Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Новини

Венцислав Благоев: „От „Джаз за деца“ научих, че джазът има бъдеще. През последните 6 години усещам позитивизъм – има нова публика, има ренесанс.“

Неведнъж сме чували твърдението, че джазът е музика на зрелите хора. Вече над 6 г. тромпетистът Венцислав Благоев разбива този стереотип с една от най-успешните и обичани инициативи у нас - „Джаз за деца“. Събитията, които имат своите запалени почитатели, доказват, че джазът може да се хареса и на най-малките, стига да имаш отношение и подход към тях. Разбира се, Венци не се занимава единствено с този проект – той е един от най-енергичните и активни джаз музиканти в България, свири в различни формации и е артистичен директор на фестивала „Джаз форум Стара Загора“, но работата му с деца преобърна нагласите, проектът създаде своя публика, подава ръка на малчуганите, които искат да се занимават с музика, и се превърна във възможност за изява на младите музиканти. За идеята и първите стъпки, за срещите, нивото, уроците, удовлетворението и смелите мечти, свързани с „Джаз за деца“, разказва Венци в новото есе от поредицата ни с гледни точки за джаза.

За първи път направихме „Джаз за деца“ в София през 2010 г. в „Чайната“, а година преди това една приятелка ме покани в детската градина, където работеше, и ми каза: „Защо не дойдете и не посвирите на децата?“ Един ден по време на традиционните джем сешъни в сряда в „Чайната“ децата на музикантите кръжаха около нас и ние с Оги (собственика на заведението) си казахме: „Защо да не направим събитие и за деца?“ Това се оказа добра идея не само за децата, но и за родителите, които не можеха да си позволят да излизат вечер.

Не съм вярвал, че „Джаз за деца“ ще стане нещо постоянно, но бяхме искрени и свирехме така, сякаш го правим за всяка една публика. Още от първите събития започнаха да идват деца, които по една или друга причина обичат тази музика и постепенно се появиха първите деца солисти. Естествено започнаха да идват и по-малките, затова научихме детски песни и ги аранжирахме така, че да има място за импровизация, както е и при джазовите стандарти.

„Джаз за деца“, фотограф: Красимира Лекова - Василева„Джаз за деца“, фотограф: Красимира Лекова - Василева

Важна част от „Джаз за деца“ са вълшебните куфари, пълни с перкусии. Преди много години свирех в един увеселителен парк в Германия. И тъй като там нямахме барабани, в джоба си винаги имах перкусионни яйце или круша и ги използвах в моментите, когато не свирех на тромпет, за да има ритъм. Видех ли дете или друг възрастен да се заслуша малко повече, му давах и на него да посвири.

Няколко месеца след началото на „Джаз за деца“ куфарите на леля ми, на баща ми, на дядо ми, бяха започнали да се пълнят с перкусии, а в Русе се беше разчуло за нас. През 2011 г. по време на едно свирене с Биг бенд Русе – Петьо, басистът на бенда, ми даде пълна торба с перкусии. Може да се каже, че той е първият спонсор на „Джаз за деца“, а част от инструментите, които ни подари, още са здрави.

Постепенно интересът към това, което правим, се увеличаваше, поканиха ни на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“. През първите една, две години за нас беше много важна рекламата от уста на уста, след което дойдоха поканите и от други градове на България. Намерихме и подкрепа от различни институции. Но основната подкрепа е от родителите и децата, от хората, които ни се доверяват, че това, което правим, е нещо полезно за възпитанието. Тези деца, които идваха в началото, сега са тийнейджъри, а бебетата са пораснали, така че вече говорим за втора генерация.

Венци Благоев и Невена Григорова, фотограф: Станислав АрабаджиевСемейна снимка: Венци, Невена и Стефан, фотограф: Станислав Арабаджиев

Когато започнах с „Джаз за деца“, идваше да ми помага големият ми син, имах семейна подкрепа. Още от самото начало сме заедно с Невена Григорова, тя свири на барабани и перкусии, занимава се с текстовете и плакатите. После се роди синът ни Стефан и съвсем свали възрастовата граница – преди казвах, че идват деца над 8-9 месечна възраст, а сега сред публиката са деца от 3 месеца нагоре и това не е проблем, защото не свирим силно. Даже има едно дете, което идва от 3-4 месечна възраст и сега е на две години и половина и вече ни беше солистка. Децата реагират по най-различен начин. Някои от тях са с проблеми и нашите концерти им действат като терапия. Други деца толкова харесват това, което правим, че сами изявяват желание да присъстват. Един от символите ни е Виктор Ганев, който е при нас от 2-годишен и вече свири на барабани. В началото го доведе майка му, а след това той сам е пожелал да идва на нашите събития.

