black“. Ролята изпълнява Еди Марсан, който изгражда топъл образ, предизвикващ симпатии у зрителя.
Когато създаваш филмов портерет на музикант, най-силно вълнение у публиката след името на актьора, който ще изпълни главната роля, предизвиква въпросът за самата музика. В игралния филм за Ейми Уайнхаус отговорността за саундтрака е поверена на Ник Кейв, който си сътрудничи със своя дългогодишен творчески партньор Уорън Елис. Те взимат рискованото решение песните във филма да бъдат изпълнявани от самата актриса Мариса Абела, която усилено се подготвя за тази част от превъплъщението си. Това решение е поредният шок за почитателите на Ейми Уайнхаус, мнозина от които го намират за неуважително и то става сериозна причина за негодувание от тяхна страна. Всички те сякаш забравят, че филмът е художествена творба, в основата на която са залегнали конкретни идеи и посоки, до които ни отвеждат определени развития и драматургични инструменти. Филмът е произведение на изкуството, което би трябвало да следва своята логика и автентичност, а не да задоволява и оправдава очакванията на публиката. Ако гласът и изпълненията на Ейми Уайнхаус липсват на зрителите, те винаги могат да си пуснат песните ѝ вкъщи.
Не е изнанада, че в саундтрака на „Ейми Уайнхаус: Back to Black“ звучи много джаз. Вокалистката винаги е изразявала силната си привързаност към жанра. В селекцията на Ник Кейв и Уорън Елис са записи на Били Холидей, Сара Вон, Тони Бенет, Телониъс Монк, Дайна Уошингтън. Ник Кейв пише и една оригинална песен, посветена на вокалистката със заглавие Song for Amy. Меломаните ще я открият в саундтрака към филма Back To Black: Songs from the Original Motion Picture, който излиза на 17 май от каталога на UMR/Island Records.
„Макар да пея в друга традиция, най-близък чувствам джаза. Към него изпитвам емоционална привързаност, каквато толкова много от големите певци са чувствали. Но не се ограничавам в джаза, макар това да е музиката, с която съм отраснала и с която продължавам да раста. Харесват ми също хип-хоп, аренби, соул. В песните ми влиза всичката музика, която обичам да слушам. Не вкарвам нарочно джаза в моите песни, той сам влиза в тях. Не ме впечатляват младите изпълнители, които правят кавъри или се опитват да пишат в традициите на американската песнопойка. Не можеш да напишеш песен като Гершуин или като Коул Портър – защо тогава изобщо да се опитваш?“- Ейми Уайнхаус
„Ейми Уайнхаус: Back to Black“ е четвъртото заглавие във филмографията на Сам Тейлър-Джонсън, която започва пътя си в киното през 2009 г. с друг филм, посветен на голям музикант - Nowhere Boy, разказващ за младия Джон Ленън. По това време Сам вече е уважавана фотографка и видео артист. В интервю за „Гардиън“ режисьорката разкрива, че сякаш случайно „избира интензивни, дълбоки теми“. Историята на Ейми Уайнхаус е точно такова дълбоко пропадане по спиралата от пластове на противоречивата, понякога саморазрушителна същност на творческата личност. В разговора си с журналистката Шарлот Едуардс Сам Тейлър-Джонсън споделя още, че работата по „Ейми Уайнхаус: Back to Black“ я е засмукала емоционално, психически и физически и я е отвела до място, от което не е знаела как ще се измъкне накрая.
Филмът за живота на Ейми Уайнхаус има своите пробойни най-вече по отношение на сценария, написан от Мат Грийнхалг, но въпреки това продукцията заслужава внимание и съвсем не е лишена от достойнства. На първо място, критикуваната за липса на прилика с Ейми Уайнхаус Мариса Абела всъщност прави много силна роля и немалка част от критиците отбелязват това в своите рецензии. Мариса успява да придаде една мекота на героинята си, нещо толкова важно и необходимо на фона на демонизирания, ръбест образ на Ейми Уайнхаус, получил обществено утвърждаване особено през последните години от живота ѝ.
„Ейми Уайнхаус: Back to Black“ въздейства силно във визуално отношение и ясно си личат почеркът и естетическият подход на Сам Тейлър-Джонсън. Отделно от това тя винаги се отнася с много нежност към своите герои, никога не осъжда и не размахва пръст. След края на прожекцията зрителят остава с уютното усещане за филм, създаден с любов и уважение към вокалистката и с дълбоко разбиране на нейната трагична съдба.
В интервюто за „Гардиън“ Сам Тейлър-Джонсън разказва за една среща с майката на Ейми – Джанис Уайнхаус, по време на която тя си спомня за случка със своята дъщеря. Ейми е отглеждала канарче, което много е обичала. Когато птичето умира, певицата го прибира в калъф за слънчеви очила и се отправя към гробищата, за да го погребе подобаващо. Тази история Сам Тейлър-Джонсън коментира така: „Тя се запечата в съзнанието ми. Птицата толкова много отразява Ейми Уайнхаус, нейното крехко състояние.“ Във филма „Ейми Уайнхаус: Back to Black“ също се появява една такава крехка птица, чието присъствие метафорично препраща мислите ми към думите на художника Анселм Кифер, че всеки, който пада, има криле.
„Ейми Уайнхаус: Back to Black“ е по кината от днес. Разпространява „Форум филм България“.
Всички цитати на Ейми Уайнхаус са от филма на BBC „Ейми Уайнхаус разказва за себе си“ (Amy Winehouse: In Her Own Words) с откъси от нейни интервюта за обществената медия. Преводът е на Светослав Николов.