От „Джаз за деца“ научих, че джазът има бъдеще, че джазовите музиканти не бива да се оплакват, че нямат публика или че са недооценени, а трябва да създават публика. Всъщност съм се учил и вдъхновявал от опита на моите колеги. През 2002 г. бяхме на Джаз фестивала в Ниш заедно с Антони Дончев, Наско Попов и Йълдъз Ибрахимова. На връщане тя разказваше за посещенията си в училищата през 80-те г., спомняше си как е показала на учениците, че джазът е изкуство, което се прави на момента, че при него няма лъжа. Йълдъз е питала децата: „Коя ви е любимата певица?“ и след това им е показвала как пее тази певица – на плейбек, и как пее самата тя. Другият важен човек за мен беше Петьо Парчето. От него научих, че трябва да се ходи при хората. Той е ходил заедно със свои колеги музиканти по фабрики и са свирили там.

„Джаз за деца“, фотограф: Евгени Димитров от „Булфото“„Джаз за деца“, фотограф: Евгени Димитров от „Булфото“

Спомням си, че през 80-те години съществуваше нещо като джаз върхушка – 5 души джаз музиканти, няколко човека, които свиреха с тях, а другите почти нямаха шанс да се качат на сцена. Трудно беше да се намери голям оркестър, където да се упражняваш. Пред очите ми е една картина: джем сешън в Операта след поредната Джаз среща и моят състудент Васил Спасов понечи да се качи на сцената с тромбона си, за да свири, но го върнаха, не му разрешиха. Това нещо го няма при „Джаз за деца“. В това отношение ние сме много демократични и затова младите музиканти идват при нас. Те знаят, че винаги има къде да посвирят.

„Джаз за деца“ не е обикновена забавачница, нивото постоянно се вдига от музикална гледна точка, на моменти свирим сериозни неща като Giant Steps на Джон Колтрейн, както и класически произведения и децата се включват, те усещат енергията. Музиката, която изпълняваме по време на „Джаз за деца“, е по-гъвкава. Тук ние ги учим да бъдат свободни. Наблягаме на това - да пеят, да се забавляват и същевременно сцената ни е отворена за младите музиканти. Всичко това превръща „Джаз за деца“ в жив проект.

„Джаз за деца“, фотограф: Евгени Димитров от „Булфото“„Джаз за деца“, фотограф: Евгени Димитров от „Булфото“

През годните сме чували различни комплименти за нашата инициатива, има много положителни реакции и отзиви. Когато научи за нас, една американка, работеща с деца, беше казала: „И ние трябва да направим такова нещо в Америка.“ Много ми се иска хора по света, които се занимават с подобни проекти, да бъдат наши гости, а защо да не направим и детски джаз фестивал, който да се провежда веднъж годишно. Иска ми се в София да има място като „Линкълн център“, със зала за провеждане на занимания с деца, които да се учат и да напредват. Там децата да се забавляват с нещо красиво, естетично, но да не е задължително в сериозна форма. Мечтая си за място, което да бъде обединено от естетиката на джаза и ние от „Джаз за деца“ да предадем цялото ноу-хау, което имаме.

През последните 6 години усещам някакъв позитивизъм – има нова публика, има ренесанс. С други проекти успяваме да зарадваме и по-възрастните, което също е много важно. Хубава е тази връзка между поколенията. Сещам се за това, което беше казал един от редовните участници в „Джаз за деца“ - Лазар Мърмъров, който вече е тийнейджър, контрабасист в Музикалното училище: „И ние един ден като пораснем, ще направим джаз за възрастни и Венци ще може да идва и да слуша.“

Фотограф на основната снимка към публикацията: Емил Енчев

Подобни